Решение № 3856 от 26.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3856 гр. София, 26.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110209963 по описа за 2025 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „***” ЕООД, представлявано от управителя Л.А.Т., чрез адв. Ж. Ж. срещу наказателно постановление (НП) № *** на зам. директора на ТД на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляда лева) лв. за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с §1, т.35 от ЗДДС.

С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, поради прякото му противоречие с материалния и процесуалния закон, липса на виновно извършено деяние. Твърди се, че административното нарушение е недоказано и е следвало административнонаказващия орган да приложи разпоредбата на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като визираното не водело до неотразяване на приходи. Претендира се присъждане на разноски.

За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител.

Същият поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на разноски.

За въззиваемата страна, която се явява административнонаказващ орган по 1 атакуваното НП, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено процесното НП като правилно и законосъобразно. Не можело да се приеме, че е налице маловажно нарушение, тъй като в хода на проверката било установено и друго нарушение, а предвид оборота на дружеството разликата не била незначителна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На основание резолюция за извършване на проверка №*** на главен инспектор по приходите при ТД на НАП-София е определена В. Я. В. – главен инспектор по приходите да извърши данъчна проверка на „***“ ЕООД.

На 16.04.2024 г. около 11:30 часа била извършена проверка на търговски обект, представляващ ***, находящ се в гр. София, ***, стопанисван от „***” ЕООД. Проверката била извършвана от служители на ТД на НАП - София, сред които била и свидетелката В.. Бил изваден дневен отчет „Х“ №0022570, според който дневният оборот към момента на проверката е в размер на 136, 40 лв. Констатирано било, че в обекта има едно фискално устройство модел „DATRCS DP -150, с ИН на ФУ DT 834719 и ИН на ФП 2834719, което е монтирано и работещо. Установява се, че инсталираното в обекта ФУ притежава свидетелство за регистрация и имало активирана функция „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, което се установява от дневния финансов „Х“ отчет. При преброяването на касовата наличност, същата била в размер на 226, 40 лв. Поради което била установена положителна разлика в размер на 90, 00 лв. в повече. Съставен бил опис на паричните средства, както и бил приложен извадения „Х“ отчет. За проверката бил съставен протокол и опис на парите в касата.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 22.04.2024 г. от В. Я. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София на дружеството, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Същият е съставен в присъствието на двама свидетели. АУАН е връчен на упълномощено от представляващия дружество лице –на датата на съставянето му, а именно на 2

22.04.2024 г. Срещу АУАН не са подадени писмени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление №774198-F764726/14.06.2024 г. от зам. директора на ТД на НАП - София, който е оправомощен по силата на Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Същото е връчено на 11.06.2024 г. на упълномощено от представляващия дружество лице – Л.Т..

Съставен е протокол от 27.05.2025 г. от свидетеля В. за проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с „***“ ЕООД.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда писмени доказателства: резолюция, протоколи, заповед, дневен финансов отчет, опис, разпечатки и гласните: показанията на свидетеля В..

Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля В. излага показания изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.

Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични, последователни и непротиворечиви.

От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения четиринадесетдневен срок и разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното:

Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно компетентни лица, като по делото е приложена Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. и при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 16.04.2024 г., което е видно от протокола за извършена проверка и показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел В., а АУАН е съставен на 22.04.2024 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за 3 данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 14.06.2024 г., т.е. в шестмесечния срок.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им.

Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на процесното нарушение, а именно: 16.04.2024 г., когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което съставлява посочване на място на извършване на нарушението.

Наказателното постановление е подкрепено от събраните в административнонаказателното производство доказателства.

Нормата, която се сочи като нарушена: чл.33, ал.1 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. на МФ предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

По делото се установи, че дружеството - жалбоподател е осъществявал стопанската дейност в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС, който разписва понятието „търговски обект”.

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа на него НП е реализирано. По делото се установи, че фискалното устройство в проверявания търговски обект е било работещо и липсват доказателства за невъзможност същото да не е функционирало. Това ФУ е притежавало функционални операции „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.

Съставът на административното нарушение е осъществен чрез бездействие. Правилно е посочена нарушената норма на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която съответства на словесното 4 описание на нарушението и фактически реализираното такова.

Касае се за обективна безвиновна отговорност, тъй като лицето е действало в качеството на ЮЛ.

Наложеното административно наказание е на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС (ред. на нормата към датата на админ. нарушение). Тази правна норма е във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, тъй като тогава се прилагат санкциите по ал. 1, чийто размер на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.

Като с оглед степента на обществената опасност на нарушението, която не е висока, а именно разликата между касова наличност и отразената във ФУ е незначителна от 90 лв., както и факта, че се касае за първо нарушение, съгласно посоченото в НП, наложената имуществена санкция е следвало да бъде в минимален размер. Наложена е такава в размер на 2000 лв., без да са посочени в НП отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и имуществената санкция следва да бъде намалена до законовия минимум от 1000 (хиляда лева)лв. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание, ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Горното обосновава извода, че атакуваното НП следва да бъде изменено относно размера на санкцията.

Относно маловажност на случая:

Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване, осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради следното:

За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно незначителни.

В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка, както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административнонаказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за маловажен случай, тъй като касае сигурността на извършваните търговски операции по „продажба“ в търговски обект, които вярно следва да бъдат отразени във ФУ.

5

С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото административното нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт на НАП, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, съдът,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № *** на зам. директора на ТД на НАП - София, с което за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция, като намалява размера й от 2000 (две хиляда лева) лв. на 1000 (хиляда лева) лв.

ОСЪЖДА „***”ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да заплати в полза на НАЦИОНАЛАН АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет лева ) лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред СРС по делото.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Разпечатката съдържа 46 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf40b21c-2a74-44c7-80f5-ab41360c5f78