Решение № 1368 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330107772 по описа за 2024 година

Ищцата Я. Р. В., ЕГН ********** е предявила срещу ОУ „Екзарх Антим І“ гр.

П. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/ - нетен размер, представляваща неизплатена част от обезщетението по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 196, 15 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 9 000 лева, считано от датата на поканата - 12.03.2024 г. до датата на подаване на ИМ - 07.05.2024 г.

Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор №***** г. е назначена на длъжността „*******“ при ответника, като на 12.10.2020 г. е заявила желание да ползва отпуск поради бременност и раждане на основание чл.163, ал.1 от КТ в размер на 275 дни /за остатъка до 410 дни/, считано от 20.10.2020 г. до 21.07.2021 г. Сочи, че през месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2021 г., януари, февруари и март 2022 г. не е имала отработени работни дни, като е ползвала платен годишен отпуск, ккато и отпуск, поради временна неработоспособност.

Посочва, че на 10.03.2022 г. е заявила желанието си да ползва отново платен отпуск, поради бременност и раждане на основание чл.163, ал.1 от КТ /за остатъка до 410 дни /в размер на 275 дни, считано от 13.03.2022 г. до 12.12.2022 г., като считано от 13 декември 2022 г. е започнало ползването на отпуска на основание чл. 164, ал. 1 от 1

КТ - за отглеждане на дете до 2- годишна възраст в размер на 242 дни - до 01.12.2023 г.

Сочи, че през месец декември 2023 г. е ползвала 6 дни отпуск, поради временна неработоспособност и 12 дни - платен годишен отпуск, а през месец януари 2024 г. е ползвала 16 дни платен годишен отпуск и 6 дни - отпуск, поради временна неработоспособност. През февруари 2024 г. е ползвала 4 дни платен годишен отпуск и 3 дни - отпуск, поради временна неработоспособност.

Излага се, че ТПО между страните е прекратено със Заповед № *******г., считано от 12.02.2024 г., по взаимно съгласие, като в заповедта за прекратяване на ТПО било определено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 2020 г. до 2024 г. за общо 175 дни.

В определения във фиша за работна заплата за м. февруари 2024 г., брутния размер на обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ е в размер на 8746, 50 лв., а нетният размер възлиза съответно на 7871,85 лв., като по банковата сметка на ищеца била преведена сумата от 8284,96 лв., към която освен обезщетението по чл.224 ал.1 КТ, била включена и основна заплата в размер на 2130, 00 лв.

Твърди се, че на осн. Заповед № ***** г. на ********, издадена на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 18, ал.1 и ал. 4, чл. 22, ал.1 и ал. 2 и Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда, Анекс към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ********. и изменения и допълнения във Вътрешните правила за работна заплата в ОУ „Екзарх Антим I“ град П., утвърдени със Заповед на Директора № ******г., едностранно е увеличена индивидуалната основна месечна работна заплата на ищеца, считано от 01.01.2023 г. в размер на 1935 лева. Видно от фиш за заплати за септември 2023г., през който месец ищцата е ползвала 9 дни платен годишен отпуск и 10 дни отпуск по чл. 164, ал.1 от КТ - за отглеждане на дете й било начислено трудово възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск с добавка, изчислена с процента на увеличение на новото трудово възнаграждение в размер на 1935.00 лв. и предишното и брутно трудово възнаграждение, определени по ТПО, на основание чл.

21, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

С Анекс №****** г., подписан към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ********* г. било предвидено увеличение на минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023г., а с Колективен трудов договор № ******* за системата на предучилищното и училищното образование, подписан на ******г., било предвидено увеличение на минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2024 г.

Сочи, че със Заповед № *****г. на *******, издадена на основание чл.118 ал.

3 от КТ, във вр. с чл. 18, ал.1 и ал. 4, чл. 22, ал.1 и ал. 2 и Приложение № 3 към чл. 16, 2 ал. 1 от наредба № 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда, Колективен трудов договор № **************. за системата на предучилищното и училищното образование и Вътрешни правила за работна заплата в ОУ „Екзарх Антим I“ град П., утвърдени със Заповед на Директора № **********г. едностранно била увеличена индивидуалната основна месечна работна заплата на ищеца, считано от 01.01.2024 г.

Излага също, че с индивидуален фиш за заплати за месец февруари 2024 г., през който са ползвани 4 дни платен годишен отпуск и 3 дни - отпуск, поради временна неработоспособност, е начислена сума, представляваща разликата между изплатеното и през месец януари 2024г. основно трудово възнаграждение и определеното и такова, считано от 01.01.2024 г.

Твърди се, че с искане вх. №******** г., е поискано от директора в 7- дневен срок от получаване на искането да преизчисли размера на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ, като начисли към него дължимата добавка от увеличението на заплатата на основание чл.21 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) на база възнаграждението й към датата на прекратяването на ТПО, но с Писмо-отговор с Изх. № ********* г. на ищцата било отказа н о преизчисляване на обезщетението и съответно заплащане на претендираната сума.

Със сигнал вх.№ ****** г. била сезирана ДИТ-П. за случая, като с писмо изх.

№ 24034400/23.04.2024 г. ДИТ-П. е отказало да установи нарушение и да издаде задължителни предписания.

Настоява се, че с проявения подход по изчисляване на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ в по-нисък размер на база неактуална работна заплата, училищният директор проявява трудова дискриминация спрямо ищцата.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се излага, че според разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а базата за изчисляване на обезщетението е начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последен месец, в който има най-малко 10 работни дни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е налице спор, че ТПО е прекратено, считано от****г., като на ищцата е преведено по банков път обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ в размер на 7871,85 лева нетен размер. Няма спор и че заплатите на ищцата са били актуализирани с анекси към КТД, съответно на 1935 лева, считано от 1.01.2023г. и съответно на 2310 лева, считано от 1.01.2024 г.

3

Спорът е сведен до размера на дължимото от работодателя обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 175 дни и как точно следва да се определи този размер, както и относно размера на дължимото обезщетение за забава за процесния период.

От приетото по делото заключение се установява, че нетният размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, в случай, че то беше изчислено от работодателя със съответната добавка по чл. 21 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на база последното и увеличено трудово възнаграждение е в размер на 16 316,28 лева. Базата за изчисляване на обезщетението е в размер на 2279,10 лева, което се формира от ОМВ в размер на 2130 лева и доп. възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 7% или 149, 10 лева. Според вещото лице нетният размер на разликата между изплатеното от работодателя обезщетение и изчисленото от експертизата със съответната добавка по чл. 21 от НСОРЗ на база последното и увеличено трудово възнаграждение към 1.01.2024г. възлиза на 8 444,43 лева, а изчислената мор. лихва за периода от поканата до работодателя – 12.03.2024г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 7.05.2024г. е в размер на 87,34 лева.

В съдебно заседание на 16.10.2024г. исковете са изменени, като исковете за главница са намалени от 9000 лева на 8444,43 лева, а на мор. лихва от 196,15 лева на 84,34 лева.

По делото е изслушано и второ заключение, по почин на съда, в предмета на което е изследван въпросът за добавките за платения отпуск по член 21, ал. 2 от НСОРЗ, докато е ползван платения отпуск, което заключение съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено и в унисон с духа на разпоредбата на член 21 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, отчитащо добавката към възнаграждението за отпуска. След изслушване на второто заключение исковете са увеличени за главница от 8444,43 лева на 12 363,23 лева, а на мор. лихва от 87,34 лева на 269,94 лева.

От представената заповед №**** г. на ******** на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ЕКЗАРХ АНТИМ I” се установява, че обезщетението за неползван платен годишен отпуск е за общо 175 дни за периода от 2020 г. до 2024 г. вкл., а от представения фиш за заплата за м. февруари 2024 г., се установява, че определеното обезщетение е в брутен размер на 9 225,87 лв., а по банковата сметка на ищцата е преведена сумата от 8 284, 96 лв. Според член 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който гласи, че „когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, и това увеличение на работната 4 заплата не е намерило отражение в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на член 177 КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.“ В конкретния случай работодателят на ищцата не се е съобразил с правния правопорядък, защото не е заплатил и дължимата добавка към възнаграждението за отпуск, определена по реда на член 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като е заплатил само обезщетение за неползвания отпуск, вземайки за база работната заплата на ищеца за месец ноември 2019 година. Съдът намира категорично за неправилен и незаконосъобразен подхода на ответника при определяне на размера на обезщетението, защото поставя в различно положение работниците и служителите, които са ползвали платения си отпуск и не са получили увеличената работна заплата, каквато биха получили, ако не бяха ползвали отпуска. Този режим е приложим и в хипотезата на неползван платен годишен отпуск и определяне на обезщетението му.

Отделен е въпросът, че ищцата е ползвала отпуск за отглеждане на дете, а според член 13, ал. 3 от ЗЗДискр е забранено различното третиране при подобряване условията на труд, на което ищцата би имала право, ако не беше ползвала този отпуск. В този смисъл е и константната съдебна практика на общите районните и окръжни съдилища, които разглеждат такива спорове.

При така изложените мотиви, ще се уважат исковете за главница в размер на 3 918,80 лева и мор. лихва от 85,65 лева, съобразно изслушаното заключение на вещото лице М. М., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, като за разликата над 3918,80 лева до пълния предявен размер от 12 363,23 лева, и на мор. лихва за разликата над 85,65 лева до пълния предявен от 269,94 лева ще се отхвърлят като недоказани и неоснователни.