Решение № 2526 от 28.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2526 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110202666 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от пълномощник на Т. Д. Л. – Деведжиева, ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 244332-000036 от 16.01.2024 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на сумата от 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение, изразяващо се в това, че на 06.01.2024 г., около 23.53 часа в гр. София, кв. Драгалевци, на ул.

„Захари Зограф“, с посока на движение от ул. „Хмел“ към ул. „243-та“ управлява лек автомобил „Мини Купър СЕ“ с рег. № СВ 2188 СА, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, 831257890 и при извършена проверка на ул. „Крушова градина“ се установило, че управлявала превозното средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда вкл., а именно с концентрация на алкохол в кръвта 0.94 промила на хиляда в издишания въздух – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното НП.

Твърди се, че процедурата по издаване на АУАН и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗЗПАМ) не е законосъобразна, тъй като АУАН е издаден на 07.01.2024 г. почти веднага след 00.00 часа, ЗЗПАМ е издадена малко по-рано на 06.01.2024 г. в 23.50 часа, а на жалбоподателката е издаден талон за медицинско изследване № 144114 едва на 07.01.2024 г. в 1

00.40 часа с указания, че следва да се яви до 45 мин, т. е. до 01.25 часа в МБАЛ „Св. Анна“ за изследване с доказателствен анализатор. Според жалбоподателя АУАН и ЗЗПАМ е следвало да бъдат издадени след 01.25 часа на 07.01.2024 г., тъй като е недопустимо да бъдат санкционирани бъдещи събития.

Изразява се становище за това, че в АУАН не са изложени фактите и обстоятелствата, на базата на които административнонаказващият орган (АНО) е приел, че тя е осъществила състав на административно нарушение.

Твърди се, че на 05.01.2024 г. жалбоподателката е диагностицирана с остра вирусна инфекция, във връзка с която са и изписани следните лекарства:

Сумамед, Димекс, Дефендил Форте и Геритамин, които приемала редовно и съобразно лекарско предписание, като не е предполагала, че в лекарствата може да има алкохол, който да се отчете от техническото средство при извършване на проверка. Твърди се, че жалбоподателката не е отказала да даде кръв за лабораторно изследване, но с оглед обстоятелството, че АУАН и ЗЗПАМ вече били съставени, това изследване се оказало излишно. Изложени са съображения за това, че след извършената проверка жалбоподателката е била в обективна невъзможност да се придвижи до посоченото в талон за изследване медицинско заведение МБАЛ „Св. Анна“ поради липса на градски транспорт в интервала от 00.00 часа до 05.00 часа, т. е. жалбоподателкта била поставена в невъзможност да се ползва от предвидената в закона алтернатива на доказателствения анализатор, а именно медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Твърди се, че волята на АНО не е ясна и следва да се извлича по тълкувателен път, което е недопустимо, както и че в НП и в АУАН е посочено, че нарушението се изразява в управление на „..МПС, трамвай или самоходна машина..“, но не става ясно какво точно превозно средство, с оглед на което правото на защита на жалбоподателката е било нарушено. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното НП и за присъждане в полза на страната на направените разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата по изложените съображения.

Въззиваемата страна е редовно призована, но не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

От показанията на свидетеля Е. Е. В., които съдът оценява като достоверни, както и от писмените доказателства по делото, се установява, че на 06.01.2024 г., около 23.53 часа в гр. София, кв. Драгалевци, на ул. „Захари Зограф“, с посока на движение от ул. „Хмел“ към ул. „243-та“ 2

Т. Д. Л. – Деведжиева управлявала лек автомобил „Мини Купър СЕ“ с рег. № СВ 2188 СА, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, 831257890, като на ул.

„Крушова градина“ била спряна за проверка от полицейските служители Е. В. – мл. автоконтрольор при СДВР, ОПП, и още двама полицейски служители от жандармерията, а именно Янко Пенов и Александър Тодоров. В началото на проверката на свидетеля В. му направило впечатление, че когато водача на автомобила Деведжиева свалила стъклото на автомобила, от вътре „лъхнало“ на алкохол, поради което свидетелят се усъмнил, че е употребила алкохол, но тя отрекла. В последствие бил проведен разговор, при който Деведжиева споделила на свидетеля В., че е изпила една, две чаши вино. На място била извършена проверката Т. Деведжиева за употреба на алкохол с алкотест дрегер, модел 7510 с номер 0062, тариран до 04 м. 2024 г., при което се установило, че Деведжиева управлявала превозното средство след употреба на алкохол, а именно с концентрация на алкохол в кръвта 0.94 промила на хиляда в издишания въздух. Резултатът от изследването е възприет от водача на МПС, след което е издаден АУАН серия ГА № 1155634, талон за медицинско изследване с № 144114 за УМБАЛ „Св. Анна“ плюс 7 броя холограмни стикери, както и ЗППАМ, като впоследствие Деведжиева не е дала кръвна проба за извършване на медицинско изследване. Т. Деведжиева е запозната със съдържанието на АУАН и е подписала същия без възражения, като и е връчен препис от акта. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № 24-4332-000036 от 16.01.2024 г., което е връчено на жалбоподателката на 25.01.2024 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

Гласни доказателствени средства:

Показания на свидетеля Е. Е. В., които съдът приема за достоверен източник на доказателства, въз основа на които се потвърждава, че именно свидетелят В. е съставил процесния АУАН. От тези гласни доказателствени средства се установяват всички значими обстоятелства по случая, вкл. Това че непосредствено преди извършване на проверката свидетелят В. е възприел полъх на алкохол от вътрешността на автомобила, който Деведжиева е управлявала и в който е била сама, както и че тя първоначално е отрекла да е употребила алкохол, но впоследствие признала, че е изпила 1-2 чаши вино.

Писмени доказателства:

АУАН, НП, медицинска рецепта; справки относно маршрут на три линии от градския транспорт в гр. София; талон за изследване с № 144114; резултат от проба с алкотест дрегер 7510 от 06.01.2024 г., 23.46 часа – 0.94 промила на хиляда в издишания въздух; справка картон на водача; заповед № 8121 от 23.10.2019 г.; заповед № 8121з от 02.12.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната 3 фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.

При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове. Не се споделя доводът на жалбоподателя за това, че АУАН е следвало да бъде издаден след провеждане на медицинско изследване относно наличието на алкохол в кръвта, тъй като не става въпрос за „санкционирането на неизвършването на бъдещи действия“, както се твърди в жалбата, а на вече констатирано към момена на съставяне на АУАН нарушение. Още повече, че дали ще бъде проведено медицинско изследване за установяване наличието и концентрацията на алкохол в кръвта на водача е въпрос на негов избор. В тази връзка следва да се обърне внимание и на това, че жалбоподателката не е била лишена от възможността да направи медицинско изследване, като доводите за това, че придвижването с автобус и/или метро до лечебното заведение са били единствената възможност на жалбоподателката не се споделят като основателни. Жалбоподателката е разполагала с възможност, в случай че желае да проведе медицинското изследване с цел да опровергае резултатите от алкотеста, да организира придвижването си до УМБАЛ „Св. Анна“ по начин, който намира за най-подходящ съобразно местонахождението й – пеша, с такси, със съдействие на близък роднина/приятел, чрез градски транспорт или по друг начин. Не може да се приеме доводът, че поради липса на конкретно посочени линии от градския транспорт и поради липса на таксита намиращи се на самото място на извършване на проверката, че жалбоподателката се е оказала в обективна невъзможност да посети лечебното заведение, респ. че тази алтернативна законова възможност и е била отнета.

Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия 4 орган правна квалификация на нарушението. По повод довода на жалбоподателя следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното процесуално нарушение, тъй като не е налице неяснота относно волята на административнонаказващия орган, тъкмо обратно – както в АУАН, така и в НП са намерили описание всички значими обстоятелства по случая, като между АУАН и НП е налице пълно съответствие. Процедурата по връчването им е спазена и са предприети всички необходими действия, за да се приеме, че правото на защита на жалбоподателката е било гарантирано. От съдържанието на НП и АУАН се установява без съмнение, че на посочените дата, време и място жалбоподателката е управлявала именно лек автомобил „Мини Купът СЕ“ с рег. № СВ 2188 СА, собственост на фирма „ОББ Интерлийз“ ЕАД, поради което и доводът в жалбата в обратен смисъл е неоснователен.

При доказателствата, изводими от показанията на свидетеля В., в частност с оглед установените обстоятелства, че жалбоподателката е „лъхнала“ на алкохол и че е споделила употребата на 1-2 чаши вино, съдът приема, че доводът на защитата за това, че положителната проба за алкохол се дължи на описани в жалбата медикаменти е неоснователен. Още повече, че в жалбата се твърди, че посочените медикаменти са приемани от жалбоподателката съобразно лекарското предписание, което предполага определена дозировка. При показанията на свидетеля В. делото се явява попълнено с достатъчно достоверни доказателства за изясняване на обективната истина по случая. Ето защо допускането на експертно изследване, свързано с довода за употреба на посочените в жалбата медикаменти би довело единствено до забавяне на производството и натоварване на страната с допълнителни разноски.