Решение № 162 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12932/2024
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 13.01.2025
- Състав
- Петър Милков Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330112932 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от В. Г. Л., ЕГН: **********, с адрес:
*******************************, с която се иска ответникът О. П., БУЛСТАТ: 129009849, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение № 3, да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди – сума в размер на 360 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г. на адвокат С. П. от АК – Пловдив, за процесуално, представителство, защита и съдействие по изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Т. Л. с район на действие ОС – П., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Т. Л. с район на действие Пловдивски окръжен съд по инициатива на ответника въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.03.2024г. по АНД № 1875/2022г. на Районен съд гр. Пазарджик, X н.с., с която ищецът е осъден да заплати сумата от 80 лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция по АНД № 1875/2022г. по описа на Районен съд Пазарджик и сумата от 100 лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция по КАНД № 504/2023г. по описа на Административен съд — Пазарджик.
Излага се, че сумата от 180 лева предмет на изпълнителното производство е заплатена от ищеца на дата 19.02.2024г. чрез Easy Pay, на банкова сметка ************************, т.е. сумата по изпълнителния лист е платена на ответника по банков път преди издаване на изпълнителния 1 лист и образуване на изпълнителното производство.
Твърди се, че по изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Т. Л. с район на действие Пловдивски окръжен съд ищецът е ползвал професионална адвокатска защита от адв. С. П. от АК П., след получаване на поканата за доброволно изпълнение, като е сключил договор за правна защита и съдействие на 09.04.2024г. по който съм заплатил сумата от 360.00 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по И.Д. № **************** по описа на ЧСИ Т. Л. с район на действие П.
Сочи се, че адв. С. П. е поискал прекратяване на И.Д. № **************** по описа на ЧСИ Т. Л. с район на действие П. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ТПК, поради обстоятелството, че е представено платежно от банка, от което е видно, че сумата от 180.00 лева е заплатена преди образуване на изпълнителното дело. Излага се, че с постановление на ЧСИ Т.
Л., изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Т. Л. с район на действие П. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ТПК, като е изпратено уведомление № 9020/13.06.2024г., получено от адв. С. П. на електронната поща на 18.06.2024г.
Сочи се, че адв. С. П. е поискал и присъждането на разноски по изпълнителното дело, доколкото такива са сторени във връзка с воденото срещу мен изпълнително производство, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., но ЧСИ Т. Л. е отказал да присъди такива. Поради което ищецът обосновава интереса си да подаде искова молба на основание чл. 79, ал 1, т. 1 от ГПК.
Поискано е присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът твърди, че исковата молба е неоснователна.
Възразява се, че размерът на иска не е доказан. Отправено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като сочи справедлив размер на адвокатското възнаграждение 100 лв.
Моли за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е разпределено да докаже наличието на деяние/поведение на ответника, противоправност на деянието/поведението на ответника, обема и размера на претърпените вреди, причинно-следствена връзка между деянието/поведението на ответника и вредите. Вината на ответника се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД до доказване на противното.
В тежест на ответника е разпределено да докаже възраженията си съгласно отговора на исковата молба.
Като безспорно между страните съдът е отделил следните факти: образувано изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Т. Л. относно задължения на ищеца към ответника; ищецът е представляван от адвокат в изпълнителното производство.
По фактите:
От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че ищецът е осъден да заплати на ответника по настоящото дело определена 2 сума пари – 160 лв. за разноски по дела, съгласно изпълнителен лист № 102 от 01.03.2024 г., издаден по АНД № 1875/2022 г. по описа на РС – Пазарджик.
Ищецът е заплатил сума в размер на 180 лв. на 19.02.2024 г. в полза на ответника във връзка с разноските, които е осъден от РС – Пазарджик да заплати (л. 53 от делото). Ответникът с молба от 22.03.2024 г. (л. 35 от делото) е образувал изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Т. Л. във връзка с издадения на 01.03.2024 г. изпълнителен лист.
На ищеца като длъжник по изпълнителното дело е наложен запор на трудовото му възнаграждение, като по изпълнителното дело са постъпили удръжки от работодателя.
Ищецът чрез упълномощен адвокат е подал молба по изп. дело на 10.04.2024 г., с която иска делото да бъде прекратено, като прилага платежното нареждане от 19.02.2024 г. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 09.04.2024 г., съгласно който ищецът е заплатил на адв. С. П. сума в размер на 360 лв. в брой за процесуално представител по соченото изпълнително дело.
С молба от 11.06.2024 г. (л. 67 от делото) ответникът е посочил на ЧСИ Л., че е получил плащането от ищеца в размер на 180 лв. на 20.02.2024 г. и е поискал прекратяване на делото.
Изпълнителното дело е прекратено с Постановление от 13.06.2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, което е изпратено за връчване на адвоката на ищеца, но няма данни дали е получено.
Процесуалният представител на ищеца по делото е подал молба с посочване на банкова сметка, по която са възстановени събраните от ищеца пари (л. 73-74 от делото).
По правото:
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД и да се ангажира отговорността на ответника, е необходимо да са налице следните елементи: увреждането като противоправното деяние/поведение; обема и размера на претърпените вреди (имуществени); причинно-следствена връзка между деянието/поведението на ответника и вредите за ищеца.
Съдът намира, че образуването на изпълнително дело от ответника за задълженията на ищеца, които последният вече е платил в по-ранен момент, представлява противоправно деяние. Ищецът не е дал повод на ответника да образува изпълнително дело, поради което това действие може да се квалифицира като увреждане за ищеца, още повече че по изпълнителното дело е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника и дори са събрани суми. Които суми впоследствие са му върнати именно заради процесуалното поведение на упълномощения от ищеца адвокат в изпълнителното производство.
Обемът и размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди се доказва с приложения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено плащане в брой на 360 лв. Договорът е подписан от ищеца и от адвоката, като същият има характер на разписка за получените пари (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).
Следователно ищецът е направил тези разноски. Следователно тази сума представляват сторени от ищеца разходи.
3
Налице е причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника (образуваното изпълнително дело) и посочените вреди (наемането на адвокат в изпълнителния процес), тъй като ищецът нямаше да направи разноски за адвокат, ако ответникът беше проверил преди образуване на изпълнителното дело дали търсената сума не е платена по сметка на ответника.
Вината на ответника, изразяваща се в дължимата грижа в гражданското право, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД до доказване на противното. Ответникът не успя да докаже тази оборима презумпция в хода на процеса.
Ответникът е възразил против размера на адвокатския хонорар по изпълнителното дело, като сочи 100 лв. за справедлив размер на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че именно противоправното поведение на ответника е поставило ищеца в ролята на длъжник по изпълнително дело и това наложило да ангажира адвокат, който да го консултира във връзка с правата му в изпълнителното дело. От значение е ангажирането на адвокат и плащането на хонорар за тази цел, което ищецът не би имал нужда да прави, ако не беше образувано спрямо него изпълнителното дело. Съдът не намира платения хонорар за прекомерен, но освен това счита, че в случая не може да се говори за прекомерност, доколкото ищецът е бил поставен в ситуацията да наема адвокат, за да брани правата си, точно в определен момент, вследствие противоправното поведение на ответника. В този смисъл, той не е имал свободата да избира дълго във времето найниската оферта на адвокатски хонорар, още повече че трудовото му възнаграждение е било запорирано. Доколкото не се касае за размер, който значително надвишава очакваната от адвоката работа и излиза извън пределите на добросъвестността, съдът не счита, че следва да извършва стандартната преценка за прекомерност на адвокатския хонорар в този случай, доколкото се касае за разходи, до които е довело противоправното поведение на ответника с образуване на изпълнителното дело. Въз основа на изложеното имуществените вреди в общ размер на 360 лв. се установяват и ответникът следва да бъде осъден да ги плати. В този смисъл Решение № 2179/15.05.2024 г. по ГД № 63/2023 г. по описа на РС – Пловдив, потвърдено с Решение № 1359/20.11.2024 г. по ВГД № 1924/2024 г. по описа на ОС – Пловдив по сходен казус.
В обобщение, налице е фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД, поради което същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски. Същият е сторил следните разноски: 50 лв. за държавна такса за разглеждане на иска и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което заплатено в брой съгласно приложения по делото договор за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).
Ответникът е възразил против адвокатското възнаграждение на ищеца по настоящото гражданско дело. Съгласно съдебната практика (Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС и Решение по съединени дела C‑224/19 и C ‑259/19 на Съда на Европейския съюз ) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка.
4
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 400 лв. за настоящото гражданско дело. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, малкия размер на иска, подаването на искова молба и писмени молби, проведено само едно доказателствено искане, неявяването на адвоката на ищеца в проведеното само едно открито съдебно заседание, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото, счита, че следва да присъди 400 лв. адвокатско възнаграждение в полза на ищеца. Поисканият адвокатски хонорар е в минимален размер и отговаря на извършената от адвоката правна работа. От което следва, че адвокатският хонорар не е прекомерен.