Решение № 1163 от 30.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Пазарджик, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20255220102937 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.

Ищецът С. Г. Р. с ЕГН **********, лишен от свобода в Затвора Пазарджик, твърди, че от 27.06.2025 г. е подложен на дискриминация от началника на Затвора в гр.Пазарджик, който е подчинен на ответника Г*“ – София, тъй като не му разрешава да посещава затворническата библиотека.

Твърди, че от тези действия на неравноправно третиране е претърпял неимуществени вреди. Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва за забава от момента на увреждане – 27.06.2025 г. до плащането.

Ответникът ГД „*а“, гр.*1 оспорва иска при твърдение, че ищецът е поставен при равни условия с останалите лица, които изтърпяват наказание лишаване от свобода в Затвора - Пазарджик и не е подложен на дискриминация. Поддържа, че лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си при „специален“ режим, един от които е ищецът, нямат право да посещават библиотеката. Тези лица могат да избират книги по списък, съдържащ всички заглавия в библиотеката, които и им се доставят в килията.

Моли иска да бъде отхвърлен.

1

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Искът е допустим. С него ищецът търси обезщетение за вреди от нарушаване на правото за равенство в третирането. Ответникът притежава пасивна процесуална легитимация да отговоря по иск за репариране на такива вреди, тъй като съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС упражнява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода.

За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че от 27.06.2025 г. е третиран от администрацията на Затвора - Пазарджик по-неблагоприятно в сравнение с други лица, с които се намира в едно и също или в сходно положение, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди и в какво се изразяват същите.

Не е спорно, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, където е бил и към 27.06.2025 г.

От показанията на свидетелите Н. Н. А. и Н. Л. М. се установява, че ищецът е разпределен в 1-во отделение и е в зона с повишена сигурност, тъй като изтърпява наказанието си при специален режим. В същата зона се намира и св. Н. Н. А.. На лишените от свобода в тази зона не е разрешено да посещават затворническата библиотека. За тях е организиран разнос на книги, които могат да избират от списък с всички заглавия на библиотеката.

Установява се, че в затворите в гр. София и гр. Пловдив лишените от свобода, поставени на специален режим, имат право да посещават библиотеката в определен ден от седмицата. Установява се още, че невъзможността да посещава библиотеката се отразява неблагоприятно на психическото състояние на ищеца, който изпитва душевни страдания, стрес, главоболие и болки в стомаха.

На основание чл.186 ГПК съдът е задължил началника на затвора в гр.

Пазарджик да представи по делото графика за ползване на затворническата библиотека от осъдените, от който е видно, че работното време на библиотеката е от понеделник до петък, като лишените от свобода могат да посещават библиотеката в деня, отреден за тяхното отделение. Ищецът е в първо отделение, за което графикът предвижда посещение на библиотеката в четвъртък от 13.40 ч. до 18.40 ч. Въпреки това всички осъдени лица в първо отделение получават избраните от тях книги в помещенията на отделението, а 2 не ходят в библиотеката.

В съдебната практика трайно е установено разбирането, че понеблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Такава дискриминация е възможна само при неравно третиране на лица, които се намират в едно и също или в сходно положение. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до различни битови и организационни условия. Ето защо, не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор или отделение на затвора лица се намират при „сравними сходни обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг затвор или отделение. Следователно, в подобни „сравними сходни обстоятелства“ ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същото отделение на затвора и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр / Решение № 101 от 2.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2020 г., IV г. о.;

Решение № 244 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., IV г. о./.

В конкретния случай ищецът е третиран по същия начин като останалите осъдени лица от първо отделение, които нямат достъп до библиотеката, а получават книгите си в помещенията на отделението. Ищецът не може да се позовава на дискриминация поради по-неблагоприятно третиране с лишените от свобода в другите отделения на затвора, които са с по-лек режим.

Наличието на „сравними сходни обстоятелства“ следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, т. е. лицата, с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично положение.

По делото не е установено различно третиране на ищеца в сравнение с останалите лишени от свобода в първо отделение на Затвора – Пазарджик по отношение на достъпа до затворническата библиотека. Еднаквото третиране на всички тези лица изключва както пряката, така и непряката дискриминация спрямо ищеца по смисъла на ЗЗДискр. Ето защо иска за заплащане на обезщетение за вреди от неравно третиране следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва 3 да заплати на ответника направените от него съдебни разноски, каквото искане е отправено с писмения отговор на исковата молба. В случая ответникът е представляван от юрисконсулт и има право на възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, което съдът с оглед на правната и фактическата сложност на делото определя в минималния размер от 81.81 евро, съгласно чл.23, т.4 НЗПП. Възнаграждението на назначения от съда повереник на ищеца следва да се изплати от НБПП по реда на чл.37 и сл. ЗПП.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр, предявен от ищеца С. Г. Р. с ЕГН **********, в момента в Затвора - Пазарджик, против ГД „*а“, адрес: гр.*1, за заплащане на сумата от 1000 лв. (511.29 евро) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от администрацията на Затвора – Пазарджик в периода от 27.06.2025 г. поради нарушаване на правото за равенство в третирането, ведно със законната лихва за забава от началната дата на увреждането – 27.06.2025 г., до плащането.

ОСЪЖДА ищеца С. Г. Р. да заплати на ответника ГД „*а“, гр.София сумата от 81.81 евро – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4