Решение № 6097 от 19.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6097 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110115238 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от Х. Т. М. , ЕГН **********, с адрес: адрес, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от .в, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 98,09 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №235674/30.12.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски кредит №235674/30.12.2018г., по силата на който получил сумата от 500.00 лв. Твърди, че погасил и превел предсрочно сумата от 588,09 лв. на ответника. Допълнително уточнява, че заплатил без основание сумата от 98.09 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 235674/30.12.2018 г., от която лихва в размер на 10.45 лв., неустойка в размер на 67.64 лв. и 20 лв. такса просрочие. Излагат се подробни съображения за недействителност на сключения между страните договор в цялост, както и на отделни негови клаузи.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за недопустимост и неоснователност. Твърди, че ищеца не заплащал исковата сума.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. В срока по чл. 149, ал.3 ГПК по делото са постъпили писмени бележки.

Ответника, редовно призован, се представлява от ю р к . Гюров, който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

1

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Съгласно удостоверение №235674/23.01.2019г. на ответника ищеца има усвоен кредит в размер на 500 лв. по договор с номер 235674, сключен на 29.12.2018г. Издадена е разписка №07000837207289/30.12.2018г. за превод от 500 лв., с наредител „фирма“ ЕООД и получател Х. Т. М..

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищеца е изплатил на ответника по Договор за предоставяне на потребителски кредит №235674/30.12.2018г. сума в размер на 600 лв., с която са погасени по същия договор 500 лв. главница, 10,45 лв. договорна лихва, 67,64 лв. неустойка и 20 лв. такса просрочие.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Претенцията по чл. 55, ал.1 ЗЗД, предявена от ищеца, почива на твърденията за липса на основание за извършено от него плащане, в резултат от което ответникът е получил суми, които не му се следват. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия случай са налице.

От представените по делото удостоверение №235674/23.01.2019г. и разписка №07000837207289/30.12.2018г., както и от заключението на вещото лице, безспорно се установи, че ответника е предоставил в заем на ищеца сумата от 500 лв. по Договор за потребителски кредит №235674/30.12.2018г. Вещото лице дава заключение, че ищеца е заплатил на ответника сумата от 600 лв., с която е погасена главницата по същия договор в размер на 500 лв. По делото не бяха ангажирани доказателства за наличието на сключения между страните писмен договор за заем и условията по него, поради което по делото не беше установено основанието, на което ответника е получил разликата над дължимата главница или сумата от 100 лв. Според заключеното на вещото лице, с тази сума са погасени задължения за договорна лихва в размер на 10,45 лв., неустойка в размер на 67,64 лв. и такса просрочие в размер на 20 лв., но по делото не бяха ангажирани доказателства за дължимостта на тези суми от ищеца, предвид липсата на договорни клаузи в тази насока.

Ето защо съдът приема, че иска по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД се явява основателен, тъй като ищецът доказа наличието на имуществено разместване между страните, включително, че не е бил налице годен юридически факт за възникване на правото на парично вземане на ответника за сумата над 500 лв. Ищецът е престирал без основание, поради което платеното от него подлежи на връщане. С оглед на това , съдът намира, че ищецът е доказал по делото всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск по чл. 55 ЗЗД, поради което същият се явява основателен и доказани в пълния размер от 98,09 лева.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лв., от които 50 лв. за заплатена ДТ и 400 лв. за депозит за вещо лице. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Искрен Петев Николов, сумата от 300,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г.

(ред. ДВ. бр.68/31.07.2020 г.), предвид датата на сключване на договора за правна помощ.

Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ответника.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, да заплати на Х. Т. М. , ЕГН **********, с адрес: адрес, сумата от 98,09 лв. (деветдесет и о с е м лева и 09 стотинки), представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №235674/30.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, 2 считано от датата на подаване на исковата молба- 23.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, да заплати на Х. Т. М. , ЕГН **********, с адрес: адрес, сумата от 450,00 лв.

(четиристотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Искрен Петев Николов, ЕГН ********** от САК, сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Х. Т. М..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „фирма“ ЕООД, да бъде осъден ищеца Х. Т. М., да му заплати направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3