Протокол № 74 от 12.05.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 74 гр. Бургас, 12.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Светла М. Цолова при участието на секретаря Елена П. Георгииева и прокурора Й. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600052 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Подсъдимият А. М. Я., редовно призован, се явява упълномощения си защитник адв. С. К. от АК-Бургас. лично и с

От жалбоподателите частни обвинители, редовно призовани, се явяват Д. В. П. лично за себе си и като майка и законен представител на И.

Д. П., както и Я. Д. П. и Я. А. П..

Не се явяват жалбоподателите частни обвинители И. Д. П., Р. Д. П. и Д. Р. П., всички редовно призовани.

За всички частни обвинители се явяват упълномощените повереници адв. Я. К. и адв. К. К. от АК – Бургас.

Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор Г..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото предвид липсата на пречки.

Молим делото да бъде разгледано въпреки отсъствието на неявилите се 1 частни обвинители, които са уведомени за съдебното заседание. Нямаме искания за отлагане на делото.

АДВ. К.: Молим да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я.: Съгласен съм делото да се разгледа днес.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като съобрази обстоятелството, че неявяването на част от частните обвинители, които са редовно призовани за днешното съдебно заседание, не са посочили уважителни причини за неявяването си, представлявани са от надлежно упълномощени повереници адвокати и отсъствието им не е пречка за разглеждане на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ХОД на съдебно следствие.

П Р О К У Р О Р Ъ Т : Нямам доказателстени искания, уважаеми апелативни съдии, няма да соча доказателства. Да се приключи съдебното дирене.

АДВ. К.: Аз също няма да соча доказателства.

АДВ. К.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Първата инстанция е събрала необходимата съвкупност от доказателства и в тази насока ние нямаме искания.

АДВ. К.: Няма да сочим и нямаме искания за събиране на нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ

А.

Я.: Нямам

2 искания за събиране на доказателства.

След като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРЕДОСТАВЯ думата за пледоарии на прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля уважаемият съд да приложи разпоредбата на чл. 334, т. 1 от НПК, като отмени присъдата на Окръжен съд – Бургас и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Аргументите ми за това са следните:

Считам, че са налице съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните по делото и тези нарушения, допуснати от съда, не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция във Ваше лице. С присъдата по делото от 16.02.2026 г. не само е бил индивидуализиран размерът на наказанието, който е в противоречие с покъсно изготвените мотиви, но и незаконосъобразно е била приложена разпоредбата на материалния закон, а именно на чл. 66 от НК. Това нарушение считам, че е пряко нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.

1, т. 2 от НПК. Считам, че тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под определението за наличие на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 33а от НПК, в каквато насока е обилната съдебна практика, като цитираната процедура считам, че не следва да се използва за допълване или редактиране на волята на съда, обявена публично пред страните по делото. Неизчерпателно ще посоча само Решение № 542/2025 г. по КНД № 602/2025 г. на II н.о. на ВКС.

С оглед изложеното, моля за Вашия съдебен акт в горната насока и също така моля Апелативния съд да потвърди мярката за неотклонение на подсъдимото лице - „подписка“.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, подкрепям всичко казано от прокуратурата. Изразявам недоволство си от условното осъждане на подсъдимия А. М. Я., поради което Ви моля на основание чл. 337, ал. 2, т. 2 от 3

НПК да отмените приложението на чл. 66 от НК, така че подсъдимият да си изтърпи ефективно наказанието от 3 години „лишаване от свобода“. С неколкократната промяна на санкциите за престъпленията по чл. 343 и сл. от НК, законодателят е дал ясен знак за засилване на наказателната репресия спрямо лицата, осъществили ПТП. Също така законодателят е отчел и голямата обществена опасност на този вид деяния, които са съпроводени с доста голям морален и имуществен характер последствия за пострадалите и за техните наследници. В случая се касае за загубата на съпруг и баща, за баща на две дечица, едно от които непълнолетно и в момента те изпитват затруднение за осъществяване на тяхната издръжка, лишени са от ласки и любов в израстването си, в отглеждането им само от майката.

Несъизмерима е загубата и на родителите, които са загубили детето си, погребали са сина си. Първоинстанционният съд, по наше мнение, не оцени в достатъчна степен тежестта на нарушенията на правилата за движение от страна на подсъдимия Я.. Движейки се с несъобразена скорост, несъобразявайки се с геометрията на пътя и с ограничената видимост, той губи контрол върху автомобила си, навлиза в насрещната лента за движение и осъществява челен удар с насреща движещия се товарен автомобил. Не е без значение фактът, че подсъдимият към момента на ПТП-то е бил млад водач, с книжка от около 8 - 9 месеца, и тези обстоятелства всъщност го задължават да бъде много по-внимателен в избирането на скоростта, в съобразяването с релефа на пътя, на пътната обстановка изобщо.

Той всъщност считам, че е нарушил не само чл. 21 от ЗДвП, но той нарушава и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които са пряката и основна причина за осъществяването на това ПТП. Ето защо, Ви моля да приемете, че деянието е извършено от подсъдимия при по-тежката форма на непредпазливост – самонадеяност.

Предвид горното, още веднъж ще Ви моля да отмените приложението на чл. 66 от НК.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми господин председател, разбира се, аз поддържам заявеното от представителя на държавното обвинение и от колегата адв. К.. Ще се постарая накратко да очертая своите съображения касателно моята интерпретация на постановения съдебен акт.

Аз намирам, че в мотивите към присъдата може да бъде установено съществено вътрешно противоречие при формиране на преценката на съда относно индивидуализацията на наказанието, което е било наложено на подсъдимия. Това противоречие поставя под съмнение последователността и убедителността на самото вътрешно убеждение и заради това, според мен, то обосновава отправеното искане за изменение на присъдата в частта на наказанието.

Започвам с това, че съдът изчерпателно е разяснил, че деянието се 4 отличава с изключително висока степен на обществена опасност, характеризира поведението на подсъдимия като грубо и съществено неспазване на основни правила за безопасност на движението. Подчертал е наличието на висока степен на небрежност, както и факта, че подсъдимият е изложил на реална опасност живота на още трима пътници, един от които е получил телесни увреждания. Акцентирано е върху засилената обществена нетърпимост към този вид престъпления, което е несъмнен факт и необходимостта от засилване на генералната превенция. Но независимо от изложеното, първата инстанция е определила наказание „лишаване от свобода“ под средния размер на предвиденото от закона наказание.

В мотивите липсва убедителен анализ защо при отмерването на наказанието следва да бъде формиран размер, който е под средния размер на санкцията. И това е изцяло необосновано, защото превишаването на скоростта с 22 км/ч е извършено в участък с остра крива, ограничена видимост, забранена сигнализация и комбинацията от тези фактори разкрива грубо пренебрегване на основни правила за безопасност. Неправилно е възприет и краткият шофьорски стаж на водача, както заяви колегата К., защото именно водачът с по-ограничен опит трябва да прояви по-висока степен на предпазливост, а не да управлява с превишена скорост автомобил при усложнена пътна обстановка.

Намирам за необоснован извода на съда, че обстоятелството, че пострадалият е бил без предпазен колан съставлява съпричастност, която позволява прилагането на института на условното осъждане, защото в този случай първата инстанция се е позовала на Тълкувателно решение, което урежда по-скоро съпричастността на пострадал към престъпен резултат, изразено в неправомерно действие на пешеходец, който пресича пешеходна пътека без да се увери в безопасността. И тук не може да се прави паралел с това, че загиналият е бил без предпазен колан и така е допринесъл за извършването на престъпление от страна на подсъдимия. Тази логика поне за мен е чужда и не следва да бъде споделяна.

Не разбирам защо съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство поведението на подсъдимия след произшествието, доколкото първоначално е указано, че това поведение не покрива предпоставките на чл. 343а от НК поради липсата на спонтанност или на инициатива за оказване на помощ, но впоследствие на това поведение е придадено значение на смекчаващо обстоятелство.

Аз намирам, че в този случая мотивите не разкриват ясно и непротиворечиво защо смекчаващите обстоятелства са получили превес над отегчаващите, при наличието на, за съжаление, многобройни отегчаващи обстоятелства и освен това, аз намирам, че тази проявена толерантност към подсъдимия, по мое мнение, е необоснована и не добре аргументирана от първата инстанция. Така се е получила една празнота в мотивите, които не разкриват ясно и непротиворечиво защо съдът е избрал този подход. Самото 5 вътрешно убеждение се изразява именно чрез мотивите и именно чрез тях трябва ясно и последователно да се установи защо съдът е отчел отделните смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и за това кои натежават.

Заради изложеното, аз Ви моля, уважаеми апелативни съдии, в случай, че констатирате, че е налице съществено нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, поради непълнотата на мотивите в частта за индивидуализацията, да отмените присъдата и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

Ако уважаемия съд счете, че няма да бъде затруднен в тази насока, да измените присъдата в частта относно наложеното наказание, като наложите наказание не по-малко от 5 години и 6 месеца, който съответства на предвидения в закона среден размер на санкцията.

Представям Ви пълномощно в оригинал, договор за правна защита и съдействие. Молим да осъдите подсъдимия да заплати на доверителката ми разноските.