Решение № 296 от 10.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Плевен, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500331 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 294 от 06.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3359/2024 г.

Плевенският районен съд е допуснал на основание чл. 34 от ЗН да се извърши съдебна делба между ищците К. Б. Й. и Ю. С. Й. и ответниците Р. Д. С. и И. С.

С. върху следния съсобствен недвижим имот - първи надземен етаж от къща, построена в дворно място в гр. Плевен, цялото от 330 кв.м., парцел XV - 45, а по скица /нов peг.план/ - от 335 кв.м., стр.кв. 363, парцел XIII - 3489 по плана на гр.Плевен, при съседи на дворното място: ул.А., Н. Х., М. С. и Ц. М., а по скица на ПИ №15-84700-20.01.2025 г., издадена от СГКК-Плевен, дворното място представляващо ПИ с идентификатор ***, с площ от 363 кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м.; стар идентификатор – няма; номер по предходен пан – 3489; при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. и ***, състоящ се от три стаи и кухня в етажа.

С решението си ПлРС е постановил от допуснатия до делба недвижим имот да се образуват 12 равни дяла, от които 5 дяла за К. Б. Й., 1 дял за Ю. С.

1

Й., 4 дяла за Р. Д. С. и 2 дяла за И. С. С..

Недоволни от постановеното решение, с което е допусната делба на имота като съсобствен между страните са останали въззивниците Р. Д. С. и И.

С. С., които чрез пълномощника си адвокат Ф. П. от ПлАК го обжалват в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Според въззивниците съсобствеността между страните е прекратена със съдебната спогодба по гр. № 71/1966 г. по описа на ПлРС, с която собствениците на имота към онзи момент са си разпределили ползването на имота и всяка от тях владее реална част от имота съгласно спогодбата. Въззивниците посочват също, че в КККР на първия етаж са отразени два самостоятелни имота съгласно посочената по-горе спогодба и това обстоятелство е следвало да се съобрази от съда. В заключение въззивниците искат от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за делба като им присъди направените разноски по делото в двете инстанции. Представят договори за правна помощ пред въззивната инстанция и пълномощни, както и квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 25 лв.. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни К. Б. Й. и Ю. С. Й. чрез пълномощника им адвокат Г. Г., с който се оспорва основателността й и се споделят правните изводи на първоинстанционнният съд, които не следва да бъдат преповтаряни. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение и присъди на въззиваемите направените по делото разноски във въззивната инстанция. С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В с.з. въззивниците не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат П. поддържат въззивната жалба. Поддържат, че са налице два самостоятелни обекта на собственост и делбата на етажа е недопустима. Представят списък на разноските за въззивната инстанция. По делото са депозирани писмени бележки от адвокат П., в които се преповтарят оплакванията във въззивната жалба и се прави краен извод, че спогодбата между страните от 1966 г. е прекъснала съсобствеността между тях.

2

Въззиваемите страни не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат Г. оспорват основателността на въззивната жалба и правят възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатените от въззивниците разноски за адвокатско възнаграждение.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Плевенският районен съд е сезиран от ищците К. Б. Й. и Ю. С. Й. с иск против ответниците Р. Д. С. и И. С. С. за делба на първи етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, находящ в гр. ***********, ведно с прилежащите към етажа и.ч. от общите части на сградата и от земята, върху която е построена. Твърди се, че съсобствеността върху делбения имот е възникнала между праводателите на страните по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 18.06.1963 г., обективиран в нотариален акт № 28 том 3 дело № 1351/1963 г. по описа на нотариуса при ПлРС.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили основателността на иска за делба на този имот с твърдения, че същият не съществува като самостоятелен такъв и към момента от него са образувани отделни самостоятелни имоти с идентификатори съответно *** и *** по КККР на гр. Плевен , първият от които е собственост на ответниците, а вторият е собственост на ищците. Твърди се, че през 1965 г. е разпределено ползването на тавана на сградата със съдебна спогодба, а през 1966 г. между съсобствениците на първия етаж е постигната нова съдебна спогодба, по силата на която те са си разпределили реалното ползване на първия етаж от жилищната сграда и мазата, а тавана съгласно разпределението преди това и от този момент всеки от тях ползва реална част от първия етаж, която има самостоятелен вход, ведно с прилежащите му обслужващи го помещения. Твърди се, че от 1966 г. ответниците владеят самостоятелно предоставената им за ползване част от етажа и са изградили собствен санитарен възел в тяхната реална част от етажа. Твърди се, че 3 ищците също е следвало да си изградят санитарен възел, но са продължили да ползват тоалетната в двора към сградата и не са си построили такава в тяхната реална част от имота без никои да им е пречил за това. Позовават се както на отбелязването в КККР на съществуването на два самостоятелни имота, така и на обстоятелството, че при сделките, с които ищците се легитимират като собственици е прехвърляна собствеността само върху притежаваната от тях реална част от първия етаж.

За да уважи предявения иск за делба на първи етаж от сграда с идентификатор ***, ПлРС е приел, че постигнатата съдебна спогодба между праводателите на страните през 1966 г. не е довела до прехвърляне на собствеността върху реалните части от съсъсобствения имот на отделните съсобственици, тъй като постигнатата спогодба няма вещнотранслативен ефект. Приел е, че заснемането на този етаж от СГКК като два самостоятелни обекта не налага извод, че такива самостоятелни обекти съществуват, тъй като КККР имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. При съобразяване на представените писмени доказателства относно извършените прехвърлителни сделки съдът е приел, че страните са съсобственици на целия първи етаж от сградата съобразно посочените от съда права.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд приема, че първоинстанционото решение е валидно и допустимо, поради което на преценка подлежи правилността му с оглед оплакванията във въззивната жалба.

Безспорно се установява от представените в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че:

С договор за покупко-продажба от 18.07.1963 г., обективиран в нотариален акт № 28 том 3 дело № 1351/1963 г. по описа на нотариуса при ПлНС Ц. Д. Ц., И. Ц. С., С. И. С. и В. Х. С. са закупили първи етаж от жилищна сграда, състоящ се от три стаи и кухня, построената в дворно място, съставляващо парцел XIII – 3489 в стр. Кв. 363 по плана на гр. Плевен, ведно с ½ и.ч. от дворното място, 1/2 и.ч. от приземния етаж – сутеренна стая и 1/2 и.ч. от таванска стая, при права ½ и.ч. от закупеното за Ц. Д. Ц. и общо ½ и.ч.

4 за тримата други купувачи, които са родители и син.

С влязло в сила протоколно определение от 15.03.1965 г. по гр.д. № 16/1965 г. е одобрена съдебна спогодба между ищците Ц. Д. Ц., И. Ц. С., С. И.

С. и В. Х. С. и ответниците Т. С. Б. и Й. В. Б.а, по силата на която е разпределено ползването на таванското помещение и мазата в жилищната сграда съгласно скица, изготвена от вещо лице между собствениците на първия етаж и собствениците на втория етаж на сградата.

С влязло в сила протоколно определение от 05.04.1966 г. по гр.д. № 71/1966 г. е одобрена съдебна спогодба между ищеца Ц. Д. Ц. и ответниците И.

Ц. С., С. И. С. и В. Х. С., по силата на която е разпределено ползването на първия етаж в жилищната сграда, както и на разпределената им вече за общо ползване част от таванското помещение и сутеренните и избени помещения в жилищната сграда по съдебната спогодба от 1965 г.. Установява се, че по силата на спогодбата Ц. Ц. е следвало да ползва самостоятелно две стаи на първия етаж - северна и североизточна и антре с вграден гардероб към южния вход на сградата, една сутеренна стая - югозападна и северно ъглово избено помещение и коридора между стаята и северните избени помещения, както и северната половина на тавана от делът им за общо ползване, а ответниците е следвало занапред да ползват самостоятелно други две стаи на първия етаж – южна и югозападна, северното антре и северния вход на сградата към улицата, една сутеренна стая - южната и северното мазе и коридора между стаята и северните избени помещения, както и южната половина на тавана от делът им за общо ползване. Видно от спогодбата, че страните са определили за общо ползване площта под терасата на първия етаж, на която да се построят пералня и баня с общи средства, като са постигнали и съгласие за избиване на прозорец на мазето на ответниците за отоплителни материали и ползване на прозореца на мазето на ищеца общо до този момент.

С договор за покупко-продажба от 11.10.1968 г., обективиран в нотариален акт № 154 том 5 дело № 1879/1968 г. по описа на нотариуса при ПлРС продавачът Ц. Д. Б. /Ц./ е продал на купувачите Л. П. Б. и Д. Ц. Б. по 1/3 от придобитата през 1963 г. ½ и.ч. от първи етаж от построената в дворното място жилищна сграда, ведно с ¼ и.ч. от приземния етаж и ¼ и.ч. от таванска стая и таван в сградата, както и 1/4 от горепосоченото дворно място, което към този момент е съставлявало парцел V – 3489 в стр. Кв. 363 по плана на гр.

5

Плевен.

С договор за дарение от 12.10.1976 г., обективиран в нотариален акт № 107 том 3 дело № 507/1976 г. по описа на нотариуса при ПлРС Л. П. Б. и Д. Ц.

Б. са дарили на дъщеря си М. Д. Ц.а придобитите от тях през 1968 г. 2/3 и.ч. от ½ и.ч. от първия етаж на жилищната сграда, ведно с прилежащите и.ч. от дворното място, приземния етаж, избено и таванско помещение.

Установява се, че Ц. Д. Б., известен още като Ц. Д. Ц. съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община Плевен е починал на 18.05.2022 г. и е оставил за законен наследник дъщеря си Л. Ц.а Х..

Установява се, че И. Ц. С. и В. Х. С. са починали съответно 1981 г. и 1982 г. и са оставили за законни наследници дъщеря си С. И. М. и сина си С. И. С..

Установява се от представеното удостоверение от ПлРС, че С. И. М. се е отказала от наследството на родителите си, като отказът е вписан в ПлРС на 17.11.1982 г., а брат й С. С., чиито дял се е уголемил е починал на 12.08.2010 г. и съгласно представените удостоверения за наследници е оставил за законни наследници въззивниците – Р. С. – преживяла съпруга и синовете си И. С. С. и В. С. С.. Установява се, че последният наследник също е починал на 02.10.2023 г. и е оставил за законен наследник майка си Р. С..