Решение № 3009 от 03.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, 03.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при участието на секретаря МИЛЕНА

УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 362/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А.Т.П. с ЕГН **********, адрес:

***, против „Б.Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****, иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 261/2004 г. за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет FB8193 на 04.10.2017г. от летище Варна -

България до летище Анкара- Турция, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба –

24.01.2017г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: По силата на

Договор за въздушен превоз, сключен между ищеца и ответника, последният е поел задължението да осъществи въздушен превоз на ищеца по направление от Варна - за Анкара с полет номер FB8193 на

04.10.2017г. Твърди, че планираният час на излитане е бил 6,50 часа, но вместо това полетът е осъществен четири часа и половина след указания час. Твърди, че не е бил уведомен за обстоятелството по закъснение на полета.

С оглед на изложеното, ищеца претендира за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „****”, АД. Позовава се, че ищецът не е уведомил превозвача за претенцията и не е предприел стъпки за доброволното уреждане на спора.

След получаване на исковата молба ответникът е извършил плащане на 13.03.2019 г. по посочената в исковата молба банкова сметка ***. Ето защо се настоява за отхвърляне на иска. На следващо място ответната страна се позовава, че не е станала повод за завеждане на иска, поради което настоява това обстоятелство да се съобрази при определяне отговорността за разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страната следното:

По делото липсва спор относно осъществяване на елементите от фактическия състав за ангажиране на договорната отговорност на ответника за вреди от закъснял полет, а именно наличие на облигационно отношение между страните по договор за въздушен превод от София

- за Анкара с полет номер FB81493 на 04.10.2017г. и допуснато закъснение от повече от три часа при осъществява не полета.

Безспорно е още, че след получаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца процесната сума.

Извършеното в хода на исковия процес плащане, следва да се съобрази от съда, като погасяващ спорното материално право факт на осн чл. 235, ал. 3 ГПК. По тези съображения съдът приема, че процесните вземания са погасени чрез плащане.

Ето защо исковата претенция следва да се отхвърли, поради плащане в хода на делото.

По отговорността за разноски:

И двете страните претендират разноски по спора. Съдът намира, че разноски се следват на ответника, на осн.чл. 78,а л.2 от ГПК.

В случая ответникът добросъвестно е заплатил процесната сума веднага след узнаване за производство. Няма данни и не се твърди по делото ищецът е да поканил ответника да погаси задължението преди депозиране на исковата молба. Ето защо съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгл. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявен от А.Т.П. с ЕГН **********, адрес:

***, против „Б.Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****, иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент

(ЕС) 261/2004 г. за сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет FB8193 на 04.10.2017г. от летище Варна -

България до летище Анкара- Турция, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 24.01.2017г. до окончателното им изплащане, поради извършено плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА А.Т.П. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, **** сумата от 100 лева, представляваща сторените по делото разноски за юк. възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението пред Варненски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: