Решение № 56 от 19.05.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. С., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Й.ов при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Ради Ив. Й.ов Търговско дело №

20251800900146 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК.

Ищецът „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., община „Оборище”, ***, чрез юрисконсулт М. Б., със съдебен адрес гр. С., бул.

„Витоша“ № 15, ет.6 е предявило иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Р. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. З., *** - за установяване съществуването на вземане на банката за следните суми:

144 631,20евро /сто четиридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и едно евро и 20 евро цента/ - главница;

52 311,01евро /петдесет и две хиляди триста и единадесет евро и един евроцента/ лихва за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г., 4265,98евро /четири хиляди двеста шестдесет и пет евро и деветдесет и осем евроцента/- санкционираща лихва за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г.;

3834,82евро /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/ евро - заемни такси;

7447,49евро (седем хиляди четиристотин четиридесет и седем евро и четиридесет и девет евроцента), равностойни на 14566,03 лева, разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2016г. датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред заповедния съд /виж. уточн. молба вх. №7579/08.07.2025 г. – л.56 от делото/ до окончателното погасяване на задължението, произтичащо от Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г., сключен между банката, като кредитор и ответника Р. Д. Х. като кредитополучател, за което вземане е образувано ч. гр. д.

1

№557/2016г. по описа на Районен съд Пирдоп, (по заявлението на банката срещу ответника, за издаване на заповед за незабавно изпълнение) и издаден изпълнителен лист.

В исковата си молба ищецът „Б.” АД излага следното:

Твърди, че на 23.11.2016г., по ч.гр.д. №557/2016г., РС Пирдоп - 1 състав, в полза на „Б.” АД, в качеството на кредитор е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводни книги, срещу ответника Р. Д. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.З., ул.

„Захари и Мария Сергиеви“ №2, за заплащане на дължими към Банката суми, както следва: главница:

144 631,20 евро / сто четиридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и едно евро и 20 евро цента/, лихва: 52 311,01 евро /петдесет и две хиляди триста и единадесет евро и един евроцента/ за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г., санкционираща лихва: 4265,98 евро /четири хиляди двеста шестдесет и пет евро и деветдесет и осем евроцента/ за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г., 3834,82 евро /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/ - земни такси;

14566,03 лева - разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № 20189280400052 по описа на ЧСИ Магдалена С.а, с рег.№928 от КЧСИ. Покана за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника Р. Д. Х. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 18.09.2018г. на основание чл.418, ал.5 от ГПК, ЧСИ Магдалена С.а изпратила съобщение до заповедния съд, в което било надлежно отбелязано, че покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение са връчени на длъжника Р. Д. Х. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди, че със съобщение от 15.02.2019г. до РС Пирдоп, ЧСИ Магдалена С.а отново е поискала предоставяне на информация, дали от страна на съда е налице произнасяне по реда на чл. 415, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.

Твърди, че тъй като по така направените искания от частния съдебен изпълнител до РС Пирдоп не било налице произнасяне, на 07.05.2025г. с молба с вх. №1737/07.05.2025г. на РС Пирдоп, депозирана по ч.гр.д. №557/2016г. по описа на същия съд, „Б.” АД в качеството си на заявител, поискала да й бъдат дадени изрични указания, дали следва да предяви иск относно вземането си срещу длъжника.

След депозиране на молбата, със съобщение връчено на 23.06.2025г. „Б.” АД била уведомена от съда, че по ч.гр.д. №557/2016г. на РС - Пирдоп, заповед за изпълнение е 2 връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и със същото са й дадени указания в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск за установяване съществуване на вземанията си срещу длъжника Р. Д. Х..

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата си молба ищецът „Б.” АД твърди, че съгласно Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г., сключен между „Б.“ АД като кредитодател и ответника Р. Д. Х., ЕГН********** като кредитополучателя, е бил предоставен на Р. Д. Х. банков кредит за сумата от 155 000,00 /сто петдесет и пет хиляди / евро със срок за издължаване от 300 месеца. Кредитът бил усвоен еднократно по разплащателна сметка на кредитополучателя с вътрешнобанков превод №02/15312330.

Ищецът „Б.” АД твърди, че кредитът се олихвявал с лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора, и надбавка. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент бил 4, 19 %, а стандартната надбавка в размер на 4,80 процентни пункта, или лихвеният процент по кредита бил общо 8,99%.

Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека, вписана в служба по вписвания Пирдоп, вх. рег. №406/22.04.2008г., акт №21, том 1, върху следния недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.З., с площ от 1570 кв.м., съст.парцел 1791 в квартал 172, заедно с построените върху него сгради.

Ищецът твърди, че „Б.” АД изпълнила задълженията си по Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г. и предоставила кредит на кредитополучателя в размер на 155 000,00 евро /сто петдесет и пет хиляди евро/, усвоен по разплащателна сметка ***.

Кредитът се погасявал с месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план.

Ищецът „Б.” АД твърди, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие/ раздел VII „Отговорност и санкции”, т. 20.2. от Общи условия на Договора за кредит/.

Твърди, че поради непогасяване в срок на три и повече месечни погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, поради което за банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо на основание раздел VII „Отговорност и санкции”, т. 20.2. от Общите условия към Договора за кредит, във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Ищецът „Б.” АД твърди още, че към датата на настъпване на предсрочна изискуемост - 12.08.2016г. не са били погасени от ответника 43 броя погасителни вноски, включващи главници и лихва, подробно описани в извлечението на банката.

Твърди, че с Нотариална покана чрез нотариус Евгения Павлова, рег. № 108 на НК, връчена на 20.07.2016г. на пълнолетно лице от живущите на адреса на кредитополучателя и 3 ответник по делото Р. Х., банката го уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по процесния Договор за ипотечен кредит от 22.08.2008г .

Съгласно постигнатата договореност в т. 20.2. на раздел VII „Отговорности и санкции”, от Договора за ипотечен кредит при допусната забава, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.

Твърди, че след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, съгласно същата т. 20.2. на раздел VII „Отговорности и санкции”, остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Ищецът „Б.” АД твърди, че към 18.11.2011г. - датата на която „Б.” АД е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, кредитното задължение на Р. Д. Х., отразено и в извлечението от счетоводните книги, е било както следва:

144 631, 20 евро / сто четиридесет и четири хиляди шестстотин тридесет и едно евро и 20 евро цента/, лихва: 52 311, 01 /петдесет и две хиляди триста и единадесет евро и един евроцента/ евро за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г., санкционираща лихва: 4265,98 евро /четири хиляди двеста шестдесет и пет евро и деветдесет и осем евроцента/ за периода от 25.01.2013г. до 16.11.2016г., 3834, 82 /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/ евро - земни такси;

14566, 03 лева - разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2016г. до окончателното погасяване на задължението.

В случай, че съдът в хода на настоящото производство установи, че не е налице твърдяната от „Б.” АД предсрочна изискуемост на кредита, ищецът заявява, че с настоящата искова молба обявява процесния кредит за предсрочно изискуем на основание т. 20.2 на раздел VII „Отговорности и санкции”, от Общите условия по Договора за кредит, като същата се счита за покана за изпълнение на дължимите суми по кредита, а с връчването й на ответника да се счита уведомен относно предсрочната изискуемост на кредита. В който смисъл се сочи съдебна практика - решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. №16/2019 г. на II ТО, решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на I ТО, решение № 42/03.06.2020 г. по т. д. № 1680/2019 г. на I ТО.

Ето защо, ищецът „Б.” АД предявява настоящия иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си, дължимите суми, по което да бъдат платени по посочената в исковата молба банкова сметка BG35 STSA 9300 0091 1008 90.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника Р. Д. Х. чрез адв. Й. П. – САК в качеството му на особен представител на ответника, назначен с 4 определение №538/13.10.2025 г. – л.95 от делото и в срока по чл.367 ал.1 ГПК, същият е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.

С отговора на исковата молба ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв.

Й. П. – САК оспорва твърдението на ищеца „Б.” АД, че е сключил договор за ипотечен кредит с ищцовата банка. Твърди, че подписът му не фигурира в представения договор.

На следващо място ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. сочи, че съгласно погасителния план към договора за кредит, погасяването на кредита е следвало да става на равни месечни анюитетни вноски в размер на 1299,69 евро през целия период на кредита. Въпреки това обаче, било видно от извлечението, че Банката е изменяла едностранно месечната анюитетна вноска започвайки още през 2008 г., когато вноската се е увеличила на 1342,59 евро. От тогава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем вноската била променяна многократно, включително и през 2013 г. Твърди, че същото се отнасяло и за предвидената в погасителния план такса, тъй като при съпоставяне на погасителния план с извлечението се установявали увеличените стойности на удръжките за такси. Ответникът твърди още, че едностранно е увеличавана и лихвата по кредита. Счита, че едностранното определяне на вноската по кредита е било въз основа на неравноправни клаузи от Договора и от Общите условия. Твърди, че не са били налице условия за увеличаване на базовия лихвен процент.

На следващо място ответникът Р. Д. Х. чрез особения си представител адв. Й. П. прави възражение за погасяване на всички вземания по договора за кредит, поради изтекла погасителна давност след обявяването му за предсрочно изискуем на 20.07.2016 г. Сочи, че с чл.20 т. 2 от Общите условия към процесния договор за ипотечен кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължения по договора касаеща забава в плащанията за период от над 90 дни. Твърди, че последното плащане датира от 25.01.2013 г., поради което и че процесният кредит е станал предсрочно изискуем в по ранен момент, считано от който е започнала да тече погасителната давност.