Присъда № 32 от 09.12.2024, Апелативен съд - София

МОТИВИ към Присъда №32/09.12.2024г. по ВНОХД № 386/2024

Въззивното производство е образувано по реда на Глава XXI от НПК, по протест на прокурор в СГП и въззивна жалба от повереника на частния обвинител адв. А. В., подадени в срока по чл. 319 от НПК, срещу присъда №3/09.01.2024г. постановена по НОХД № 5331/2022г. по описа на СГС, НО 7 ми състав, с която подсъдимия С. Н. А. , ЕГН **********, е бил признат за НЕВИНОВЕН в това, на 26.06.2021 г. около 22,08 ч. в гр. София, на Женския пазар, при павилион № 2, в района на кръстовището на бул. „Стефан Стамболов" и ул. „Св. Св. Кирил и Методий", умишлено да е причинил тежка телесна повреда на С. В. Д., - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота му, като вследствие на така нанесената тежка телесна повреда, по непредпазливост да е причинил смъртта на С. Д., (настъпила на ******** г. около 14,18 ч. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" - гр. София) и ОПРАВДАВАН на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 12, ал. 1 от НК по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 128, ал. 1, вр. с ал. 2, предл. последно от НК. Съдът е приел, че инкриминираното с обвинителния акт деяние е било извършено от подсъдимият при условията на НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК (за да защити от непосредствено и противоправно нападение личността си), поради което и съгласно закона такова деяние не е общественоопасно. С оглед така постановения съдебен акт, направените разноски на основание чл.190 НПК, съдът е присъдил за сметка на държавата.

С въззивния протест и допълнението към него, представителят на държавното обвинение е поискал оправдания подсъдим С. Н. А. да бъде осъден по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, при условията на чл.54 ал.1 НК.

Прокурорът аргументира искането си, като оспорва приетата от съда фактическа обстановка, за наличие на неизбежна отбрана, поради неправилна преценка за поведението на подсъдимия и пострадалия, в хода на конфликта между тях. В основата на обвинителните доводи е наличие на прекъсване нападението от страна на пострадалия, което било видимо от приобщеното ВД - видеофайл „01_20210626_2208800“ от охранителна камера в 22.09.29ч., който е бил обект на съответна експертиза.

На основание същите доводи, повереникът претендира да бъде установена вярно съответната фактическа обстановка, при което подсъдимия А. да бъде признат за виновен.

В съдебно заседание представителят на АП – София поддържа протеста на прокурора от СГП срещу присъдата на СГС по НОХД № 5331/2022г., като пледира, че е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради превратно и едностранчива оценка на съдържащата се в тях доказателствена информация. Представителят на Апелативна прокуратура споделя изцяло отразеното в протеста. Иска за бъде осъществен пълен и обективен анализ на показанията на свидетелите Й., М., М., които допълват изложеното от свидетеля А. Д., за фактите свързани с бутането между 1 подсъдимия и пострадалия, което е довело до падането им на терена. Счита, че показанията на свидетелите Б., К., Т. и Й. също са значими за изясняване на фактите поради обстоятелството, че съобщават за личните си впечатления от състоянието на пострадалия след инцидента. В подкрепа на обвинителната теза прокурорът счита, че съдът не е осъществил съвкупна оценка на всички доказателства и доказателствени способи, не е осъществил правилна аналитична дейност, на основата на доказателствата и заключенията на първоначалната и допълнителната видеотехническа експертиза и заключенията на изготвените КСППЕ и Допълнителни КСППЕ.

Прокурорът намира, че неправилно СГС е оценил, че извършеното от подсъдимия деяние е извършено при условията на неизбежна отбрана. В подкрепа на твърдението си, представителят на държавното обвинение се позовава на съдържанието видеофайл, установяващ по безспорен начин хронологията на действията на пострадалия и подсъдимия. Счита, че когато нападението на пострадалия е преустановил активните си действия и не е имал физически контакт с подсъдимия, именно подсъдимият е предприел нападение като е обхванал пострадалия с ръце в областта на долните крайници, като е целял да го избута и събори на терена. В подкрепа на доводите си, прокурорът се позовава и на заключението допълнителната КСППЕ, че действията на подсъдимия са били повлияни и предизвикани от поведението на пострадалия, което е довело до възникване на силно раздразнение – физиологичен афект, поради което пледира, че са налице основания за квалифициране на деянието, като престъпление по чл. 124, ал. 2 от НК.

Повереникът на частния обвинител С. – адв. В., пред въззивния съдебен състав се присъединява към становището на държавното обвинение. Навежда доводи за наличие на фактическо прекъсване на нападението от страна на пострадалия за 4 секунди, респективно демонстрирал, че искал конфликта да приключи. В тази насока изтъква, че след като присъстващите лица разтървават подсъдимия и пострадалия, подсъдимият е започнал нападение срещу пострадалия. Счита, че подсъдимият е следвало да не предприема нападателни действия предвид и фактът, че вече е осъждан и към този момент изтърпява условно наложено му наказание. Повереникът намира, че с оглед конкретния казус, може да бъде евентуално обсъдена хипотезата на превишаване пределите на неизбежна отбрана, въпреки че е на мнение, че нападението е било преустановено и не се налагала никаква отбрана.

Поддържа и доводите, които е изложила пред първата инстанция.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия А. – адв. П. пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и обоснована. Твърди, че действията на подзащитния му са били при условията на неизбежна отбрана, тъй като нападението от страна на пострадалия е било срещу личността на подсъдимия. Адв. П. намира, че нападението е било прекратено едва след събарянето на пострадалия на земята от подсъдимия, като по този начин го е поставил в невъзможност да продължи нападателните действия. В подкрепа на тезата си се позовава и на данните за действията на подсъдимия, а именно – че след като е съборил пострадалия, не е нанасял 2 допълните удари, дори напротив - напуснал е мястото на инцидента. В допълнение отбелязва, че действията на подсъдимия спрямо пострадалия са били с по-нисък интензитет за разлика от тези на пострадалия Д., а именно – че единствено се е опитал да го избута и че не е нанасял удари.

Адвокат П. приема, че неправилно в мотивите на присъдата е прието, че подсъдимият при условията на неизбежна отбрана е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия в резултат на умишлено нанесена тежка телесна повреда. Намира за несъстоятелни доводите в подкрепа на тезата, че подзащитният му е целял нанасянето на тежка телесна повреда на пострадалия, тъй като настъпването на инкриминирания резултат е вследствие от сборичкване между пострадалия и подсъдимия. Счита, че хващането за кръста и събарянето на земята изразява изпълнителното деяние и съзнаването за нанасянето на лека телесна повреда и че последващото падане и удряне на главата на пострадалия не е бил целеният резултат от подсъдимия. Затова и адв. П. твърди, че по отношение на причинената тежка телесна повреда и настъпилата смърт подсъдимият е действал при непредпазлива форма на вина.

В заключение адв. П. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена или подзащитният му да бъде оправдан по повдигнато му обвинение.

В личната си защита и последната си дума подсъдимия А. се присъединява към доводите на защитника си и моли да бъде оправдан.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, включително и събраните в хода на въззивното съдебно следствие, протеста на прокурора от СГП, жалбата на частното обвинение, доводите и възраженията на страните, направени пред настоящата инстанция и въз основа на задължението да извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, анализирайки самостоятелно доказателствената съвкупност, намира, че в по – голямата част, вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по фактите относно възникналия конфликт между подсъдимия и пострадалия и настъпилия съставомерен резултат, е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали.

Въззивният съд формира изводи по фактите, различни от тези, приети за установени от първия съд, по отношение условията, при които пострадалият С. Д. е получил описаните травматични увреждания, а именно – подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия, вместо при условия на неизбежна отбрана, както е приел първостепенният съд, доколкото събраните в хода на първоинстанционно и въззивно съдебно следствие позволяват изводи в противен на приетия от първата инстанция смисъл.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намери, че са налице основания за промяна на изводите на първия съд по фактите, свързани конкретните действия на подсъдимия А. при възникналия конфликт с пострадалия С. Д.. Предвид посоченото въззивният съд упражни правомощията си по чл. 316 от НПК и прие за установена следната 3 фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Н. А. е роден на ********г. в гр. ***, обл. ***, българин, български гражданин, неженен, безработен, с основно образование, осъждан, с постоянен адрес гр. ***, ул. *** № * и с ЕГН: **********.

Подсъдимият А. се познавал с пострадалия С. Д. покрай честото пребиваване в района на Женския пазар, гр. София. Двамата били в добри отношения до 26.06.2021г., когато пострадалият Д. немотивирано от подсъдимия А. осъществил нападение и упражнил към него физическо насилие.

Конкретно по фактите:

На 26.06.2021г. около 22:00ч. подсъдимият А. се намирал в гр. София, на Женския пазар при павилион № 2, в района на кръстовището на бул.

Стефан Стамболов и ул. Св. Св. Кирил и Методий, където се помещавало заведение за бързо хранене тип „сръбска скара”. Подсъдимият заедно със свидетеля Й. Ш. Й. и още едно лице седели на първата маса, на която играели карти – „сварка“. На същата маса седели и други две лица. По това време, близо до тях на пешеходната зона намиращата се непосредствено до улицата, се намирали пострадалият С. Д. и свидетелката Г. Н. М..

Около 22:08ч. пострадалият С. Д. се придвижил до мястото, където подсъдимият играел карти заедно с други две лица. Пострадалият застанал от противоположната страна на масата спрямо местоположението на А. и му казал да се премести оттам. Подсъдимият отказал да се подчини на искането на Д., при което последният бързо се придвижил до другия край на масата и започнал да нанася удари по главата на А. с отворена ръка. В 22:09:24ч. двамата започнали да се бутат, придвижвайки се към стените на заведението и събаряйки част от намиращите се в близост дървени пейки. По време на боричкането, подсъдимият не отвръщал на ударите в областта на главата му, които получавал от пострадалият Д., а с цел да се защити го избутвал от себе си, без да го събори. Така за 3 (три) секунди в периода 22:09:29ч. 22:09:31ч., (от видеофайл 01_20210626_220800) двамата се оказали на физическа дистанция един от друг, по – голяма от възможността да се достигнат с ръце, т.е повече от метър, изправени един срещу друг. В този момент свидетелят Й.

Ш. Й. се обърнал към подсъдимия с репликата „Стига, прибирай се, недей да правиш така, ти си по-малък“, като искал двамата да преустановят окончателно физическият контакт между тях. Вместо това подсъдимият А. се привел напред и като се засилил ( в кадър с брояч на часа в 22:09:33ч.) към стоящият пред него пострадал го изтласкал с тялото си, обхващайки го с двете си ръце в областта на таза и горната част на краката. От инерцията от тази атака Д. изгубил равновесие и паднал по гръб на терена, като при падането ударил главата си в тила, а подсъдимият паднал върху него (в кадър от видеофайл 03_20210626_220800 с брояч от 22:09:34ч. до 22:09:35ч.) След падането на двамата, подсъдимият А. веднага се изправил и като видял, че Д. не става и няма да отвърне на атаката, се отдалечил от мястото. Пострадалият Д. останал да лежи в безсъзнание на терена, като в областта на главата му се образувала локва кръв. Около него се насъбрали лицата, които седели на 4 масите, поставени в непосредствена близост до мястото на инцидента, и започнали да му оказват първа помощ, а свидетелят А. Й. Д. позвънил на тел.