Решение № 30 от 12.01.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. П., 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220102759 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №256 от 13.07.2022г, постановено по възз.гр.д.№306/2022г по описа на Окръжен съд-П. е обезсилено решение №377 от 12.04.2022г, постановено по гр.д.

№902/2021г по описа на РС-П., с което отхвърлен предявения от Професионална гимназия по строителство и архитектура-град П., представлявана от директора П. И. против В. Т. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и Л. Г. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“К. Б. I“№35 положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град П., с площ от 670 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване- друг вид застрояване, при съседи на имота: №***, ***, ***. С въззното решение е постановено връщане на делото за произнасяне по предявения установителен иск за собственост от друг състав на Районен съд-П.. За да обезсили първоинстанционното решение Окръжен съд-П. е приел , че районният съд се е произнесъл по непредявен иск , тъй като с предявения от ПГАС-П. установителен иск за собственост се претендира признаване за установено по отношение на ответниците, че Държавата е собственик на процесния имот, докато с постановеното решение районният съд е отхвърлил исковата претенция за признаване правото на собственост на процесния имот на друг правен субект- Професионална гимназия по строителство и архитектура – П., който правен субект участва в съдебното производство в качеството на процесуален субституент на Държавата във формата на процесуална суброгация поради предоставено му управление на процесния държавен имот като твърденията, които излага са, че държавата е собственик на процесния имот, представляващ публична държавна собственост и че ответникът- купувач през процесната сделка оспорва тези права на собственост.

След връщане на делото същото е образувано под нов номер – гр.д.№2759/2022г. по описа на РС-П.. По това дело е насрочено съдебно заседание, проведено на 13.12.2022г. В 1 това съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Не направи нови доказателствени искания, тъй като счете,че делото е напълно изяснено от фактическа страна.Разви съображенията си по съществото на спора, чрез представяне по делото на подробни писмени бележки.В това съдебно заседание ответниците се представляваха от своя пълномощник, който поддържаше оспорването,заявено при първоначалното разглеждане на делото.

Производството по делото е образувано по искова молба от Професионална гимназия по строителство и архитектура-град П., представлявана от директора П. И. против В. Т. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и конституираната впоследствие като втори ответник Л. Г. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“К. Б. I“№35/ съпруга на първия ответник /, в обстоятелствената част на която се твърди, че съгласно чл.29 от Закона за предучилищното и училищно образование от 2015г./ЗПУО/ и чл.19 , ал.1 от Закона за професионалното образование и обучение от 1999г/ЗПОО/ държавните училища, включително и държавните професионални гимназии са самостоятелни юридически лица.

Твърди се, че на същите държавата предоставя за ползване и управление имоти- публична държавна собственост, съобразно чл.302 от ЗПУО, необходими за осъществяване на учебната им дейност. Твърди се, че такъв имот по отношение на ПГСА-П. е поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град П., одобрени със заповед№РД-18-97 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 670 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид застрояване при съдени на имота №***, №*** и №***.

Твърди се, че процесният имот е част от имот с пл.№119 в кв.136 по обезсиления план на града от 1959г. с площ от 1000кв.м., попадащ в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено комплексно мероприятие , попадащо изцяло в оградения двор на ищцовата Професионална гимназия. Твърди се, че същият този имот е станал държавна собственост през 1966г. като е било отчужден във връзка със заповед №1298/1959г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройство, с която е утвърден регулационния план на терена, отреден за „Сградостроителен техникум“ в кв.135 , в който освен процесния поземлен имот с идентификатор №***, попада и поземлен имот с идентификатор №*** също държавна собственост. Твърди се, че целият терен на това УПИ е предвиден за застрояване и обслужване на Сградостроително училище, което мероприятие е реализирано и се намира в двора на училището. Твърди се, че същото включва освен училищната сграда от 630 кв.м. и физкултурен салон от 230 кв.м., помпена станция от 25 кв.м. , административна сграда от 170 кв.м., столова с кухня от 805кв.м., склад за нафта от 18 кв.м., общежитие от 505кв.м., сладкарница от 72 кв.м., учебни работилници с площ от 1101 кв.м., складове с площ от 185 кв.м., складове и гаражи с площ от 190 кв.м.

Твърди се, че в тази част от двора е изграден и полигон за провеждане на учебна практика, при която учениците се запознават с различните строителни техники, предмет на обучението, съгласно учебните програми и придобиват и усъвършенстват практически умения, част от основната дейност на гимназията.Твърди се, че в същия имот е изградена и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 40 кв.м. с предназначение – хангар , депо , гараж, част от сградния фонд на Професионалната гимназия. Твърди си, че процесният имот е бил отчужден от Г. С. Н. като неговите наследници с молба по пар. 2 от ПЗР на ЗОСОИ с вх.№44-Г-48 от 27.01.1998г. са поискали от кмета на Община П. отмяна на отчуждаването на имот с пл.№119 в кв.136 по обезсиления план на града от 1959г., извършено на основание оценителен протокол от 01.11.1969г. на Комисията по пар.85 от ППЗПИНМ. Било отказано отмяна на отчуждаването с мотив, че мероприятието,за което е отчужден имота , е реализирано , поради което не са налице условията на чл.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и други закони . Този отказ е бил обжалван пред Окръжен съд-П. , но е бил потвърден и влязъл в сила според определение №2720 от 26.05.1999г.на ВАС, постановено по адм.дело №1458/1999г. Впоследствие наследниците на Г. С. Н. предприели действия по 2 възстановяване на същия по реда на ЗСПЗЗ като земеделски имот. Ищецът твърди, че липсва основание за такава реституция, защото имотът никога не е бил със статут на земеделска земя и е бил отчужден по реда на пар.85 от ППЗПИНМ и не подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че през 2005г Н. Г. Я. като единствен наследник на Г. С. Н. е призната за собственик с решение №5Д042 от 24.03.2005г. на ОСЗГ –П. за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници на нива с площ от 1 дка, попадаща в регулацията на град П., съставляваща част от имот с пл.№119 в кв.136, установен със съдебно решение от 13.01.2005г. на РС-П. по гр.д.

№724/2004г. , постановено по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че това решение е непротивопоставимо на Държавата и на ищеца като процесуален субституент на държавата и че решението е материално незаконосъобразно, и не е произвело конститутивия си ефект, тъй като са били налице законови пречки за възстановяване на собствеността, установени в чл.10б, ал.1 и чл.24, ал.2 от ЗСПЗЗ, изключващи земеделската реституция . Поддържа се ,че изложените причини наследницата Н. Г. Я. не се легитимира като носител на правото на собственост по силата на заявената реституция. Ищецът оспорва обстоятелствата, изложени в решението на ОСЗГ-П. както и издадения въз основа на тях нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реституция на основание чл.483, ал.1 от ГПК във вр. с чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ №197, том II, дело №376/2007г, акт за вписване №118, том II, дело №2628/2007г., вх.рег.№3866 от 23.05.2007г. на СВ-П., предвид публичния характер на имота и собствен единствено на държавата. Твърди се, че впоследствие е извършена покупкопродажба, обективирана в нотариален акт №145 , том 2, дело №288/2012г с акт за вписване №51, том 38, дело №4400/2012г вх.рег.№9801 от 06.11.2012г. на СВ-П., която е била без основание, тъй като продавачът Н. Г. Я. не е била собственик на процесния имот.Имотът е бил продаден на ответника В. Т. Б. като продавачката се е позовала на наследяване по закон на имот, оставен и от Г. С. Н., съобразно постановеното реституционно решение на ОСЗГ-П. и на цитирания нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реституция от 2007г. Оспорват се обстоятелствата, изложени в нотариалния акт за покупко-продажба от 2012г. с доводи, че процесният имот п озакон е собственост на държавата , която упражнява своите права през всички години от 1966г и до момента чрез ищеца, който владее и ползва изцяло имота, включен в границите на УПИ-III- Сградостроителен техникум в кв.135 по регулационния план на град П. и никой не им е оспорвал правата на собственост върху същия. Ответникът не е придобил право на собственост върху процесния имот, тъй като праводателят му не е бил собственик . Действителният собственик на целия имот е държавата и тя никога не е губила своите права над него. Сочи се, че съгласно чл.14, ал.3 от ЗДС ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка , на които е предоставено управлението на държавни имоти , имат право да ги владеят , ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност , като с предоставяне на държавен имот за управление, този който упражнява правото на държавна собственост е процесуален субституент на държавата под формата на процесуална суброгация. Твърди се, че ищецът ПГСА-град П. е процесуален субституент на държавата, на който е предоставено управлението на процесния имот Моли се да се приеме са установено по отношение на ответниците , че държавата е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с площ от 670 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид застрояване , при съседи на имота :***, *** и ***. При условията на евентуалност се предявява иск за приемане за установено, че Държавата е собственик на процесния имот на основание давностно владение. Претендират се разноски.

В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника В. Т. Б., чрез пълномощника му адв.И. Г. , е подаден писмен отговор,в който искът се оспорва изцяло. Твърди се, че не Държавата, а 3 ответникът е собственик на процесния имот, придобит чрез сделка покупко-продажба.

Твърди, че праводателката му Н. Я. го притежава по наследство от баща си Г. С. Н. и, че имотът до 1959г. е бил със статут на земеделска земя , възстановен по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с решение на РС-П., въз основа на което е издадено и решение на ОСЗГ-П. от 2005г.

Твърди се, че след реституцията на имота праводателката по сделката е предприела действия по заснемане на имота като самостоятелен обект като в тази връзка е издадена и заповед на кмета на община –П. №19 от 01.02.2007г. за попълване на кадастралната основа с новозаснет имот №7638 в кв.35 по плана на град П. и издадено удостоверение от Общината ,че имотът попада в терен, предвиден за изграждане на обект – публична държавна собственост и последвало отписване на имота от актовите книги като частна държавна собственост със заповед №140 от 20.04.2007г. на Областен управител. Оспорва владението на държавата като поддържа, че той го владее от закупуването му, а преди това го е владяла праводателката му Н. Я.. При закупуването имотът бил ограден с колове и жив плет и макар оградата му и към настоящия момент да не е плътна, то ясно се вижда къде са границите на имота. В него ищецът не провежда никакви мероприятия, както и никога не е провеждал, тъй като видно от мотивите на решение на РС-П. по гр.д.№724/2004г , с което имотът е възстановен, изслушаната тогава експертиза по делото е била категорична, че само върху част от заявената за реституция площ са реализирани мероприятия , а свободната площ от 665 кв.м. , в които такива не са проведени, е именно тази, която сега съвпада с поземлен имот с идентификатор ***. Твърди се, че имотът е отделен от двора на училището и най- късно от реституцията по ЗСПЗЗ е във владение на праводателката ,като след закупуването на имота от ответника, последният е извършил укрепване на живия плет, поставил в парцела преместваеми съоръжения- временна тоалетна и временна съблекалня за работниците, извършващи строежа на заплануваната от него жилищна сграда . Извършено било изравняване на границите на имота чрез процедура по чл.15, ал.3 и ал.4 от ЗУТ , изготвено предложение до ищеца за обособяване на нов УПИ *** и за промяна на границите на двата съседни имота – този на ищеца и този на ответника като от имота на ответника се придаде към имота на ищеца, а от имота на ищеца да се придаде към имота на ответника, така , че всичко да е равностойно като квадратура , но имотните граници да бъдат правилни и малка част от сградата на ищцовата гимназия , попадаща в имота на ответника да премине изцяло на нейна територия. Това предложение било изпратено за съгласуване до ПГСА-П.,Областен управител на област П. и Министерство на образованието, младежта и науката, което не било приключило и до момента. Оспорва се доводите на ищеца по правото на собственост върху имота и по евентуалното му придобиване по давностно владение като се противопоставя твърдение, че от 2007г до настоящия момент държавата чрез ПГСА-П., не е имала никакъв достъп до този имот , не го е владяла, стопанисвала и ползвала, а навсякъде в преписката го титулува като „имот, частна собственост на В. Б., граничещ с имота на ПГСА-гр.П.. Сочи се, също така, че последният , респективно най актуален акт №6150 за публична държавна собственост на Министерството на регионалното развитие и благоустройство от 09.10.2012г. /издаден месец преди ответникът да купи имота/държавният имот, ползван от ПГСА-гр.П. е описан с площ от 2 5678 кв.м. и като граничещ с имот с идентификатор ***. Тази квадратура и граници напълно съответстват на приложената към акта скица, което ясно показва, че имота на ответника не попада в границите на училищния двор. Въпросният акт №6150 от 09.10.2012г е съставен въз основа на по-рано съставения акт №3079/21.03.2000г. В този предходен акт за публична държавна собственост на Министерството на регионалното развитие и благоустройство от 21.03.2000г. също представен от ищеца имотът , собственост на държавата , е описан с 546кв.м. по-малко , а именно 25132 кв.м., което ще рече, че имотът на ответника не е отпаднал впоследствие от това описание, тъй като реално квадратурата на училищния двор се е увеличила в следващия акт и без имота на ответника. От своя страна акт №3079 от 21.03.2000г.изрично позовава съставянето си на по-рано съставените актове 4