Определение № 399 от 08.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. София, 08.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20231100600525 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С определение от 05.01.2023 г., постановено по НЧД 14841 по описа за 2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 136 състав, е потвърдил постановление на СРП от 24.10.2022 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5108/2021 г. по описа на СДВР, пр.пр.690/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Срещу така постановеното определение на СРС е подадена частна жалба от Д. И. И., чрез адв. И.Р. от САК. В жалбата се излагат подробни съображения, че атакуваният съдебен акт е необоснован и неправилен, както и че районният съд неправилно е тълкувал фактическата обстановка и съответно е извел грешни правни изводи. Отправя се молба до съда да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е депозирана в съда в законоустановения седемдневен срок, от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение – законосъобразно и правилно.

С постановление от 14.04.2021 г. на СРП е образувано Досъдебно производство №5108/2021г. по описа на СДВР за това, че в периода месец юни 2020г.- месец юли 2020г в гр. София, с цел да бъде набавена имотна 1 облага, е възбудено заблуждение у Д. И., че ще му бъде извършена адвокатска услуга и с това му е причинена имотна вреда- престъпление по чл.209,ал.1 от НК.

С постановление от 24.10.2022г. на СРП е прекратено наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. В мотивите си прокурорът, след анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и в съответствие с тях, е изложил фактическа обстановка, като е направил изводи, че случаят касае договорни отношения между свидетелите С. И. и Д. И. по Договор за правна защита и съдействие, сключен между лицата, чието неизпълнение излиза извън наказателно правната сфера.

Недоволен от прокурорския акт е останал Д. И. И., който е обжалвал постановление за прекратяване на наказателното производство пред Софийски районен съд. С постъпилата жалба е направил искане до съда да отмени обжалваното постановление и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. За разглеждане на така депозираната жалба в СРС – НО е образувано НЧД № 20221110214841 по описа за 2022 г., разпределено на 136-и състав.

Със свое определение от 05.01.2023г., постановено по НЧД № 20221110214841 по описа за 2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 136 състав е потвърдил постановлението от 24.10.2022 г на прокурора от СРП, за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5108/2021г. по описа на СДВР, пр.пр.690/2021г. по описа на СРП, като правилно и обосновано.

По жалба на Д. И. И., чрез процесуалния му представител срещу горепосоченото определение е образувано настоящото въззивно производство, за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.

По делото безспорно е установено, че между жалбоподателя Д. И. и св. адв. И. са възникнали облигационни отношения по силата на сключения между тях договор за правна защита №840394 от 18.06.2020г. От справка на Висш адвокатски съвет е видно, че към датата на сключване на договора за правна помощ на адв. С. И. му било наложено дисциплинарно наказание „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 9 месеца за периода от 21.02.2020г. до 21.11.2020г. Макар и правилно да е приел първоинстанционният съд, че липсват по делото доказателства, адв. И. да е бил изрично уведомен за наложеното му от Дисциплинарния съд към САК наказание, следва да бъде посочено, че същият е бил длъжен да се информира по предвидения в ЗАдв. ред за наложеното му по ДД315/19 наказание.

Аргументи в тази насока са обстоятелствата, че решението по ДД315/19 е било обявено, по реда на чл. 140, ал. 4 от ЗАдв. и публикувано в ДВ, съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗАдв. С обнародването му, то е станало публично известно, вкл. и за адв. И., като презумпцията за известност на обявените чрез ДВ актове, не може да се оборва.

Посоченото по-горе, обаче, не променя правилното приетото и в 2 съответствие с константната съдебна практика, становище на районния съд, че по време на изтърпяване на наказание по чл. 134, ал. 1, т. 4 от ЗАдв., лишеният от право да упражнява адвокатска професия не е загубил качеството си на адвокат, като правото му е преклудирано за срока на наказанието и се възстановява с изтичането му. Това наказание не освобождава наказаният адвокат от неговите задължения, за него не отпадат забраните, ограниченията и изискванията, които ЗАдв. свързва с упражняването на тази професия. От друга страна няма законова забрана извършването на действия по чл. 24 от ЗАдв (визиращ обхвата на адвокатската професия) да се извършват и от лица, които нямат качеството адвокат, освен процесуално представителство, което попада в обхвата на изключителната адвокатска дейност.

Въз основа на гореизложеното и от събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства се налага изводът, че макар и да е сключил ДПСЗ №840394 от 18.06.2020г. през период, в който адв. И. е бил лишен от право да упражнява адвокатска дейност, то безспорно той е имал качеството адвокат, и е изпълнил възложената му с този договор работа, като е извършил правни консултации, проучвания, изготвил две жалби до министър-председателя и главния прокурор, провел разговори с различни институции – МС, КФН и ГДНП. Възраженията на защитата, че адв. И. не е влизал в контакт с гореописаните институции се опровергават от показанията на св. Д. И., който твърди, че е получил писма от посочените държавни органи без той да ги е сезирал, напротив свързва тези отговори с дейността на адвоката.

Относно останалите пет договора за правна помощ подписани между свидетелите С. И. и Д. И., с предмет завеждане на заповедни производство по реда на чл. 410 ГПК, които не са приложени по делото, но сключването им се потвърждава и от двете страни, се касае за неизпълнени граждански правоотношения по силата на сключените облигационни сделки. От доказателствената съвкупност не се установява адв. И. да е изпълнил договорената работата по тези договори, въпреки че е получил сумата от 7700 лв., в която освен хонорар се включват и държавни такси. Възраженията на защитата относно платените от св. Д. И. суми за хонорари, настоящият състав намира за частично основателни. Адв. И. писмено е удостоверил получаването на сумите от 1000 лв. и 5000 лв., като в показанията си потвърждава, че е получил и сумата от 2700 лв. за държавни такси и хонорар за завеждането на заповедни производства именно от св. Д. И.. В тази връзка изводите на районният съд, че жалбоподателят не се явява пострадало лице за сумата от 2700 лв., защото същата не била негова, а на св. И.А. са неправилни. От показанията на св. Д. И. и св. И.А. еднопосочно се установява, че св. А. е услужил с посочената сума на своя служител св. Д. И., като последният е осъществил фактическа власт върху парите и ги е предал лично на ръка на адвоката от свое име. Ирелевантни за конкретния случай остават мотивите, поради които св. А. е дал парите на св. Д. И., дали представлява дарение, заем, плащане на трудово възнаграждение или др.

При така установената в хода на разследването фактическа обстановка 3 правилни и обосновани са изводите на наблюдаващия прокурор, възприети и от първоинстанционния съд, че в настоящия случай става въпрос за неизпълнение на договорни задължения от страна на св. С. И. в качеството му на адвокат, какъвто не е преставал да бъде, въпреки наложеното му дисциплинарно наказание. Жалбоподателят сам е потърсил услугите на адв.

И. по препоръка на свой приятел, като не се установяват обстоятелства последният /адв.И./ да е извършвал действия по въвеждане в заблуждение на лицето. За да е налице състав на престъпление по чл. 209 от НК когато измамата се основава на договорни отношения, следва деецът да използва договорните отношения с измамлива цел - изначално да е имал намерение да не изпълни задълженията си /към момента на възникване на договорните отношения/ с цел да набави за себе си или другиго имотна облага. В хода на разследването не е установено адв.С. И. да не е имал намерение да изпълни задълженията си като адвокат по сключените договори и то с користна цел.

Напротив, установено е, че след сключване на договора за правна помощ и съдействие от 18.06.2020г. той е предприел действия по изпълнение на описаните в този договор задължения. Относно останалите пет договора за правна помощ също не е установено изначално намерение да не се изпълнят поетите задължения, още повече, че липсват доказателства за конкретно уговорени срокове за тяхното изпълнение. Липсва и изначална невъзможност за изпълнение на поетите задължения, макар адв. И. да е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия, той е имал възможност да изготви необходимите заявления, които да предостави на св. Д. И. за подпис и да ги депозира в съда. Възраженията на защитата в тази насока са неотносими към релевирането на наказателна отговорност на неизправния длъжник, доводите, че се дължи своевременно изпълнение на поетите задължения и последиците от тяхното закъсняло изпълнение, респективно неизпълнение се разглеждат по гражданско правен ред.

С оглед гореизложеното правилно е прието, че с деянието, адв. С. И. не е осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В заключение СГС намира счита, че в настоящия случай е налице неизпълнение на поети облигационни задължения, чиято защита може да се реализира по гражданско правен път.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение №21 от 05.01.2023г., постановено по НЧД 14841/2022г по описа Софийски районен съд, НО, 136 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5