Решение № 1269 от 02.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 126928.10.2020 г.Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова

Секретар:Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20202100502276 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1437/25.06.2020г. постановено по гр.д. № 1151/2020г. по описа на БРС, съдът е уважил частично предявените от Д. Т. Ч. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 111, вх. Б, ет. 1, ап. 2 осъдителни искове, като е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- град София, бул. "Ген. Н. Скобелев" №21, да заплати на ищеца сумата 782,56 лева - възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г., за положени общо 49,5 часа извънреден труд, която сума е формирана по следния начин: 263, 32 лева за общо 30,5 часа извънреден труд положени в периода от 17.02.2017 г. до 31.12.2017 г.; 338,26 лева за общо 37 часа извънреден труд, положени в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., от които 90 минути в празнични и почивни дни и 180,89 лева за общо 17,5 часа извънреден труд, положени в периода от 01.01.2019 година до 30.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 782, 56 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 17.02.2020 година до окончателното й изплащане, КАТО предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер 782, 56 лева за положени 49,5 часа до пълния предявен размер от 3267,81 лева за 362,50 часа труд, като стойността от 3267, 81 лева за 362, 50 часа труд е претендирана за целия исков период - от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г. Със същото решение, ответната дирекция е осъдена да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в размер на 107, 76 лева – разноски по делото, като искането до пълния предявен размер от 450 лева е оставено без уважение. Ответната дирекция е осъдена да заплати по сметка на Бургаски районен съд и разноските за държавна такса за производството в размер на 50 лв. и за възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда - 200 лева.

1

Недоволство от постановеното решение в отхвърлителната му част е изразил ищецът Д. Т. Ч. , който чрез процесуалния си представител адв. Михов го е обжалвал.

Във въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост. Сочат се нарушения във фазата на събирането и оценката на доказателствата като част от тях съдът приел въпреки настъпилата преклузия.

Конкретни възражения се излагат във връзка с приемането на Протокол с рег. № 856/21.02.2019 г., по отношение на който, съдът не открил производство по чл. 193 от ГПК, въпреки оспорването му, но същевременно се бил позовал на това доказателство при постановяване на решението. Изразява несъгласие с извода на съда, че заетостта на ищеца преди и след дежурство била само половин час общо. От показанията на свидетелите се установявали отделните дейности, които ищецът като главен надзирател бил извършвал при встъпване и сдаване на дежурство. Смяната на нарядите била уредена в чл.314 и следващите от ППЗИНЗС, предвиждаща, че след встъпването и сдаването двамата дежурни са длъжни да се явят при началника за доклад. Прави се анализ на гласните доказателства, от които според въззивника се установявало, че дежурните надзиратели след провеждането на срещата с началника на затвора си тръгвали между 8.45 часа и 9.00 часа. Изразява несъгласие с извода на съда, че по делото не било проведено пълно и главно доказване на твърденията на ищеца за положен от него извънреден труд извън установеното работно време по час и четиридесет и пет минути на дежурство. Прави се позоваване на практика на Съда на Европейския съюз - преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време/Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel/Norbert Jaeger, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/ Nemocnice Cesky Krumlov;

Решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt Halle/. Намира, че съобразно даденото от СЕС тълкуване на нормите на цитираната директива, времето, в което работнитък или служителят е длъжен да бъде на разположение на място , определено от работодателя се счита за работно време.

Моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част и за уважаване на предявения иск в пълен размер. Не прави доказателствени искания. Претендира за разноски, за извършването на каквито не представя доказателства. В проведеното пред БОС съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния й представител – ст. юрисконсулт Тодор Чанев като в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор не е постъпил.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението, съдът намира следното:

2

Производството е образувано по повод предявен от Д. Т. Ч. , чрез адв. Михов, иск с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл. 187, ал.5 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г./ изменен в хода на производството по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, за осъждане на ответната Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", да заплати на ищеца сумата от 3267.81 лева, представляващи възнаграждение за 362,50 часа положен труд извън времето за дежурства, за периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г. – деня преди предявяване на иска, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане.

Ищецът заявява, че е държавен служител, заемал длъжност "инспектор трета степен"- главен надзирател в затвор първа категория - Затвор Бургас. За исковия период е полагал труд на 24 часови смени /дежурства/, с начало на работния ден 8,00 часа и край на работния ден - 8,00 часа на следващия ден. Описва подробно какви служебни задължения следвало да бъдат изпълнявани от него като дежурен главен надзирател при организация на дежурството, а именно: подготовка за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж; след края на инструктажа се пристъпвало към встъпване и сдаване на дежурството, съвместно с командира на отделение от предходната смяна като дейностите по сдаване на дежурството включвали в себе си встъпване на новия дежурен; съвместна проверка на наличността и документацията; съвместно попълване на книгата за встъпване и сдаване и отбелязване на всички нередности, открити при приемането, които не са отстранени. След тези действия, сдаващия дежурен изготвял писмен доклад до началника на затвора, в който се вписвали всички резултати от изпълнението на служебните задължения. При извършването на физическия отвод, сдаващото отделение отчитало пред дежурния главен надзирател резултатите от дежурството и възникналите проблеми.

С оглед изпълнението на посочените служебни задължения, ищецът твърди ,че като дежурен главен надзирател се явявал на работното си място в 7,15часа, след което до 7,30 часа се привеждал в съответствие с изискването за униформено облекло и външен вид. От 7,30 часа се явявал на работното място, където съвместно със стария дежурен се запознавал с обстановката, набелязвали се мерките за преодоляване на възникнали нередности, след което в 7,45 часа участвал в инструктажа на надзорно-охранителния състав и в 8,00 часа встъпвал в дежурство.

При приключване на 24 – часовото дежурство на следващия ден в 8,00 часа, първо вземал участие в задължителния инструктаж, след което с встъпващия нов дежурен извършвали дейностите по сдаване на дежурство, съставяне на доклади, отвода и приемане на докладите от началника на затвора. Тези дейности ищецът твърди, че протичали до 9,00часа. Общото време по встъпване и сдаване на дежурството, които дейности се извършвали извън времето на дежурство било един час и четиридесет и пет минути, което не било заплащано от работодателя до 11.05.2019г. След тази дата било разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд да е 30 минути и да се включва в отработеното време. Ищецът твърди, че през исковия период е бил многократно назначаван в наряд и отработеното от него извън дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това от реално отработеното 3 време е заплащан само половин час, поради което претендира разликата за действително отработените часове.

В отговора на исковата молба, претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди се, че след отмяна на чл.305,ал.1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас било регламентирано определеното време за инструктаж. Съобразно чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, поради което твърдението в исковата молба, че същото не е признато за работно време, било неоснователно. Ответната дирекция заявява, че това време било включено и заплатено като отработено. Считано от 11.05.2019 г. въз основа на заповед на главния директор на ГДИН на служителите, даващи наряд се заплащало допълнително възнаграждение за 30 минути към всяко отработено 24 часово дежурство.

За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение по съдебно – счетоводна експертиза.

От приложените по делото Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г., Заповед №ЧР-05- 78/09.04.2015 г. и Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от министъра на правосъдието, се установява, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови 4 наряди по утвърден график или дежурство, а положеният труд от държавните служители извън установеното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР.

Със Заповед № 453 от 14.08.2014 г. на началника на затвора в гр. Бургас е определена организацията и разпределението на работното време на служителите. Със Заповед №Л2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г. на Главен Директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието е определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019 г. същото се включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед №ЧР-0511/30.01.2015 г. Със Заповед № 436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр.

Бургас е определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор-Бургас и ЗО, да е при 24 и 12 часови смени - 30 минути, а при 12-часови нощни смени, 8-часови смени и всички временни постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС - 15 минути.

От приетото по делото заключение по извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че за периода м.02.2017 г. – м.02.2020 г. за ищеца са отчетени общо 211 броя положени 24-часови дежурства, от които положени по време на официални празници – 14 дежурства. Вещото лице посочва, че за периода от 17.02.2017 г. до 01.07.2019 г. времето за извършване на дейностите преди и след дежурството не е отчитано като отработено време и съответно не е заплащано. Считано от 01.07.2019 г. , на основание Заповед №436 на началника на затвора Бургас от същата дата, е започнало отчитане и 4 заплащане на времето , необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство, като за 24- часовите дежурства това време е определено на 30 минути. В заключението са направени изчисления относно средно почасово възнаграждение, въз основа на получаваното от ищеца основно трудово възнаграждение, увеличено със 150 % за извънреден труд като за 2017 г. същото е 8.54 лева за час, за 2018 г- 9,02 лева за час, за 2019 г.- 10,04 лева за час и за 2020 г. -11 лева за час. Въз основа на така определеното средно почасово възнаграждение, съдът в мотивите си е преизчислил дължите суми, като е приел, че времето, през което ищецът е полагал труд извън работното време е по 30 минути на дежурство.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf39c12f-0c00-41ff-a89a-d7295663c947