Решение № 1395 от 27.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. В., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110202086 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е. П. М. ЕГН ********** срещу: НП№ 23-0460-001682/12.12.2023г. издаден от началник група в ОДМВР В. 5 РПУ, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание глоба в размер на 800лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца на основание чл.189, ал.5 вр. чл. 182, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира писмено становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2022г. в 15.23 часа, по главен път I-9 от к.к.“З.П.и“ в посока гр. В. е установено извършено нарушение за скорост с автомобил с рег.№ **становено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC/ARH CAM S1/, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 107 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

1

При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен въззивника М.. В хода на проверката било установено, че нарушението е извършано в условията на системност, поради което не следвало да се издаде ЕФ, а НП.

Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.2 от ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като собственик, в размер на 800лв. и лишаване от правоуправление на основание чл.189 ал.5 вр.чл. 182 ал.2, т.5 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП.

Посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, и предвиденото за тях наказание.

Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в НП, а именно по главен път I-9 от к.к.“З.П.и“ в посока гр. В. на пътен възел „А.М.“.

От така отразеното може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено местото в разпечатката от джпи пи ес системата на мобилната установка. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-В. да издават НП, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

2

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, указана от радара, съответно от двата последващи кадъра, съдържащи се в долния десен и ляв ъгъл на изготвения снимков материал ясно е отразен 3 процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Измерената скорост на движение на автомобила е 107 км/ч.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.5 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.

Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с9, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Измерената скорост на движение на автомобила е 111 км/ч./видно от приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е толеранс от +/- 3 км.и скоростта е опредЕ. на 107км. Т.е. отчетен е толеранс от 3%, противно на твърдението на въззивника.

От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания акт. От друга страна, към административнонаказателната 4 преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.

С ъ г л а с н о чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС е възприето, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Двата срока предвидени в чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН – тримесечния от откриване на нарушителя и едногодишния срок от извършване на нарушението се отнасят помежду си в съотношение специален към общ, т. е. срокът, който тече от откриване на нарушителя е специален по отношение на едногодишния срок от извършване на нарушението, но се включва и е част от него. При това положение съставянето на АУАН в тримесечния срок от установяване на извършителя, но извън едногодишния срок от извършване на нарушението води до процесуално нарушение, което е съществено и е основание за отмяна на издаденото НП, като незаконосъобразно.

В конкретния случай е налице именно тази хипотеза. Нарушението е осъществено на 31.10.2022 г. Към датата на съставянето на АУАН на 30.10.2023 г. предвидения в чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро, пр. 1-во от ЗАНН тримесечен срок е бил изтекъл. За органите на полицията е било известно, че извършилият процесното нарушение е именно въз.М. още на 26.01.2023г. видно от съдържанието на Докладна записка адресирана до Началник 5 РПУ.

От тази дата са започнали действия по издирване на лицето. Ако лицето не е се явило за връчване на АУАН не е имало пречка да се приложи разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

По отношение на общия едногодишен срок визиран в чл. 34 от ЗАНН.

След като нарушението е извършено на 31.10.2022 г., считано от тази дата е започнал да тече едногодишния срок за съставянето на НП и същия е изтекъл на 31.10.2023 г.. При това положение, към дата 30.10.2023 г. е била погасена 5 възможността за реализиране правомощията на наказващия орган по налагане на административно наказание за описаното в АУАН административно нарушение.

АУАН е съставен на 30.10.2023 г. един ден преди да изтече една година от извършване на административното нарушение и много извън трите месеца от откриване на нарушителят. Процесното НП е издадено на 12.12.2023г. или повече от една година след изтичане на определения в закона срок за съставяне на НП.

В ЗАНН няма предвидена възможност за спиране и прекъсване на давността, поради което същата е абсолютна и с изтичане на определените в чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН срокове, възможността да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя винаги се погасява. Действия, които са предприети за установяване на водача, за изискване на документи, тяхното получаване и евентуалното им обсъждане, не са от естество да прекъснат давностните срокове за съставянето на АУАН.

Предвид изложеното, доколкото АУАН и НП са съставени извън рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, атакуваното НП подлежи на отмяна поради незаконосъобразното образуване на административнонаказателното производство.

За пълнота на решението съдът дължи отговор и на останалите наведени доводи за отмяна на процесното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП: „ Когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца".

Съдът изследва кога са влезли в сила посочените в процесното НП ЕФ определящи квалификацията системност: № серия К №№ 3430407; 3710598;

4888730; 5751441. Въпреки многократните изисквания на документи установяващи връчването на посочения ЕФ такива не бяха депозирани по делото. Доколкото по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за датата на връчване на посочените ЕФ, съда не може да изведе извод, че настоящото нарушение и осъществено в условията на системност. Отбелязване в регистрите на конкретна дата на връчване на ЕФ не е акт със доказателствена стойност от който да може се извлече по несъмнен 6 начин датата на връчване на ЕФ и съответно датата на влизане в сила. Поради това и съда в настоящият си състав счита, че признака на деянието за извършено в условията на системност остана недоказан.