Решение № 3845 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3845 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100504165 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК, по повод постановено решение от 07. 10. 2021 год. на СРС І ГО 43 състав, с което по гр. д. 20340/2021 год. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.

1 ЗОДОВ Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на О. Ф. П. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което е признат за невинени оправдан с влязла в сила присъда по нохд, посочено, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 11. 04.

2016 год. до плащането, като предявеният иск отхвърля за разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева.

С решението с оглед на така сложилия се изход са възложени разноски и на двете страни по спора.

От първоинстанционното решение са недоволни:

Ищецът, депозирал въззивна жалба, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск, с твърдения за неправилност.

Иска се отмяна на решението в тази част с постановяване на ново за осъждане на ответника да заплати обезщетение на ищеца в пълен предявен размер, ведно със законна лихва от 11.

04. 2016 год. до плащането.

Нарушен е чл. 52 ЗЗД, правните изводи на съда са без отчитане на релевантните факти и обстоятелства, установени от доказателствата по делото.

1

Претендират се сторените разноски за въззивната съдебна инстанция.

Прокуратура на РБ, депозирала въззивна жалба, която сочи решението да е неправилно и необосновано касателно сумата от 2000 лева за неимуществени вреди, както и в частта за разноските.

Твърди, че не е налице един от елементите на сложен фактически състав, а именно претърпени неимуществени и имуществени вреди, за които по безспорен и категоричен начин да е установено, че са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното действие на правозащитните органи – обвинението.

Претенцията се оспорва поради това по основание, а и по размер.

Решението в тази част е неправилно и иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано и постановяване на друго, с което да бъде отменено в обжалваните части евентуално размерът да бъде намален съобразно параметрите по чл. 52 ЗЗД.

С разпореждане по чл. 267 ГПК въззивният съд при редовни и в срок подадени в съда жалби, е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05. 05. 2023 год. – единствено и редовно проведено – страните нови доказателствени искания не заявяват.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното :

Жалбите са допустими като подадени в преклузивния за това срок и от легитимирани страни в процеса, поради което следва разглеждане на спора по същество.

При служебно осъществената проверка, въззивният съд намира решението на районния съдия валидно и допустимо, а с оглед въпросите, поставени с въззивните жалби, същото решение е и правилно.

Събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, са приети и обсъдени заедно със свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, и удостоверяват приета за установена от районния съдия фактическа обстановка.

От районния съдия е изготвен проект за доклад, обективиран в нарочно определение по чл.

140 ал. 1 ГПК, като доказателствени искания са произнесени, както и тези по движение на производството, който доклад е приет да е окончателен без възражения на страните, като са приети писмените доказателства, и е разпитан свидетел.

Прието по делото е нохд.

Други доказателствени искания пред районен съдия няма.

Правилно е разпределена доказателствената тежест, а именно, че ищецът следва да докаже, че срещу него е било образувано наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, за което е оправдан, наличието на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между незаконното обвинение настъпилите вреди.

2

Образувано е било досъдебно производство против ищеца на 27. 04. 2010 год. за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 НК. С постановление за привличане на обвиняем от 15. 10.

2010 год. ищецът е привлечен в такова качество за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

По обвинителен акт на СРП ищецът е предаден на съд за престъпление с тази правна квалификация и образувано посоченото нохд, като с присъда, потвърдена с решение, е оправдан. Същата е влязла в сила на 11. 04. 2016 год., видно от щемпела.

Свидетелските показания установяват притеснения у ищеца.

Свидетелката П.а заявява, че наказателното преследване се е отразило зле в личен и професионален план на ищеца. На него му било неудобно, че е набеден без нищо, хората ги познавали с добро име. Имал стабилна приятелка, която го изоставила. Все идвал заради това дело – 5 години. Не смеел да излиза, защото се притеснявал, че му се подиграват, че е крадец. До ден днешен, като стане нещо по селото, обвиняват него, защото му излязло име.

По цяла нощ не спял, будел се. Не е ходил на лекар. Свидетелката му давала успокоителни по свое усмотрение. Притеснявал се, че ще го осъдят за без нищо, тормозел се много, не са го искали никъде на работа

От горното следва извод : съдът възприема показания на свидетеля за достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски логични, не са установени противоречия, свидетелката е майка на ищеца.

Други доказателства, релевантни по спора, пред съда няма.

Представени по делото доказателства удостоверяват, че срещу ищеца е било водено наказателно преследване за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. приключило с оправдателна присъда, потвърдена от въззивна съдебна инстанция.

В депозираните въззивни жалби не се отрича обстоятелството, че ищецът е имал качеството на обвиняем, респективно подсъдим, оспорва се обстоятелството в това му качество да е претърпял неимуществени вреди и то в приетия за доказан от районния съдия размер.

В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорност за дейност на правозащитни органи - Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже правопораждащ факт – наличие на посоченото законово предложение, както и при наличие на такова – съответно причиняване на претендираните вреди като пряка и непосредствена последица от същото – неимуществени такива.

3

Претенцията за неимуществени вреди е основателна до уважения от районния съдия размер срещу ответника, което обстоятелство надлежно се удостоверява по делото със събраните писмени и гласни доказателства и е относимо към фактическия и правен състав на такава по чл. 2 ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ, преценено в аспекта на ТР № 3/2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год., ОСГК на ВКС – тъй като свидетелства, че в случая е налице принципната предпоставка на посочения законов текст – да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на ответника – орган по чл. 7 ЗОДОВ – искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 ал.

1 и чл. 2 ал. 1 – в случая, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, от която правна норма аргумент за неоснователност на възраженията на ответника с жалбата.

Доколкото във всички случаи, когато са налице предпоставките по чл. 2 ЗОДОВ, пострадалото лице има право на обезщетение – при наличие на коя и да е хипотеза от цитирания законов текст, то презумпцията е, че дадено лице е претърпяло неимуществени и имуществени вреди – самото наказателно преследване по своето естество е дейност, принципно оказваща негативно въздействие върху психиката, /евентуално физиката/ на дадено лице и неминуемо рефлектира негативно върху отношенията на обвиняем/подсъдим с негови близки, приятели, в който смисъл съдът намира, че събраните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да се ценят единствено в контекста на това какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това дали се дължи обезщетение.

Наред с това, от събраните по делото доказателства - писмени и гласни - се установяват по безусловен начин търпени от ищеца неимуществени вреди. С оглед на това претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата, претендирана и уважена от районния съдия срещу ответника, за неимуществени в размер на 2000 лева, в която връзка съдът отчита нормата на чл. 52 ЗЗД, като изхожда от посочените принципни съображения и взима предвид продължителността на наказателното производство, и съобрази конкретните по казуса обстоятелства – естество и вид на претърпените неимуществени вреди – писмените доказателства, и показанията на разпитания свидетел, преценени като последователни и корелиращи на писмените в посочения аспект такива, които ги удостоверяват. В случая с ищеца има пряка връзка между обема увреждане, свързан със злепоставянето му и продължителността на наказателното преследване срещу него. Повдигнато му е било обвинение в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.

20 ал. 2 вр. ал. 1 НК;повдигнатото обвинение е станало обществено достояние, освен на семейството, на познатите му, билое съпроводено с ограничения.Несъмнено публичното дискредитиране на лицето като обвиняем/подсъдимв конкретните предели на обвиненията, по които впоследствие е оправдано, е вреда в обхвата на пряката причинна връзка с действията на правохранителните органи. С оглед на това и предвид естеството на вредите при определяне на обезщетението по размер, наредс установените количествени признаци, каквито са времетраенето на наказателното производство, справедливо дължимото и 4 същевременно достатъчно в случая, предвид изложените вече съображения по същество, е именно едно обезщетение в размера, уважен от районния съдия срещу ответника, с оглед приложение на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер.

Съобразно този изход решението на районния съдия се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед правната възможност, регламентирана в разпоредбата на чл. 272 ГПК съдът, в случая въззивният съдебен състав – препраща към мотивите на районния съдия, наред с горното изложение.

Други доказателства от значение по делото не са представени; неотносимите по спора съдът не обследва, както и не обсъжда доводи, свързани с такива.

Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, то атакуваното решение следва да се потвърди, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства, при които правни изводи, настоящият съдебен състав намира въззивните жалби за неоснователни и недоказани и следва отхвърлянето им.

По отношение на разноските :

Двете жалби се отхвърлят – разноски не се следват на жалбоподателите.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

РЕШИ: