Решение № 1033 от 28.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Пловдив, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330114326 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. З. ДР., против М. В.

ИВ., с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл.

415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба, ищецът твърди, че с Договор за заем от 23.04.2018 г., с нотариално удостоверени подписи с рег. № ******* на НК с район на действие – ПРС, заемодателят Н.

З. ДР. , е предал на заемополучателя М. В. И., в заем сумата от 6 000 лева. Твърди, че заемната сума е получена от заемателя изцяло и в брой, в деня на сключване на договора за заем, като получаването й е удостоверено с изявление на заемателя в чл. 3 от договора.

Сочи, че в чл. 1 от Договора, страните са уговорили срок за връщане на заемната сума до 01.08.2018 г.

Твърди също, че в договора за заем, страните са уговорили възнаградителна лихва в размер на 3 % месечно върху главницата.

Тъй като сумата не била изплатена от ответника, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 9363/2021 г. по описа на ПРС била издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 62636/12.07.2021 г., срещу която ответницата възразила, поради което възникнал интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищеца следните суми: сумата от 6 000 лева – главница, представляваща неплатено задължение по Договор за заем от 23.04.2018 г., сумата от 540 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 01.08.2018 г.; сумата от 1728.33 лева– обезщетение за забавено плащане от 01.08.2018 г. – 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до окончателното й погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор от ответника М. В. ИВ..

1

В първо по делото открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2022 г. ответникът М. В. ИВ., чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Относно допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 9363/2021 г. по описа на ПРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 6 000 лева – главница, представляваща неплатено задължение по Договор за заем от 23.04.2018 г., сумата от 540 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 01.08.2018 г.; сумата от 1728.33 лева– обезщетение за забавено плащане от 01.08.2018 г. – 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до окончателното й погасяване.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си в месечния срок от връчване на съобщението. Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са предявени в преклузивния едномесечен срок, имащи за предмет същите вземания, поради което съдът приема, че са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно основателността на предявените искове:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за заем с заемополучателя; получаване на претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора за заем; настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, ведно с уговорена лихва – изтичане на уговорения срок, както и да установи вземанията си и по размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника М. В. И., последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. /В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о./. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

2

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.

От приетия по делото като писмено доказателство - Договор за заем от 23.04.2018 г., с нотариално удостоверени подписи с рег. № ****** на НК, се установява, че Н. З. ДР., от една страна като Заемодател и М. В. И., като заемател, са сключили договор за заем, по силата на който заемодателят дава в заем на заемателя сумата от 6000 лева, които заемателят се задължава да върне на заемодателя в срок до 01.08.2018 г. /чл.1/. Според чл. 2 от Договора, в срока на договора, а именно: от 23.04.2018 г. до 01.08.2018 г., заемателят дължи възнаградителна лихва на заемодателя за ползването на дадената в заем сума в размер на 3 % месечно. В чл. 3 от Договора изрично е отбелязано, че заемателят заявява, че е получил изцяло и в брой от заемодателя на датата на сключване на настоящия договор дадената в заем сума в размер на 6000 лева, като този договор има силата на разписка между страните за получената сума от 6000 лева. Според уговорката в чл. 4 от Договора – ако на падежа – 01.08.2018 г., заемателят не върне на заемодателя изцяло главницата на заемната сума, то той, дължи на заемодателя неустойка в размер на по 1 % върху неиздължената част от главницата на дълга за всеки ден на забавата до пълното погасяване на дълга, като страните заявяват, че размерът на така определената неустойка не е прекомерно завишен и адекватно би обезщетил претърпените от заемодателя вреди от забавата на заемателя.

Ето защо и от събраните по делото доказателства – Договор за заем от 23.04.2018 г., съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за заем, като ищецът Н.

З. ДР. е предоставил в заем на ответника М. В. И., сумата от 6 000 лева, която последната се е задължила да върне изцяло до 01.08.2018 г. От съдържанието на чл. 3 от самия договор, се установява, че самият заемател заявява, че е получил изцяло и в брой от заемодателя дадената в заем сума в размер на 6 000 лева, като този договор има силата на разписка между страните за получената сума.

Посочените изявления, както и липсата на спор относно тяхната автентичност (авторство) сочат недвусмислено, че заемната сума от 6 000 лева е била реално предадена от ищеца, съответно получена от заемателя - ответник, към деня на сключване на договора.

Ответникът не доказва, а дори и не твърди, че е върнал заемната сума изцяло или отчасти в срок до 01.08.2018 г. Това обстоятелство, в случая, не може да се установява със свидетелски показания, поради забраната, съдържаща се в чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно която разпоредба свидетелски показания не се допускат за установени с писмен акт парични задължения, какъвто е настоящият случай. Следва да се отбележи, че няма значение размерът на паричното задължение, като дори да е по-малко от 5 000 лева, погасяването му не може да се установява със свидетели, щом има писмен акт, който установява възникването му.

Предвид изложеното, съдът приема от правна страна, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем - ищецът е предал на ответника сумата от 6 000 лева, като срокът на договора е изтекъл на 01.08.2018 г. и е настъпило задължението за заемателя да върне тази сума. Доколкото ответникът не доказа, че е върната получената в заем сума, предявеният иск за главното вземане в размер на 6 000 лева е 3 доказан и следва да се уважи изцяло.

Съдът намира за основателен и предявения иск за възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 01.08.2018 г., поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД, заемателят дължи лихва само, ако това е уговорено писмено.

Според уговореното в чл. 2 от Договора, в срока на договора, а именно: от 23.04.2018 г. до 01.08.2018 г., заемателят дължи възнаградителна лихва на заемодателя за ползването на дадената в заем сума в размер на 3 % месечно. Следователно, дължимата възнаградителна лихва е в размер на 180 лева месечно (6000*3/100), изчислена за периода от 01.05.2018 г. до 01.08.2018 г., т.е. за 3 месеца, възлиза в размер на 540 лева. Доколкото предявеният иск е в този размер, същият следва да се уважи изцяло.

Съдът намира за основателен и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава в размер 1 728.33 лева, за периода от 01.08.2018 г. до 02.06.2021 г., поради следното:

Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид обстоятелството, че страните изрично са уговорили краен падеж на връщане на заемната сума, съдът намира, че не е необходима изрична покана за връщането на заема, а същият се дължи от деня, следващ датата на падежа, посочен в договора.

В конкретния случай, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата по договора за паричен заем за сумата от 6 000 лева, с падеж:

01.08.2018 г., изчислена за периода от датата 01.08.2018 г. до 02.06.2021 г., изчислен служебно от съда, посредством онлайн – калкулатор, възлиза в размер на 1 728.33 лева.

Доколкото предявеният акцесорен иск е в този размер, същият следва да се уважи изцяло.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Направено е съответно искане, представени е списък по чл. 80 ГПК /л.26/ и доказателства за сторени такива в размер на: 165.36 лева – ДТ; 520 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /166 лева – ДТ и 520 лева – заплатено адвокатско възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 1 371.36 лева, от които 686 лева в производството по ч.гр.д. № 9363/2021 г. по описа на ПРС и 685.36 лева в настоящото исково производство.