Определение № 2025 от 24.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2025 гр. София, 24.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002102474 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на К. И. А. и И. П. А. от [населено място] и на Н. Д. Н. и П. Д. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 24 от 06.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 424/2022 г. на Шуменския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо решение № 182 от 21.06.2022 г. по гр. д. № 70/2022 г. на Новопазарския районен съд в частта му, с която е признато за установено спрямо ищците К. И. А. и И. П. А., че ответникът Н. Д. Н. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот /нива/ с идентификатор *** по КККР на [населено място] пазар, с площ от 959 кв. м; в останалата му част първоинстанционното решение е отменено, като вместо него е признато за установено, че ищците К. И. А. и И. П. А. са собственици на основание наследствено правоприемство на посочения недвижим имот /съответно на 1/2 ид. част и 1/6 ид. част/, и ответниците Н. Д. Н. и П. Д. Н. са осъдени да им предадат владението на посочените идеални части от имота; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издаденият в полза на Н. Д. Н. нотариален акт за собственост по давностно владение № 200/2017 г. за 2/3 ид. части от имота и е отхвърлено възражението на ответниците за заплащане на направени в имота подобрения на обща стойност 8850 лв.

Въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила.

По делото е установено, че с решение № 47 от 24.07.1992 г. на Поземлена комисия – Нови 1 пазар е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Х. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 0, 958 дка, пета категория, м.

„Параграф 4“, имот № * по картата на землището, при граници /съседи/: имоти с №№ *, * и *. Ищцата в първоинстанционното производство К. И. А. е придобила по наследство (по закон и по завещание) 1/2 ид. част от имота, а ищецът И. П. А. – 1/6 ид. част, като през 2009 г. ищцата се е снабдила с удостоверение за данъчна оценка и скица на същия. С нот. акт № 200/21.12.2017 г. ответникът Н. Д. Н. /който е в брак с ответницата П. Д. Н./ е признат за собственик по давност на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] пазар с площ от 959 кв. м, който е идентичен с описания в решението на поземлената комисия имот. С разрешение № 16/10.09.2021 г., издадено от гл. архитект на община Нови пазар, в процесния имот е разрешено поставяне /монтаж/ на „Преместваем обект за складиране на селскостопански инвентар”, ЗП - 19,20 кв. м. В имота е извършено трасиране, означаване и координиране на граници, за което е съставен протокол от 02.02.2018 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели на страната на ответниците С. К. С. и Х. С. Х. е установено, че имотът се намира на края на града, до последната къща, в посока към м. „С.“. Свидетелят С. С. е заявил, че през 2005 г. – 2006 г. бащата на ответника (Д. Н.) го извикал да почистят мястото, тъй като същото било обрасло и замърсено с битови отпадъци, като заравнили площадката в долния му край. Имотът бил използван за складиране на гуми от Д. Н. и ремаркето му. През 2016 г. ответникът и баща му направили подпорна стена от бетон, поставили оранжерия и направили ограда със стълбчета и мрежа.

Д. Н. се отнасял към имота като свой собствен, като получавал помощ и от ответника.

Свидетелят Х. Х. е посочил, че през 2005 г. - 2006 г. той и ответникът са почистили имота, който бил обрасъл с треви и диви орехи, и изравнили терена. През 2017 г. ответникът и баща му оградили имота и започнали да правят подобрения в него.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответникът и неговият баща са почистили имота през 2005 г. – 2006 г. и са го изравнили, като същинските действия по извършване на подобренията са извършени през 2016 г. – 2017 г., когато имотът е бил ограден, изградена е подпорна стена, извършено е бетониране и са направени и други подобрения в него. С оглед на това съдът е приел, че до 2016 г. действията по установяване на фактическа власт върху имота не са били достатъчно явни и безспорни за заинтересуваните лица и не е било налице установено явно и несъмнено владение с намерение за своенето му от ответника. Същинските действия по завладяване на имота са настъпили след 2016 г. - 2017 г., когато са били извършени редица СМР и същият е бил заграден, от който момент и установеното владение е станало видно за заинтересуваните лица. Посочено е, че от свидетелските показания не се установява с категоричност кой точно е имал намерение да свои имота - ответникът Н. Н. или неговият баща Д. Н.. С оглед на това, съдът е приел, че ответникът не е придобил процесния имот въз основа на осъществено давностно владение, тъй като не е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен срок, както и че понастоящем ищцата К. И. А. е собственик на 1/2 ид. част от имота, а ищецът И. П. А. - на 1/6 ид. част от него, и ответниците следва да им предадат владението върху тях, тъй като ги владеят без правно основание. Като последица от това е отменен и 2 издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт в частта му, с която се засяга правото на собственост на ищците за притежаваните от тях общо 2/3 ид. части от имота.

По отношение претенцията за заплащане стойността на направени от ответниците подобрения в имота са изложени съображения, че те са недобросъвестни владелци, тъй като издаденият в полза на първия ответник констативен нотариален акт за собственост по давностно владение не ги прави добросъвестни владелци. Недобросъвестните владелци имат право да претендират направените от тях подобрения в имота, ако докажат, че собственикът е знаел за тях и не се е противопоставил на това. В настоящия случай извършените в имота подобрения не са направени със съгласието на ищците, които са знаели за направата им, поради което възражението им за заплащане на извършените подобрения в размер на 8850 лв. е прието за неоснователно.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите К. А. и И. А. са посочили, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на въпроса за пълна ревандикация на наследствения ни имот, да изходи от принципите за законност и справедливост (чл. 4 КРБ), за защита на заявеното ни имуществено право (чл. 17, ал. 3 и чл. 56 КРБ), за да не допусне нарушение на Основния закон“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС, и така да обезпечи гарантираните ни права по чл.

6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към същата, както и чл. 1 и чл. 17, т. 1 ХОПЕС - за обективно и справедливо разрешаване на имуществения правен спор“; 3.

„Когато владеенето на урегулиран поземлен имот се осъществява без правно основание от трето на съсобствеността лице - ответник по равандикационен иск по чл. 108 ЗС, следва ли то да манифестира пред действителните съсобственици на същия имот /ищци по делото/ намерението си за своене на недвижимата вещ чрез явни действия, като задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност“; 4. „Следва ли в този случай лицето, което е установило фактическа власт върху недвижимия имот с намерението да трансформира държанието му във владение върху цялата вещ, да се ползва от презумпцията за придобивната давност по чл. 69 ЗС“; 5. „Длъжен ли е решаващият съд при разглеждане и решаване на спора за неоснователното владеене на недвижимия имот и неговата ревандикация от трето на собствеността лице, да установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, спрямо ид. части на всеки един от съсобствениците“; 6.

„Как следва съдът да определи обема на правата, които могат да бъдат признати на ищците, в производството по ревандикационен иск, ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок по чл. 116 ЗЗД не е изтекъл, както за участващите съсобственици, така и за трети съсобственик, който не е участвал по делото“; 7. „Как следва да разреши правен спор за ревандикация, когато е налице конкуренция между две различни по основания права на собственост, легитимирани от спорещите страни с различна по сила нотариални актове за собственост“; 8. „Длъжен ли е съдът служебно да конституира в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС трето лице - съсобственик, който не е взел участие по делото в първата инстанция, с оглед да не бъдат увредени правата и 3 законните интереси на останалите съсобственици - ищци, за ревандикация на имота в пълен обем“; 9. „Допустимо ли е съдът да постанови съдебния си акт, без въобще да изложи мотиви по направените възражения и доводи на жалбоподателя във въззивната му жалба и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно релевантни факти и обстоятелства за основателността и за ревандикацията в пълен обем на оспореното право“.

Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по тази жалба Н. Д. Н. и П. Д. Н. са представили писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Н. Н. и П. Н. сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли страните по делото, които оспорват изводите на нотариуса за правото на собственост, отразени в представен от насрещна страна нотариален акт по давностно владение, да сочат и представят доказателства за противното“;

2. „При липса на изнесени и по надлежен ред установени факти за упражняване на собственически правомощия от страна на невладеещ собственик и за предприети от него действия за противопоставяне срещу упражнявани необезпокоявано от владеещ несобственик правомощия, може ли и следва ли да се игнорират констатации на нотариус, с които се признава право на собственост по давностно владение“; 3. „Обвързан ли е съдът от легитимиращия ефект на констативния нотариален акт, съставен по давностно владение, ако не бъдат събрани доказателства за противното - за несъществуването на признатото от нотариуса право“; 4. „Следва ли упражняваната фактическа власт върху имот да се осъществява само и лично от лицето, което впоследствие се е позовало на същата чрез издаване на нотариален акт по давностно владение“; 5. „Валидно ли е решение, което дава защита на страна, в повече от търсената, като съдът да се произнесе по осъдителен иск, наред с предявен положителен установителен иск, без да е надлежно изменен петитума“; 6.

„Допустимо ли е съдът, подвеждайки под конкретна правна норма оплакванията на ищеца, да добави защита, изразяваща се принудително изпълнение на притезание, пораждащо се от правото, което е поискано да бъде установено“; 7. „Добросъвестни владелци ли са лицата, извършващи подобрения в имот, придобит от тях чрез позоваване на давностно владение, с убеждението и субективното отношение на собственици“. Релевира се и основанието по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по жалбата К. И. А. и И. П. А. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

По жалбата на К. И. А. и И. П. А.: