Решение № 43 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502746 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 24502/31.10.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС, подадена от В. С. С., ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу отказ на ДСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 8114/2025 г., обективиран в съобщение с изх. № 35993/13.10.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че постановеният от съдебния изпълнител отказ да намали разноските за адвокатски хонорар по изпълнителното дело е неправилен. Излага съображения в подкрепа на становището, че претендираните от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с образуване на изпълнителното производство са прекомерни. Поддържа, че изпълнителното дело не се отличава с правна и фактическа сложност, която да е по – голяма от обичайната, като счита, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 600 лв. на 200 лв. Моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител и постановяване на решение в 1 горния смисъл.

В предоставения от съдебния изпълнител срок не е постъпило възражение от страна на взискателя.

В писмени мотиви ДСИ Д. К... изразява становище, че жалбата на длъжника е недопустима, тъй като счита, че същата е просрочена, а в условията на евентуалност намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 8114/2025 г. по описа на ДСИ при ВРС е образувано на 12.08.2025 г. по молба, подадена от С. В. С. със съгласието на майка си – Г. С. Д., срещу В. С. С. – длъжник. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 1050/29.05.2025 г., издаден от ВРС, с който е изменен размерът на месечна издръжка, дължима от В. С. в полза на С. С., като е увеличена от 80 лв. на 700 лв., считано от 26.08.2024 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.08.2025 г. От съдържанието му се установява, че същият е сключен между С. С. със съгласието на Г. Д. и адв. Ц...

А.... Предмет на договора е образуване и водене на изпълнително дело срещу В. С. във връзка с изпълнителен лист № 1050/29.05.2025 г., издаден от ВРС. С посочения договор на адвоката е вменено задължение да получава сумите по изпълнителното дело по посочена банкова сметка. От съдържанието на договора се установява, че взискателят е заплатил сума в размер на 600 лв. в брой при подписването му.

От покана за доброволно изпълнение с изх. № 30073/15.08.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС, получена от В. С. на 18.08.2025 г., се установява, че длъжникът е уведомен за дължима от него сума в общ размер от 8306.83 лв., като в нея е включена и сума в размер на 600 лв. за разноски в изпълнителното производство (адвокатско възнаграждение). В поканата за доброволно изпълнение изрично е посочено, че ако длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, същият не дължи заплащане на таксата по чл. 53 ТДССГПК, която е в размер на 747.40 лв.

От платежно нареждане, находящо се на л. 15 от изпълнителното дело, се установява, че длъжникът е заплатил по сметка на ВРС сума в размер на 7560 лв. на 28.08.2025 г. Като основание за плащането е посочено процесното изпълнително дело, а от общата дължима сума, установена в поканата за доброволно изпълнение, е приспадната таксата по чл. 53 ТДССГПК.

Длъжникът е подал възражение с вх. № 21043/12.09.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС, с което е оспорил размера на претендираните от взискателя разноски, сторени за адвокатско възнаграждение, във връзка с изпълнителното производство в размер на 600 лв., като е изложил становище, че сумата е 2 прекомерна и следва да бъде намалена на 200 лв. с оглед действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител е предоставил възможност на взискателя за отговор на постъпилото възражение. В становище до съдебния изпълнител взискателят е оспорил подаденото възражение като неоснователно, като е изложил съображения в подкрепа на тезата, че заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическата сложност на изпълнителното дело, както и на обема извършени от процесуалния представител действия.

В съобщение с изх. № 35993/13.10.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение, като е изложил становище, че липсва законово основание за това. Отказът, предмет на обжалване в настоящото производство, е съобщен на длъжника на 17.10.2025 г.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимиранa странa, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е депозирана в срок. По същество е неоснователна поради следните съображения:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство е основана на липсата на доброволно изпълнение на задължението на длъжника, поради което е образувано изпълнително производство, а оттам и извършените от взискателя разноски – в този смисъл е ТР 3/2015, постановено по ТД № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай се установи, че длъжникът не е удовлетворил вземането на кредитора си до момента на образуване на процесното изпълнително дело. Респективно длъжникът е дал повод за завеждането му.

В чл. 79, ал. 1 ГПК изрично е регламентирано, че разноските за изпълнението винаги са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

По делото не се установи да са налице изключенията, предвидени в чл. 79, ал.

1 ГПК.

Относно размера на претендираните разноски, сторени за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство:

Както беше изложено по – горе, на 12.09.2025 г. длъжникът е възразил срещу постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, връчена му на 18.08.2025 г. В съобщение, получено от длъжника на 17.10.2025 г., предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е постановил отказ да намали разноските за адвокатско 3 възнаграждение.

Установява се, че длъжникът е пропуснал двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК за предявяване на възражението по чл. 78, ал. 5, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. по ТД № 3/2015 г. на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал.

2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който определя размера на задължението на длъжника за разноски, като това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

Настоящият състав намира, че оспорване на размера на разноските, включително по съображения за прекомерността им, следва да бъде заявено в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, както в случаите, когато се подава до съда жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, така и когато длъжникът претендира да бъде приложена от съдебния изпълнител разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В случая приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. са определени по основание и размер още с поканата за доброволно изпълнение, съобразно представените с молбата за образуване доказателства. Съответно от момента на получаването на поканата за доброволно изпълнение за длъжника е възникнала правната възможност да оспори тази част от разноските на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Двуседмичният срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 01.09.2025 г., респективно към датата на подаване на горепосоченото възражение – 12.09.2025 г., постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, е било влязло в сила. С изтичането на срока по чл.

436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е преклудирана възможността за оспорване на разноските по изпълнението, както и възможността за съдебния изпълнител да изменя/отменя тези разноски по искане, направено след предвидения за това законов срок.

4

С оглед изложеното по – горе, отказът на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение, обективирани в покана за доброволно изпълнение, е правилен, което налага подадената от длъжника жалба да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 24502/31.10.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС, подадена от В. С. С., ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу отказ на ДСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 8114/2025 г., обективиран в съобщение с изх. № 35993/13.10.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502746 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 24502/31.10.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС, подадена от В. С. С., ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу отказ на ДСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 8114/2025 г., обективиран в съобщение с изх. № 35993/13.10.2025 г. по описа на ДСИ при ВРС.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че постановеният от съдебния изпълнител отказ да намали разноските за адвокатски хонорар по изпълнителното дело е неправилен. Излага съображения в подкрепа на становището, че претендираните от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с образуване на изпълнителното производство са прекомерни. Поддържа, че изпълнителното дело не се отличава с правна и фактическа сложност, която да е по – голяма от обичайната, като счита, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 600 лв. на 200 лв. Моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител и постановяване на решение в 1 горния смисъл.

В предоставения от съдебния изпълнител срок не е постъпило възражение от страна на взискателя.

В писмени мотиви ДСИ Д. К... изразява становище, че жалбата на длъжника е недопустима, тъй като счита, че същата е просрочена, а в условията на евентуалност намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.