Решение № 5436 от 07.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5436 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100505243 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 3122 от 21.02.2024 г. по гр.д. № 21589/2022 г. по описа на СРС, 174 с-в е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове по чл.422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, АЛ.1 ЗЗД, че ответниците В. И. Й., ЕГН **********, В. И. Й., ЕГН ********** и В. К. Й., ЕГН ********** дължат на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ******* следните суми:

Ответникът В. И. Й. сумата в размер на 1115,17 лв., представляваща 1/3 от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ******* за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 194,67 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 9,28 лв., представляваща главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането;

Ответникът В. И. Й. сумата в размер на 861,19 лв., представляваща 1/3 от цена на доставена в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ******* за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 185,41 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми за дялово 1 разпределение в размер на 8,80 лв., представляваща главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането;

Ответникът В. К. Й. сумата в размер на 557,59 лв., представляваща 1/6 от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ******* за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 97,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 4,64 лв., представляваща главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от Топлофикация София ЕАД срещу В. И. Й., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В. И. Й. дължи на Топлофикация София ЕАД сумата над 861,19 лв. до пълния предявен размер, представляваща 1/3 от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 185,41 лв. до пълния предявен размер за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер над 8,80 лв. до пълния предявен размер, представляваща главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г., които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от Топлофикация София ЕАД срещу И. К. Й., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че И. К. Й., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 557,59 лв., представляваща 1/6 от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 97,33 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 4,64 лв., представляваща главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със 2 законна лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до

28.10.2021 г., които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от Топлофикация София ЕАД срещу В. И. Й., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В. И. Й., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 1,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г., което вземане е предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от Топлофикация София ЕАД срещу В. К. Й., ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Й., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 0,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г., което вземане е предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 64024/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - Т.С. ЕООД.

Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника В. И.

Й., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено облигационно отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В производството не е установено при пълно и главно доказване, че е потребител на ТЕ, както и че е налице потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. Поддържаните от ищеца фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за исковия период в посочения размер намира за неоснователни и недоказани. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В подадена молба от 25.09.2024 г. е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

3

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна Т.С. ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника В. И. Й., като собственик на 1/3 идеална част от топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* с аб.№ ******* е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността, чиято стойност възлиза на исковата стойност.

Решението е правилно.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

4

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за вземания за потребена ТЕ и такса за дялово разпределение за исковия период.

Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът е съсобственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция формира като фактическа констатация и правен извод, чрез приложените по делото писмени доказателства - договор за продажба на ведомствен недвижим имот по реда на ПМС № 214/03.11.1992 г. на 07.09.1993 г. (л. 123 от делото на СРС), удостоверенията за наследници на И. Й. З. и Ц.С.З. (л. 212 и л. 122 от делото на СРС) и отказ от наследство, направено от единия ответник И. К. Й. (л. 60 от делото на СРС), както и Решение от 07.07.2022 г. постановено по гр.д. № 73934/2018 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е извършена делба на имота, чрез изнасяне на публична продан, е установено, че собственици на имота през исковия период /от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г./ са били тримата ответници В. И. Й., В. И. Й. и В. К. Й., при квоти по 1/3 идеални части за всеки от тях. Доводите на въззивника, че това обстоятелство е останало недоказано в производството, съдът намира за неоснователни при съобразяване установените факти чрез посочените документи, неоспорени в производството.