Решение № 350 от 18.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Бургас, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120106417 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. И. И., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 4560,30 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 31.08.2022 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 1761,20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024 г. и сумата от 75,38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2022 г. до 06.03.2024 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1666,64 лева, представляваща възнаграждение за предоставена услуга „Фаст“ и сумата от 2083,36 лева, представляваща възнаграждение за предоставена услуга „Флекси“, за която главница и лихви е издадена Заповед № 1807/31.05.2024 г. по ч. гр. д. № 3477/2024 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 31.08.2022 г., по силата на който е отпусната сумата от 5000 лева. Излага се, че ответникът се е задължил да върне сумата на 36 броя анюитетни месечни вноски по 240,80 лева, с падеж всяко 25 число на календарния месец и краен падеж 25.08.2025 г. Посочва се, че ГПР е 49,18 %, а ГЛП е 41 % и на ответника са предоставени услугите „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 2000 лева, съответно 2500 лева. Твърди се, че ответникът е правил вноски в общ размер от 3048 лева в периода 28.09.2022 г. до 31.07.2024 г., след което е преустановил плащанията, поради което вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми на 06.03.2024 г., на основание чл. 12.3 от ОУ към договора. Предвид липсата на изпълнение от страна на длъжниците, се сочи, че кредитодателят се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 1

ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което кредиторът е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, с който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск, поради нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 10а от ЗПК.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира молба от 30.01.2025 г., в която е заявено, че предявените искове се поддържат.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 3477 по описа за 2024 г. на РС -Бургас, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която са подадени възражения, и исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски кредит от 31.08.2022 г., сключен между ищеца и П. И. И., със следните параметри: сума по кредита 5000 лева, срок на кредита от 36 месеца; размер на вноската по кредита 240,80 лева; ГПР от 49.18 % и ГЛП 41.00%; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 125 лева; услуга „Фаст“ – 2000 лева и услуга „Флекси“ - 2500; общо задължение по кредита от 13168,54 и общ размер на вноската от 365,80 лева; дата на погасяване – 25 ден от месеца. Договорът е придружен от носещи подписа на кредитополучателя Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, както и подписан от клиента погасителен план. Като част от досието по кредита, са приети по делото и искане за отпускане на потребителски кредит и подписан от клиента стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и преддоговрна информация към него.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че усвоената сума по кредита е 5000 лева, а дължимата към момента на изготвяне на заключението, според счетоводството на кредитодателя, главница е в размер от 4560,30 лева, възнаградителната лихва е в размер от 1761,20 лева за периода от 25.02.2023 г. до 06.03.2024 г. и сумата от 598,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 26.09.2022 г. до 06.03.2024 г. при наличие на обявена предсрочна изискуемост, а при липса на обявена предсрочна изискуемост размерът на обезщетението за забава е в размер от 1852,34 лева. С оглед извършените от ответника плащания се установява, че ако не са съществували задължения по договора за кредит, извън заетата сума, дължимата главница възлиза на 3605,31 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 422 ГПК, вр.

2 чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми, срещу която е подадено възражение и в изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в частта по предявените установителни искове.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и възнаграждения, по силата на който сумата по заема е усвоена от кредитополучателя и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери. Ищецът следва да установи надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит и че калузите от договора и алексите към него, на които се основават претендираните вземания не са неравноправни. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 5000 лева. Това обстоятелство се установи и от представения по същото Договор за потребителски кредит от 31.08.2022 г., сключен между ищеца и П. И. И., със следните параметри: сума по кредита 5000 лева, срок на кредита от 36 месеца; размер на вноската по кредита 240,80 лева; ГПР от 49.18 % и ГЛП 41.00%; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 125 лева; услуга „Фаст“ – 2000 лева и услуга „Флекси“ - 2500; общо задължение по кредита от 13168,54 и общ размер на вноската от 365,80 лева; дата на погасяване – 25 ден от месеца.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги "Фаст" за приоритетно разглеждане и "Флекси" за правото на кредитополучателя да променя погасителния план. Уговорени в общ размер на 4500 лева, аналогичен с този на отпуснатия кредит от 5000 лева, същите представляват 95 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 49,18 % не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение 3 са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от цитираното решение.

Клаузите за уговаряне на услугите "Фаст" и "Флекси" имат неравноправен характер, тъй като общият им размер е аналогичен с отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за тяхната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за закупуване на допълнителния пакет. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf336bf8-1b23-4865-b54f-3928669dceb8