Решение № 121 от 17.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500735 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 125 от 26.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1476/2024 г. по описа на РС-Ихтиман, са отхвърлени предявените от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК: .........., седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, представлявано от Изпълнителните директори – Н. С. и Р. Д. искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗДД и чл. 86 ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъждане на ответника да заплати сумата от 709,04 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 211314284, както и сумата от 121,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2023г. до 09.07.2024г. върху изплатеното застрахователно обезщетение. На Агенция „Пътна инфраструктура“ са присъдени разноски в размер на 130.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд не обсъдил елементите на непозволено увреждане в цялост, в синхрон със 1 събраните доказателства. Излага, че показанията на св. Д.П. са потвърдени от заключението на САТЕ, като експертът е направил категоричния извод, че подобни увреждания са типични и се получават именно при преминаване през препятствие /дупка на пътното платно/. Изложено е, че Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерство на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор е остарял подзаконов нормативен акт, изгубил всякаква актуалност, който не може да се противопостави на Кодекса на застраховането. Посочва, че от представените доказателства се установява противоправно деяние на ответната страна, изразяващо се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и препятствия по републиканските пътища. Вредите по процесното МПС били доказани като исковата сума отговаря на необходимото за възстановяване на увреденото имущество. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Ихтиман и да бъдат уважени исковете, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че не били представени доказателства, че евентуалното ПТП е посетено от КАТ-Пътна полиция, което в случая се явява задължително. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Ихтиман решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Настоящият състав счита, че формираната от РС-Ихтиман фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения 2 материал.

Видно от застрахователна полица № 0320220311004744 за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, е наличие на застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, за автомобил марка „Land Rover“, с рег. № ............. В полицата като застрахован/ застраховащ е посочено дружество „Уникредит Лизинг“ ЕАД с лизингополучател „Ел Бат Логистик“ ООД. Съгласно застрахователната полица покрит застрахователен риск по договора е „пълно каско“.

От показанията на св. Д.П. се установява, че управлявал лично процесния автомобил при настъпване на ПТП. Първоначално свидетелят казва, че инцидентът се случил на излизане от гр.

Костенец в посока гр. Момин проход, в последствие посочва, че ПТП се случило от гр. Момин проход в посока гр. София. Причина за настъпване на ПТП била необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което били спукани двете гуми на автомобила и увредени двете джанти. Според свидетеля автомобилът не можел да продължи на собствен ход, наложило се изчакване на пътна помощ.

Първоначално свидетелят посочва, че не си спомня дали се е обадил на КАТ, като заявява също така, че дошла Пътна полиция и съставила протокол.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че щетите на автомобила - спукана предна дясна и задна дясна гума, биха могли да се получат по твърдения в исковата молба механизъм - чрез преминаване на МПС през дупка с остри ръбове в асфалта. Експертът посочва, че щетите представляват типично увреждане от попадане на автомобил в дупка с остри ръбове, но би могло да се касае и за друг механизъм – например удар в бордюр.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд, а именно чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал.1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, 3 ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т.14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от З З Д е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

Възражението за съпричиняване, както и степента следва да се докажат пълно и главно от делинквента.

Както вече се посочи, според нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП, всеки субект, стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с необходимата маркировка за бързо и сигурно придвижване.

Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато 4 между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.

Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.

В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./. са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл.

2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.

Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Същевременно дори да не е изпълнено законово задължение за уведомяване на службите за контрол на МВР и/или за съставяне на КП за ПТП това не изключва възможността настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които то е 5 настъпило, да бъдат надлежно установени в съдебното производство с други доказателствени средства, което обаче в случая не е сторено.

От събраните по делото гласни доказателства не може да се установи, че посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Показанията на св. Д.П. са крайно противоречиви, поради което настоящият състав не ги кредитира. Свидетелят заявява, че той е управлявал процесния автомобил като първоначално заявява, че инцидентът се случил на излизане от гр. Костенец в посока гр. Момин проход, в последствие посочва, че ПТП се случило от гр. Момин проход в посока гр. София.