Решение № 636 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000503333 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

С решение № 262984 от 19.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 4550/2020 г., Софийски градски съд, гражданско отделение, І-24 състав е осъдил на основание чл. 405, ал. 1 КЗ „Армеец” АД, ЕИК: 121076907, гр. София да заплати на Г. А. У., ЕГН: **********, гр. *** сумата от 71 246 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 23020030100016, образувана по договор за имуществена застраховка Каско и Злополука, клауза П-Пълно Каско във формата на комбинирана застрахователна полица № 0306Х0490316 от 11.07.2019 г., за установено на 11.01.2020 г. застрахователно събитие „Кражба“ на лек автомобил марка „Ауди“, модел „С 8“ с рег. № ***, заедно със законната лихва върху тази сума от 01.06.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 740 лева. Със същото решение СГС е прекратил производството по делото, в частта, в която е предявен от Г. А. У. против „Армеец” АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и петитум - да бъде призната недействителността на разпоредбата на чл. 61 от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства /”Каско”/ на ответника в частта, която е прието, че ответникът има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при непредставяне на някой от реквизитите по чл. 59 от Общите условия.

В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението на СГС е обжалвано от процесуалния представител на ответника юрк. Р. Л.. След като развива подробни съображения за неправилността на 1 съдебния акт прави искане към въззивния съд да отмени изцяло решението на Софийски градски съд, като се постанови ново решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло, ведно със законните последици, като се присъдят и направените по делото разноски. Жалбата разкрива оплаквания от неспазване на материалния закон и доводи, че правилно е отказано да се изплати застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил.

Въззиваемото физическо лице не е депозирало отговор по чл. 263 ГПК.

Разглежданата въззивна жалба е подадена е установения от закона срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Пред апелативния съд не са искани и не са събирани нови доказателства. В частта, в която СГС е прекратил производството по делото, в частта, в която е предявен от Г. А. У. против „Армеец” АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и петитум - да бъде призната недействителността на разпоредбата на чл. 61 от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства /”Каско”/ на ответника в частта, която е прието, че ответникът има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при непредставяне на някой от реквизитите по чл. 59 от Общите условия първоинстанционното решение е влязло в законна сила, като необжалвано и не е предмет на въззивен контрол.

По съществото на спора пред въззивната инстанция Софийски апелативен съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Ищецът Г. А. У. твърди, че е собственик на лек автомобил ауди С 8 с per. № ***, относно който е сключил застраховка „Каско” с ответника за периода 12.07.2019г. - 11.07.2020г. със застрахователна сума — 75 000 лв. Посочва, че в срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие кражба в периода между 18.30 ч. на 10.01.2020г. до 12.10 ч. на 11.01.2020г. в гр. София, ул. „Дедеагач” 47. Относно това събитие ищецът незабавно е уведомил органите на МВР и е образувано досъдебно производство № ДПК 38/2020г. по описа на 04 РПУ - София, което е спряно поради неразкриване на извършителя.

Ищецът е уведомил незабавно и застрахователя, за което е образувана щета №23020031000016, по която ответникът е постановил отказ. Мотивите на последния за това са, че при сключване на застрахователния договор е декларирано, че автомобилът има един оригинален ключ и дистанционно, а по щетата - че има само един оригинален ключ, тоест съществува несъответствие между заявените от ищеца обстоятелства. Ищецът твърди, че хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение са уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, като разглежданият случай не попада в нито една от тях. Ищецът посочва, че от самото сключване на застрахователния договор автомобилът е имал 1 оригинален ключ, който технически и фабрично представлява комбинация между ключ и дистанционно управление. Предвид това ищецът поддържа, че е върнал това, което е и декларирал - оригиналния ключ, заедно с дистанционното управление, което е неразделна част от него. Евентуално поддържа, че не връщането на дистанционното управление не 2 може да бъде квалифицирано като обстоятелство по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Поддържа, че клаузата на чл. 61 от общите условия, при които е сключен застрахователния договор е нищожна тъй като противоречи на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди ЗАД „Армеец” да му заплати сумата 75 000 лв. — застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът - ЗАД „Армеец” заявява, че не оспорва фактът, че между страните е сключен описания в исковата молба застрахователен договор, както и че на 14.01.2020г. ищецът е предал един оригинален ключ от застрахования автомобил. На следващо място посочва, че ищецът е е декларирал, че около 17.10 часа на 10.01.2020г. е паркирал лекия автомобил. От извършената експертиза на предадения оригинален ключ от него се установява, че същият е използван последно на 09.01.2020г. в 16:53:20 ч. Следователно съществува несъответствие от посоченото от ищеца и установеното от експертизата на оригиналния ключ. С оглед на това се поддържа, че има право да откаже изплащане на обезщетение на основание т. 14.8 от общите условия - застрахованият не е предоставил достоверни данни относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното обезщетение. Поддържа, че са налице и предпоставките на чл. 61 от Общите условия застрахователят да откаже изплащането на обезщетение. При евентуалност поддържа, че неизпълнението на задълженията на ищеца следва да обуслови намаление на застрахователното обезщетение с 90%. На следващо място поддържа, че действителната стойност на автомобила към датата на събитието е по- ниска от размера на предявения иск.

В съдебно заседание на 11.05.2022 г. СГС е допуснал намаляване на размера на предявения иск на основание чл. 214 ГПК от 75 000 лева на 71 246 лева, като за разликата над 71 246 лв. до предявения размер от 75 000 лв. производството по делото е прекратено на основание чл.

232 ГПК и определението е влязло в сила.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно и допустимо.

Относно правилността на обжалвания съдебен акт:

САС намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като съображенията за това са следните:

За да се уважи иск за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка „Каско” е необходимо да се докаже: а) наличието на сключен застрахователен договор, който да е бил в сила към датата на настъпилото застрахователно събитие; б) да е заплатена застрахователната премия; в) да е настъпило застрахователно събитие, което да се явява „покрит риск” по застрахователната полица, както и да не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя да плати застрахователно обезщетение; г) да 3 не е заплащано застрахователно обезщетение изцяло или частично, но размера на застрахователното обезщетение, който следва да се заплати зависи от размера на конкретно претърпените вреди от застрахованото лице.[1]

По делото не е спорно това, че „Армеец” АД не е заплащало застрахователно обезщетение, а що се отнася до останалите елементи от фактическия състав на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, САС намира следното:

А) Дали е налице сключен застрахователен договор, който да е бил в сила към датата на настъпилото застрахователно събитие:

Страните не спорят, че е бил налице такъв договор към датата на настъпване на застрахователното събитие;

Б) Дали е платена застрахователната премия:

По този въпрос също няма спор междъ въззивник и въззиваем, че премията е била платена;

В) Дали е настъпило застрахователно събитие, което да се явява „покрит риск” по застрахователната полица, както и да не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя да плати застрахователно обезщетение.

Тук е налице спор между страните. Във въззивната жалба се счита, че „Армеец” АД не следвало да плати обезщетението за откраднатия автомобил, тъй като макар и да не се оспорва настъпилото застрахователно събитие (кражба) застрахованото лице не било изпълнило задълженията си по т. 58.2. и 58.2.1 от ОУ – за своевременно, точно и вярно излагане на обстоятелствата, пру които е настъпило събитието. Въззивникът намира още, че бил налице „изключен риск” по смисъла на т. 14.8 от ОУ, а именно – застрахованият не бил предоставил достоверни данни относно начина за настъпване на събитието.

Тези виждания на процесуалния представител на застрахователя не следва да бъдат споделени поради следното:

В конкретния случай става дума за това, че от представеното по делото предложениедекларация за сключване на застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, се установява, че е декларирано при сключване на договора, че МПС е оборудвано с имобилайзер, има работеща алармена система и един брой дистанционни управления за аларма и/или централно заключване.

С писма от 07.04.2020г. и от 08.05.2020г. по преписка по щета № 23020030100016, застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение. За да постави отказ, застрахователят е приел, че не са изпълнение условията на т. 59 от Общите условия на застраховката, тъй като при сключване на застрахователния договор са декларирани 1 брой ключ и 1 бр. дистанционно управление за аларма и/или централно заключване. Посочено е още, че на 14.01.2020г. по преписката е предаден само 1 брой оригинален ключ.

На този аргумент СГС правилно е отговорил, че за процесния автомобил оригиналният ключ предоставен от производителя съставлява едновременно ключ за безконтактно 4 запалване на автомобила и дистанционно за отключване на централното заключване и вграденият имобилайзер/аларма. И следователно с връщането на 1 брой ключ за застрахования автомобил, включващ в себе си и вградено дистанционно управление, ищецът е изпълнил задължението си по т. 59.6.8 от посочените общи условия, тоест няма съществуващо дистанционно управление за автомобила, което не е предоставено на застрахователя. Предвид така установено не е налице посоченото основание, във връчените на ищеца откази от ответника, за незаплащане на претендираното застрахователно обезщетение. САС се солидаризира изцяло с тези изводи.

Като друго основание за отказ, „Армеец” АД сочи и данните от предадения от застрахования ключ, а именно, че застрахованият заявил, че е паркирал автомобила на 10.01.2020г. около 17.10 часа, а в предадения оригинален ключ (данните извлечени от чипа на същия) се установява, че бил е използван последно на 09.01.2020г. в 16:53:20 ч.

Трябва да се посочи обаче, че според приетата в първата инстанция СТЕ, вещото лице е посочило, че разминаването с данните от ключа (относно съществуваща разлика между реалните дата и час, и съхранената информация в ключа) може да се дължи на различни причини, като например, неактуализирани данни вследствие на избран ръчен режим на обновяване на данните за дата и час и неактулизирането им от водача или избран автоматичен режим и възникнал проблем при синхронизиране на информацията. Ето защо, не може да се изключи вариант при който несъответствието между соченият ден и час от застрахования и данните, извлечени от чипа на автомобила, да се дължи на техническа неизправност или друга причина, а не на недобросъвестност на застрахования, каквато и не се предполага по закон.