Решение № 260039 от 04.03.2021, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И

Е гр. Ихтиман, 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г. при секретаря

Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 216/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №20-0274-000390/15.04.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на И.Д.С., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.

103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, в писмено становище се поддържа, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателят е съставен АУАН за това, че на 07.03.2020г. около 07,08ч. в гр.

Ихтиман, по ул. И. Вазов, пред дом №27, с посока пл. Съединение, управлява л.а.

О. К.с рег. №********, негова собственост, като след ясно разпореждане-възприето и разбрано от лицето, отказва да предаде документите си и потегля с автомобила и осуетява полицейска проверка, което е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН и издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

На първо място съдът приема, че в производството по ангажиране на административнонакадзателна отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита. В

АУАН и в НП е посочено, че е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като съгласно тази разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл.

175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Следователно в настоящия случай приложената санкционна норма не кореспондира с правната квалификация на нарушението.

Наред с това в

АУАН и в НП изобщо не е посочено дали е подаван сигнал за спиране, който да не е бил изпълнен от водача. Следователно отказът за представяне на документи не е нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като в АУАН и НП не е посочено жалбоподателят да не се е подчинил на подаден сигнал за спиране, а това е съществен елемент от нарушението по чл. 103 от ЗДвП, което е вменено на жалбоподателя.

Горепосочените нарушения на процесуалните правила ограничават правото на защита на наказаното лице и правят невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност и правилност на НП.

На второ място дори да се приеме, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то съдът намира, че не е доказано извършването на нарушението. Нарушението е описано по следния начин: „след ясно разпореждане- възприето и разбрано от лицето, отказва да предаде документите си и потегля с автомобила и осуетява полицейска проверка“.

Същевременно между показанията на актосъставителя и свидетеля по акта са налице съществени противоречия. От една страна св. М. заявява, че водачът се е подчинил на сигнала и е спрял автомобила, поискани са му документи, но той е отказал да ги даде, след което е превключил на задна скорост, преместил е автомобила 20 метра назад и се е прибрал във входа на блока, в който живее. От друга страна св. А. заявява, че водачът изобщо не е спрял на подадения сигнал, а е продължил движението си, паркирал е автомобила и се е прибрал на адреса, където живее.

Следователно не се установи спрял ли е водачът за проверка или не, респ. поискани ли са му документи или не. Констатираните разминавания в показанията на свидетелите- очевидци водят до недоказаност на нарушението, имайки предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на тежестта на доказване.

Този извод се потвърждава и от представеното по делото друго НП, а именно- НП №20-0274-000331/15.04.2020г.

(л. 26 от делото), по силата на което жалбоподателят е санкциониран за извършени по същото време и на същото място (на 07.03.2020г. около 07,08ч. в гр. Ихтиман, по ул. И. Вазов) нарушения, сред които и неносене на СУМПС и контролен талон към него. След като водачът е бил санкциониран за неносене на СУМПС и контролен талон към него по същото време и на същото място, то няма как да се приеме, че водачът е отказал да предаде документите си и проверка не е извършена, респ. че същата е осуетена.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление

№20-0274-000390/15.04.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на И.Д.С., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: