Определение № 193 от 15.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. София, 13.06.2023 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно частно наказателно дело № 20231800600145 по описа за 2023 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл.

248, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба от пострадалия Н. Г. П. срещу протоколно определение от 09.03.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 15/2023 г. по описа на Районен съд – Е., с което е оставена без разглеждане молбата му за конституиране като граждански ищец и частен обвинител в производството, и по частна жалба от адв. М. К. – повереник на пострадалия В. А. Г., срещу протоколно определение от същото съдебно заседание по н.о.х.д. № 15/2023 г. по описа на Районен съд – Е., с което е оставена без разглеждане молбата му за конституиране като граждански ищец и частен обвинител в производството.

В частните жалби се излагат идентични доводи за незаконосъобразност на определението, като ограничаващо правото на пострадалия да участва в процеса. Твърди се, че молбата за конституиране на пострадалия като частен обвинител е подадена при спазване на срока по чл. 77, ал. 3 НПК - преди даване на ход на разпоредителното заседание. Жалбоподателите изтъкват, че производството по делото се провежда по общия ред, поради което и с оглед направеното искане пострадалите следва да се конституират като страни в процеса, в съответствие с чл. 253 НПК. С тези аргументи се иска отмяна на отказа на първоинстанционния съд да конституира жалбоподателите като 1 частни обвинители. Твърди се също, че съдът е отложил делото „с указания за подготовка на споразумение“, с което е ограничил процесуалните права на пострадалите.

В частната жалба на В. Г. се твърди също, че е било допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното производство, с което е нарушено правото му да бъде информиран за хода на производството. Твърди се, че пострадалият е научил за воденото производство едва със съобщението за насроченото разпоредително заседание, с което са били засегнати правата му на досъдебното производство.

С подадените частни жалби е направено и искане за отмяна на определението на съда, с което е оставено без разглеждане искането на пострадалия Н. П. и на пострадалия В. Г. за конституиране като граждански ищци.

С. окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и с изложените в жалбите доводи и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Частните жалби са подадени в преклузивния срок за обжалване, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. По същество настоящият съдебен състав намира, че същите са основателни по следните съображения:

Производството по н.о.х.д. № 15/2023 г. пред Районен съд – Е. е образувано по обвинителен акт срещу В. М. И. за престъпления по чл. 325, ал.

5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК; чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК; чл. 131а, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК; чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. В приложението към обвинителния акт по чл. 246, ал. 4 НПК като пострадали са посочени В. А. Г., Н. Г. П. и В. М. А..

С разпореждане № 11 от 13.02.2023 г. съдията докладчик е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание. На основание чл. 247в, ал.

4 НПК е указал на пострадалите, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението могат да поискат конституирането им като страна по делото.

С молба с вх. № 400/07.03.2023 г., депозирана от В. А. Г., е направено искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец по 2 делото. Подадена е и молба с вх. № 401/07.03.2023 г. от същото лице, с която е предявен граждански иск, уточнен по основание и размер. С молба от 09.03.2023 г. от Н. Г. П., представена в разпоредителното заседание, е направено искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, като гражданският иск е уточнен по основание и размер.

В разпоредително заседание, проведено на 09.03.2023 г., съдът е докладвал така подадените молби, като адв. К. – пълномощник на пострадалия В. Г., поддържа искането за конституиране на Г. като частен обвинител и граждански ищец с конкретни съображения.

При произнасянето си по реда на чл. 248, ал. 2 НПК, районният съд е приел, че молбата, отправена от В. А. Г., не е подадена в 7-дневния срок от връчване на съобщението съгласно чл. 247в, ал. 4 НПК. Посочено е, че Г. е получил разпореждането на 17.02.2023 г., а молбата е изпратена на 02.03.2023 г., поради което съдът е намерил, че молбите са депозирани извън предвидения срок и е оставил без разглеждане направените искания. Със същите аргументи е оставено без разглеждане като просрочено и искането на Н. П., с позоваване на разпоредбата на чл. 247в, ал. 4 НПК.

На първо място, въззивната инстанция намира за необходимо да уточни, че без съмнение отказът на съда да допусне до участие в процеса граждански ищец не подлежи на обжалване (по арг. от чл. 341, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК; т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 05.02.2004 г. по н.д. №2/2003 г., ОСНК на ВКС). Не такава е настоящата хипотеза - първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявените молби като подадени след предвидения срок, без да изрази отношение по направените искания. Поради това настоящият състав приема, че така постановеното определение, с което съдът не се е произнесъл по предявените молби във връзка с гражданския иск, а единствено е констатирал, че същите са недопустими, подлежи на обжалване пред настоящия въззивен съд.

Настоящият състав на С. окръжен съд счита, че изразеното от районния съд становище е незаконосъобразно. Действително в изпратеното до пострадалите съобщение по чл. 247в, ал. 2 НПК е указано, че могат да направят искания за конституиране като страни, в съответствие с разпоредбата на ал. 4 от същия член, в 7-дневен срок от това съобщение. Това обаче представлява процесуална възможност за пострадалите, но не въвежда 3 преклузия, тъй като срокът, предвиден в чл. 247в, ал. 4 НПК е инструктивен.

Разпоредбата на чл. 77, ал. 3, вр. ал. 1 НПК предвижда, че молбата за участие като частен обвинител се прави до започване на разпоредителното заседание, като може да бъде устна или писмена. Аналогично е приетото от законодателя разрешение и спрямо гражданския иск – чл. 85, ал. 3 НПК.

Оттук следва, че крайният момент за отправяне на тези искания е до началото на разпоредителното заседание, а конституирането на пострадалите като страни в процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец е в самото разпоредително заседание – чл. 248, ал. 2 НПК.

Така уредените в общите правила на Наказателнопроцесуалния кодекс срокове не могат да бъдат ограничавани от други процесуални разпоредби, тъй като установяват права за пострадалото лице в процеса. Тези права могат да бъдат упражнени както в писмена, така и в устна форма, поради което разпоредбата на чл. 247в, ал. 4 НПК не може да се прилага като ограничаваща процесуалните права на пострадалите.

С оглед на горното се налага изводът, че отказът на районния съд да се произнесе по депозираните преди започване на разпоредителното заседание писмени молби е неправилен. Съдът е бил длъжен да постанови своето определение, като разгледа молбите и изложи конкретни съображения по въпросите, визирани в чл. 248, ал. 2 НПК.

Предвид липсата на произнасяне по отправените от двамата пострадали искания, въззивният съд намира, че разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НПК в конкретния случай е неприложима. Това е така, тъй като районният съд е приел за процесуално недопустими обсъжданите молби и произнасянето на въззивната инстанция по същество евентуално би лишила страните от правото на инстанционен контрол. Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 2 НПК и систематичното място, въпросите за конституирането на страните се обсъждат в разпоредително заседание. Това се явява абсолютна пречка същите въпроси да се обсъждат от въззивната инстанция в настоящото производство. Възражението на адв. К. – повереник на В. Г., за допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното производство, с което е нарушено правото на пострадалия да бъде информиран за хода на производството, следва да бъде поставено в хода на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд, при обсъждане на въпросите по чл.

4

248, ал. 1, т. 3 НПК, в случай на надлежното конституиране на Г. като частен обвинител.

С оглед всичко изложено, въззивният състав намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия от стадия на разпоредителното заседание.

Поради изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.03.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 15/2023 г. по описа на Районен съд – Е., с което е оставена без разглеждане молба от 09.03.2023 г. на Н. Г. П. за конституиране като частен обвинител и граждански ищец в производството.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.03.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 15/2023 г. по описа на Районен съд – Е., с което са оставени без разглеждане молби с вх. № 400 и 401 от 07.03.2023 г. на В. А. Г. за конституиране като частен обвинител и граждански ищец в производството.

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия от стадия на разпоредителното заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5