Решение № 1881 от 14.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. Варна, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100502375 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.259 ГПК. Образувано е по ВЖ вх.

№20933/21.07.2021Г. на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, София, чрез ю.к.М. срещу решение №818/08.07.2021г., постановено по ГД №10610/2020г. по описа на РС –Варна, 50 състав, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на АН. ЦВ. Б. обезщетение за имуществени вреди по застраховка Каско на М., в размер на 2 383.68 лева /частичен от 3 171.84 лева/, за застрахователно събитие от 27.07.20г., ведно с лихва върху главницата, считано от 28.08.20г. до изплащане на задължението и разноски в размер на 725.53 лева.

С жалбата се прави оплакване, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на исковете ведно със законните последици от това.

В жалбата се излага, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните към иска факти и обстоятелства, не е оборено основанието на застрахователя за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение съгласно т.15.1 от Общите условия. Твърди, че съдът е кредитирал изцяло показанията на водения от ищеца заинтересован свидетел, който не е имал преки впечатления от изложените положителни факти, а е преразказал получени 1 от застрахователя указания. Твърди се, че съдът е придал основно тежест на заключението на САТЕ при липса на доказателства относно механизма за настъпване на вредите. Твърди, че това е необичайно събитие, което е предизвикано изцяло от поведението на ищеца.

Твърди се, че по делото не е установено кумулативното действие на други причини, които да доведат до такова увреждане на автомобила, че същият да не може да се придвижи на собствен ход.

В жалбата се прави оплакване и за неправилно определяне размера на обезщетението.

Въззивникът счита, че базата за оценка на щетите, възприета от първоинстанционния съд не отговаря на възрастта на автомобила, а и съдът не е отчел уговорките на страните в подписания застрахователен договор. Неправилно съдът е извършил преценка за нищожност на клаузи от договора, без да отчете свободната воля на застрахования и обстоятелството, че последният действително е бил запознат с условията на подписаната застрахователна полица. За процесното М. липсват каквито и да са документи, вкл. ищцата не е спазила изискването на т.15.1 от ОУ за представяне на документ за ПТП, въпреки че е могла да се снабди с такъв от КАТ. Твърди се, че клаузата от ОУ не е нищожна, тъй като представлява пряко доказване на застрахователно събитие и неговия механизъм, съотв. връзката с настъпилите вреди /в случая М. не е било в движение/. Съдът не е отчел клаузата на т.58 от ОУ, т.е. не е съобразил предвиденото обезщетяване с оглед възрастта на автомобила. /на 10 години към настъпване на ПТП/ Валидността на обсъдените като нищожни клаузи на т.15 и т.58 от ОУ на застрахователя, е неправилно мотивирана от съда като не е отчетен доброволния характер на застраховката. Изборът за сключване на договора е информиран и доброволен като последващо отмятане от клаузите му противоречи на добрите нрави и доброволния характер на правоотношението. Прави се довод за допустимост и валидност на клаузите, които освобождават или ограничават отговорността на застрахователя. Поддържа, че приетите за нищожни клаузи от договора и ОУ, са били уговорени в интерес и на двете страни. Поддържа искане за отмяна на решението изцяло. Претендират присъждане на разноски и ю.к.възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна А.Б. чрез пълномощника адв.Й.А., за неоснователност на жалбата. Твърди се доказване на всички релевантни факти по делото както и недоказване от страна на ответника правоизключващите му възражения. Твърди се, че ответникът не е съумял да докаже основанията за отказ от изплащане на застр.обезщетение. Не е установен от него друг начин за настъпване на щетите, при др.обстоятелства и на друго място. Твърди се, че основанията за отказ на застрахователя са изчерпателно посочени в чл.408 КЗ като не е установено нито едно от тях. Напротив, страната се позовава на добросъвестно изпълнение от водача на М. на всички действия, непосредствено след инцидента, за сигнализиране на КАТ и на застрахователя. Отказът на застрахователя да заплати обезщетение е напълно необоснован.

По отношение определения от съда размер на обезщетението се поддържа, че същият отговаря на изискванията на чл.386 и чл.400 КЗ. В тази връзка е била ангажирана и САТЕ, която ясно е посочила стойността за възстановяване на автомобила от 2 426.36 лева. Твърди 2 се като неоснователно оплакването във ВЖ, че обезщетението следва да се определи съгласно т.57, т.58.3 и т.58, т.4 от ОУ. Поддържа се възражение за неравноправност на тези клаузи от ОУ съгласно чл.143, ал.2, т.3 и т.13 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени.

Прави се довод, че тези разпоредби допускат едностранно определяне размера на обезщетението по методика на самия застраховател, без информиране на застрахования за системата за определяне на обезщетенията и при значително ограничаване на пазарните аналози. Изложени са съображения във връзка с преценката за неравноправния характер на клаузите от договора. Според въззиваемата страна, преценката на съда за неравноправност се прави въз основа правилата на добросъвестността, равновесието в правата и задълженията на страните в правоотношението. От друга страна, поставяне изискване за представяне на документ за ПТП води до злепоставяне на застрахованото лице, когато компетентните органи са отказали съставянето на такъв и до неравнопоставеност в договорната връзка. Твърди се, че уговорките в ОУ са сключени в ущърб на застрахованото лице, което противоречи на принципа на добросъвестност. Поддържа се определеният от съда размер на обезщетението като съответен на изискването за покриване действителната стойност на увреденото имущество, в случая частичните вреди по М. Обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, а не въз основа на прилагана от застрахователя експертна оценка. Поради това и клаузите от ОУ, които предвиждат ограничаване при определяне размера на обезщетението, са нищожни като противоречащи на императивни законови разпоредби от КЗ. Претендират се сторените в производството разноски за въззивна инстанция.

Пред въззивния съд застрахователят не се представлява, но с писмена молба поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се явява, представлява се от адв.А., който поддържа отговора на жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на АН. ЦВ. Б. чрез адв.Й.А. срещу Дженерали застраховане АД, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, причинени на собственото на ищцата М. Д. С. с рег.№В 9849 НТ, на 27.07.2020г., когато при управление на автомобила по бул. Христо Ботев в посока кв.Аспарухово, след кръстовището с ул.Кракра, М. попаднало в голяма локва. При това се получило поднасяне и завъртане на автомобила както и удар в бордюра на разделителната ивица по средата на булеварда. За произшествието се твърди, че били незабавно уведомени тел.112 и застрахователя. Твърди се наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско на М., със срок на покритие от 07.02.2020г. до 06.02.2021г., по която полица са заплатени три застрахователни премии, от общо дължимата в размер на 459 лева. Ищцата твърди, че на 28.07.2020г. уведомила застрахователя писмено като поискала извършване оглед на автомобила. Според ищцата, застрахователят извършил огледа и изготвил снимки на състоянието на автомобила след ПТП. В описа били описани като вреди: джанта предна дясна 16 цола, гума предна дясна Бриджстоун 205/55/16, носач 3 преден десен, джанта задна дясна 16 цола, греда заден мост, конзоли заден мост, маншон каре външно дясно, подкалник преден десен и кора под предна броня дясна част. Твърди, че през август 2020г. ищцата получила отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като мястото на произшествието не било посетено от екип на КАТ, не била извършена проверка за алкохол на водача и не бил съставен протокол за ПТП. Ищцата твърди, че при разговор по телефона застрахователят не и указал, че същата следва да поиска изготвяне на протокол за ПТП, а от централата на телефон 112 отговорили, че мястото няма да бъде посетено от полицейски патрул щом няма вреди по общинска собственост. Ищцата твърди, че отказа на застрахователя е неоснователен. Не са налице основанията на чл.408 КЗ за отказ от изплащане на обезщетение по застр.правоотношение. Не е предвидено като основание за отказ и непредставянето на официални документи, с които увреденият не би могъл да се снабди. След извършено проучване в няколко сервиза ищцата твърди, че необходимото по размер обезщетение възлиза на 3 171.84 лева, от които същата претендира частично 100 лева с исковата молба, а след това в съдебно заседание искът е увеличен до 2383.68 лева.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Изтъква се обстоятелството, че автомобилът не е могъл да се придвижи на собствен ход, което поставяло събитието извън покритието на застрахователния договор – т.15.1 от ОУ. Прави се довод, че в случая се касае за доброволна застраховка, по която клаузите имат сила на закон за страните. Освен това, в полицата ищцата сама била избрала обезщетяване при условията на експертна оценка въз основа Методиката на застрахователя, която представя по делото. Основният довод на застрахователя е, че страните доброволно са обвързани от клаузи, определящи начин на изчисляване на обезщетението, които поради това не могат да бъдат дерогирани постфактум. Твърди се, че посочения размер на обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на действително претърпените вреди, вкл. при съобразяване възрастта на автомобила съгласно т.57 и т.58.4 от ОУ на застрахователя. Претендира се отхвърляне на иска ведно с акцесорния иск за лихви и искането за разноски.

Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и съобразно пределите на въззивното производство, намира за установено следното:

При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата отговаря на изискванията на чл.260 и сл. ГПК – подадена е от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, в преклузивния срок. На тези изисквания отговаря и постъпилият отговор.

Страните не правят доказателствени искания. Въпреки бланкетното посочване във ВЖ, въззивникът не сочи допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа 4 реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

В жалбата не са направени оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, а въззивният съд няма правомощия служебно да следи за такива.

Всички оплаквания касаят правилността на постановеното решение в частта по възприетия механизъм за настъпване на вредите и конкретно изводите на съда относно неравноправността на клаузи от Общите условия, на които се позовава застрахователя, имащи отношение към определяне размера на обезщетението по имуществена застраховка Каско на М.