Решение № 228 от 25.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Варна, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова в присъствието на прокурора Р. П. Х. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20263110200302 по описа за 2026 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.157 от Закона за здравето.

Инициирано е по искане на прокурор от РП - Варна, за назначаване на психиатрична експертиза на лицето А. П. З., ЕГН **********, с оглед установяване дали същия страда от някои от заболяванията, посочените в чл.146 от Закона за здравето с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.

В съдебно заседание, след изслушване заключението на вещото лице, представителят на ВРП изразява становище,че са налице критериите за настаняване на А. З. за задължително лечение в здравното заведение и за срока, посочени от вещото лице.

Осв. З. няма съзнание за психическото си състояние. Твърди, че няма 1 здравословни проблеми, не се нуждае от лекар и прием на медикаменти. В последното по делото заседание, редовно призована не се явява .

Защитникът на А. З., адв. С. С., ВАК изразява становище, че са на налице социалния и медицински критерии за лечение на лицето по принудителен път.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Осв. А. П. З. е на 37 год., живее заедно със своите родители, в жилище намиращо се в гр.Варна, ул. “*****“, № **, ет. **, ап. **. Осв. няма съзнание за психично заболяване, не приема медикаменти. Касае се за мъж който е лекуван неколкократно в ПБ – гр.Варна, с диагноза – „Шизофрения параноидна форма, параноиден синдром. С-м на комбинирана зависимост към стимуланти и ТНС“. Завършил Колеж по „туризъм“ но имал много психични проблеми, споделял, че“….има мисли, които се четат от други хора и те ги разчитат, че хората му въздействат лошо, че хора го следят и преследват“ трудно излизал от домът си и се криел. През 2009 г. провел антипсихотично лечение с Зайпрекс – 15 мг. И Депакин – 2000 мг. След проведено лечение за зависимост в Комуна в чужбина. З. пребивавал в Комуната само 10 дни и се завърнал сам. В амбулаторни условия под контрола на близките си сравнително редовно приемал психотично лечение с Зипрекс, Депакин, Абилифай. Споделял, че приема на медикаменти го прави спокоен и енергичен.

През 2011 г. осв. отново подновил приема на ПАВ – предимно ТСН. През същата година заминал да учи в САЩ, но в края на 2011 г. се завърнал в България. Продължил приема на ПАВ и имал влошени отношения в семейството си, бил в конфликт с родителите си които полагали многобройни грижи за лечението му.

През 2015 г. отново проявил желание за лечение в НО но бил само 1 ден и напуснал. През 2016 г. поради тежко влошено психично състояние е проведено лечение по реда на чл.157 от ЗЗ. До настоящия момент няма подобрение в психичното му състояние и то изцяло болестно определя поведението му като осв. З. е некритичен към приема на ПАВ.

Към настоящия момент осв. З. е приет в ПБ поради пореден пожар, който направил в домът си. Същият употребява и алкохол.

2

Съгласно обстоятелствената част на назначената и приета от съда съдебно - психиатрична експертиза, психотичната продукция, често е причина за болестно мотивирано поведение на пациентите. Липсата на съзнание за психично заболяване и критичност към психотичните изживявания при тези болни са тези, които карат болните за отказ от прием на медикаменти, а това често е причината за автоагресното и агресивно поведение на пациентите и отказа им от стационарно лечение

По данни на Осв. З., същия заявява: „ … доста пъти съм лежал в лечебно психиатрично заведение … имам диагноза – шизофрения и биполярно разстройство…в момента се чувствам добре….аз запалих пожара и после го изгасих…вземам метамфетамин който е лек наркотик, хероин не взимам…на задължително лечение бях в ДПБ – Карвуна за 6 месеца през 2025 г…. след изписването ми не съм ходил на психиатър ……в къщи се опитвам да изграждам био продукти мисловно.“.

Според вещото лице по назначената експертиза, А. З. страда от „Шизофрения параноидна форма, параноиден синдром. С-м на комбинирана зависимост към стимуланти и ТНС“ Вещото лице пояснява, че шизофренията представлява психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и е от групата на ендогенните психози. Проявява се с изключително голямо феноменологично разнообразие на своите прояви на различно ниво. Общо за всички тях е нарушението в единството и синхрона на психичните процеси.

Нарушават се преди всичко преживяванията за единство и разграниченост на АЗ-а, засегната е интеграцията с външната среда, губи се индивидуалността.

На клинично ниво са характерни разстройства в мисловната, емоционалната и волевата сфера на психичната дейност. По правило социалната адаптация на болните е засегната в различна степен и поведението им е несъответно, като в хода на активните пристъпи то се мотивира от психотичната продукция.

Шизофренията е психично заболяване в тесния смисъл на думата, при което се разстройства цялата психика на засегнатия, но най-вече мислене, емоции и воля. На клинично ниво са характерни разстройства в мисловната, емоционалната и волевата сфера на психичната дейност. По правило социалната адаптация на болните е засегната в различна степен и поведението им е несъответно, като в хода на активните пристъпи то се мотивира от психотичната продукция. Според експертното заключение, при Осв. З. са налице необходимите симптоми за поставяне на диагнозата – „Шизофрения параноидна форма, параноиден синдром. С-м на комбинирана зависимост към стимуланти и ТНС“.

Видно от заключението на изготвената СПЕ, поддържано изцяло от вещото лице д-р К. в с.з., осв. А. З. страда от „Шизофрения параноидна 3 форма, параноиден синдром. С-м на комбинирана зависимост към стимуланти и ТНС“, като заболяването попада в хипотезата на чл.146, ал.1 от ЗЗ. Към момента на амбулаторното освидетелстване при А. П. З. била установена активна психотична продукция, поведението и било болестно мотивирано и поради това той би могъл да представлява опасност за себе си или за околните.

В заключението се излага още, че при освидетелстваната е налице медицинският критерий за приложение на разпоредбата на чл.157 от ЗЗ за настаняването и на задължително лечение, като се предлага осв. З. да бъде настанена на задължително лечение, което да се проведе в Психиатрична болница – с. Карвуна за срок от три месеца. Вещото лице сочи в заключението си, че освидетелстваната не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си .

В съдебно заседание, вещото лице поддържа изцяло даденото заключение, като сочи, че няма перспектива за лечение на лицето по доброволен ред.

Гореизложеното се установява и потвърждава от събраните доказателства – показанията на освидетелстваното лице и на св. С. З. и св.П. З., СПЕ и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията на св. С. З. и св.П. З., т.к. са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си и с останалите събрани доказателства по делото. Тези на освидетелстваната в съдебно заседание съдът оцени доколкото съдържа информация за психичното състояние на същата и за отношението и към това състояние.

Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото СПЕ, като обективно и безпристрастно, като освен това кредитира и писмените материали, които кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че от обективна страна е безспорно установено, че психичното заболяване, от което страда осв. А. З. – „шизофрения“ е от посочените в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и съответно болните от него подлежат на задължително лечение.

Същевременно се установи и наличието на социалния критерий освидетелстваната с поведението си, представлява опасност както за себе си, така и за околните.

4

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице предпоставките на чл.157 от ЗЗ и е в интерес на осв. А. З. да се проведе лечение в специализирано болнично заведение - Психиатрична болница – с.

Карвуна за срок от три месеца, което да доведе до постигане на добри резултати в промяна на психичното и състояние и в поведението, което е опасно не само за самата нея, а и за околните. Съдът не намери опора в доказателствата по делото, за да постанови друга форма на лечение, тъй като лицето няма съзнание за заболяването си, а предаването на близките и е неперспективно, тъй като същите в относително дълъг период от време не са успели да я мотивират да се лекува.

С оглед невъзможността на осв. да дава информирано съгласие за лечение, съгласие за лечението на А. П. З. следва да бъде давано от лице, определено от кмета на Община - Балчик, на чиято територия се намира лечебното заведение.

Водим от горното и на основание чл. 162, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравето, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на задължително лечение осв. А. П. З., ЕГН **********, живущ в гр.Варна, ул. “*******“, № **, ет. **, ап. **. в Държавна психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик за срок от 3 /три/ месеца, поради заболяването от „Шизофрения параноидна форма, параноиден синдром. С-м на комбинирана зависимост към стимуланти и ТНС“.

ПРИЕМА липса на способност на осв. А. П. З. да изразява информирано съгласие за лечението си.

На осн. чл. 162 ал. 3 от ЗЗ, НАЗНАЧАВА лице, определено от Кмета на Община - Балчик да изразява информирано съгласие по отношение на 5 лечението на освидетелстваната.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7 дневен срок от днес пред състав на ВОС.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Държавна психиатрична болница в с.Карвуна и на Кмета на Община – Балчик, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6