Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 724 от 13.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 527/2023
Вид
Определение № 724
Подписан
13.07.2023
В сила
13.07.2023
Състав
Георги Драгостинов, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 , т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Велико Търново, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500527 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.121 от ГПК.

Предмет на подадената от Г. В. В. частна жалба е определение от 31.05.2023 г. по гр.д.

№ 631/2023 г. на Районен съд - гр.Ловеч, с което производството е прекратено и делото е изпратено на Административен съд гр.Плевен , поради преценката на съдията- докладчик , че случаят попада в приложното поле на чл.285, ал.1, ал.2 от ЗИНЗС, понеже е предявен иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. Отрича правилността на определението, моли да бъде отменено и делото върнато на гражданския съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е неправилно.

Производството по гр.д. № 631/2023 г. на РС- Ловеч е образувано по искова молба на Г. В. В./ понастоящем в ОЗ- гр.Ловеч/, включваща предявен срещу служител / посочен само със собственото му име „Иван“/ на ГДИН в НОС към Затвора в гр.Плевен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, въз основа на твърденията, че по време на нощните си дежурства, въпросният служител произволно влизал в килията му , без да има нормативно основание за това и извършвал действия, създаващи вдигане на шум , с които нарушавал правото му на сън по чл. 84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС.

За да е мислима квалификация на предявен иск за вреди от нарушения на основни човешки права на осъдените и задържани под стража по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС в приложното поле на чл. 284, ал.1 от същия закон , освен изложение на обстоятелства, годни за преценка за съответствието им с хипотезата на първата норма, ответникът срещу когото е насочен иска трябва да бъде държавата чрез специализирания й орган Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а не конкретно физическо лице от длъжностната й структура. Ищецът изрично заявява / и настоява/ , че търси по общия ред / чл.45 от ЗЗД/ имуществена отговорност от служител на специализирания орган към ОЗ в гр.Плевен на име Иван, като за посочване на останалите му две имена в изпълнение на изискването на чл.127, ал.1 , т.2 от ГПК е поискал издаване на съдебно удостоверение , чрез което да се снабди с нужното сведение / отделен е въпросът доколко е приложимо тук правилото на чл.186 от ГПК/.

Волята му кой да е субект на осъдително решение като негов длъжник в очертания модел на извъндоговорно правоотношение/ от твърденията в исковата молба/, е пределно 1 ясна и е недопустимо да бъде тълкувана поправително от съда като такава насочена срещу правен субект/ държавата /, когото законът е определил , че отговаря за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 и вследствие на това да приема , че компетентността за разглеждане на делото принадлежи на административния съд.

Дали ответникът, предпочетен от ищеца би отговарял за претендираните неимуществени вреди при такъв модел на спорно правоотношение , запълнен от съдържанието на изложените обстоятелства, е въпрос по същество на спора , а не въпрос на правораздавателна компетентност на делото, тъй-като те са изведени от негово поведение и законът не изключва изрично разглеждането му от гражданския съд в подобни случаи .

Ако и да би съществувала неяснота срещу кого се предявява иска , то тя следва да бъде отстранена по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения определението търпи санкция на отмяна и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 31.05.2023 г. по гр.д. № 631/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч , с което производството е прекратено и делото изпратено на Административен съд Плевен за разглеждането му по реда на чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, като незаконосъобразно.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл.129, ал.2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2