Определение № 29086 от 11.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29086 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110105926 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. В. Ц. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД във връзка с твърдяно неточно изпълнение на задълженията на ответника като оператор на електроразпределителната мрежа относно качеството на електрическата енергия, доставЯ. до притежаван от ищеца имот във вилна зона на ***** Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с построена в него вилна сграда в с.

Осоица, присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника, с абонатен № ***** и клиентски № *** Поддържа, че в продължение на години електрическата енергия, подавана до имота, не отговаряла на нормативно установените показатели за качество, като били налице значителни и повтарящи се отклонения и колебания на напрежението. Сочи, че по негова молба било образувано производство за обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.

№ 179/2023 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, в което била допусната и изслушана съдебно-електротехническа експертиза. Въз основа на извършени в периода 27.04.2023 г. – 04.05.2023 г. измервания вещото лице приело, че по част от изследваните показатели подаваната в имота електрическа енергия не отговаря на нормативните изисквания.

Ищецът твърди, че впоследствие сезирал Комисията за енергийно и водно регулиране, която с Решение № Ж-1021/27.11.2023 г. приела жалбата му относно пониженото качество на напрежението за основателна и дала на ответника задължителни указания за предприемане на действия за подобряване качеството на електрозахранването на процесния обект.

Поддържа, че независимо от това проблемите продължили, като през м. ноември 2023 г. вследствие на токов удар бил повреден използваният от него стабилизатор, поради което закупил нов на стойност 383,47 евро.

Ищецът претендира и сумата 398,81 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството пред КЕВР, като поддържа, че необходимостта от воденето му е последица от неточното изпълнение на задълженията на ответника.

1

Претендира и сумата 511,29 евро, предявена като част от вземане в общ размер от 5 112,92 евро, което определя като 84,49 % от платените по партидата суми за периода от 01.02.2019 г. до 01.01.2024 г., с твърдение, че в този размер цената следва да бъде върната поради продължително предоставяне на електрическа енергия с качество, несъответстващо на нормативните изисквания.

Наред с паричните претенции ищецът иска ответникът да бъде осъден за своя сметка да организира и извърши необходимите ремонтни дейности по трасето от най-близкия до процесния имот трафопост до входното електрическо табло на сградата, така че да бъде осигурено електрозахранване с посочените в исковата молба показатели за качество. В изпълнение на предходни указания ищецът е посочил цена на този иск 511,29 евро.

С исковата молба е заявена и сумата 1 077,80 евро, представляваща направени от ищеца разноски в производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. № 179/2023 г. на Районен съд – Елин Пелин.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените претенции.

Ответникът не оспорва качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа, като поддържа, че отношенията с клиентите са уредени от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа. Сочи, че след получаване на Решение № Ж1021/27.11.2023 г. на КЕВР е предприел действия за реконструкция на мрежата в района, включително подмЯ. на проводници и допълнително заземяване, разпределяне по фази и симетриране на товарите, а извършените впоследствие измервания установявали съответствие на напрежението с приложимия стандарт.

Ответникът оспорва доказателствената стойност на заключението, изготвено в производството по обезпечаване на доказателства, с доводи, че непосредствените измервания са извършени от друго лице, а не лично от назначеното вещо лице. Оспорва претенцията за разходите по производството пред КЕВР, както и претенцията за закупения стабилизатор, като поддържа, че не е установена причинна връзка между поведението на дружеството и твърдените вреди. По отношение на частичната претенция за връщане на част от платените суми ответникът възразява, че не е краен снабдител и не продава електрическа енергия на ищеца, не издава фактурите за доставената електрическа енергия и не получава извършваните по тях плащания.

Оспорва и иска за извършване на ремонтни дейности, като поддържа, че претендираните действия не са достатъчно конкретизирани и че необходимите технически мероприятия вече са изпълнени.

Възраженията на ответника относно липсата на материалноправно задължение да заплати претендираните обезщетения, наличието на причинна връзка и изпълнението на задълженията за осигуряване на електроенергия с нормативно установено качество касаят основателността на предявените претенции и не обуславят недопустимост на производството.

2

Съдът намира, че заявените в размер на 1 077,80 евро разходи по ч.гр.д. № 179/2023 г. на Районен съд – Елин Пелин не съставляват самостоятелен предмет на искова защита. Същите представляват разноски по събиране на доказателства по реда на чл. 207 – 209 ГПК и следва да бъдат съобразени при окончателното разпределение на отговорността за разноските в настоящото производство. Съгласно чл. 209 ГПК разноските по събиране на доказателства не се присъждат в производството по обезпечаването им.

Предявените претенции за заплащане на сумите 398,81 евро за адвокатска защита в производството пред КЕВР и 383,47 евро за закупуването на нов стабилизатор съдът квалифицира като обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД, ведно с акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва от предявяването на исковата молба.

Искът за осъждане на ответника да осигури за своя сметка изпълнение на задължението за предоставяне на мрежова услуга при нормативно установените показатели за качество по естеството си представлява иск за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По отношение на претенцията за сумата 511,29 евро, предявена като част от вземане в размер на 5 112,92 евро, съдът намира, че изложените фактически твърдения не позволяват към настоящия момент еднозначно да бъде определено основанието на спорното вземане.

Не е изяснено дали ищецът поддържа, че извършените плащания са били недължими, респ. че основанието за тях е отпаднало, или претендира част от платените суми като обезщетение за вреди от неточно договорно изпълнение. В зависимост от даденото уточнение съдът ще допълни проекта за доклад в тази част.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК по исковете за обезщетение в тежест на ищеца е да установи наличието и съдържанието на облигационното правоотношение между страните по повод използването на електроразпределителната мрежа за процесния обект; отклонението на предоставЯ.та мрежова услуга от дължимите показатели за качество през релевантния период; настъпването и размера на всяка от претендираните имуществени вреди, както и причинната връзка между неточното изпълнение и съответната вреда.

По иска за реално изпълнение в тежест на ищеца е да установи съществуването и съдържанието на договорното задължение на ответника за осигуряване на електроенергия до процесния обект при съответните показатели за качество, както и неизпълнението му към релевантния момент.

В тежест на ответника е да установи точното изпълнение на задълженията си, в това число предприетите технически мероприятия и постигнатото в резултат на тях съответствие на показателите на електрозахранването с приложимите нормативни изисквания, както и фактите, на които основава останалите си правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими и следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за изискване на ч.гр.д. № 179/2023 г. на Районен съд – Елин Пелин 3 следва да бъде уважено.

Произнасянето по исканията за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и на съдебно-техническа експертиза следва да бъде отложено до изпълнение на дадените на ищеца указания, доколкото относимостта и точният предмет на задачите зависят от окончателната индивидуализация на исковете.

По същите съображения следва да бъде отложено и произнасянето по искането на ищеца по чл. 190 ГПК за представяне от ответника на подробна справка относно плащанията по партидата и тяхното разпределение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2026 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч.гр.д. № 179/2023 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за ответника:

– по отношение на претенцията за сумата 511,29 евро, предявена като част от вземане в общ размер от 5 112,92 евро, да изложи ясно фактите, от които извежда правото си да получи обратно 84,49 % от платените по партидата суми, като уточни дали поддържа, че основанието за извършените плащания не е съществувало или впоследствие е отпаднало, или че претендираната сума представлява обезщетение за имуществена вреда от неточно изпълнение на задълженията на ответника; при поддържане на последното да посочи в какво конкретно се изразява твърдЯ.та вреда и по какъв начин размерът се формира от

84,49 % от извършените плащания;

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната в съответната част и производството ще бъде прекратено.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и по искането по чл. 190 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че доброволното уреждане на спора може да бъде постигнато и чрез медиация.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените с него указания и да предприемат съответните процесуални действия най-късно в първото по делото открито съдебно заседание.

4

УКАЗВА на ищеца, че когато отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес, като при неизпълнение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5