Определение № 208 от 22.03.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Перник, 22.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241700100015 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от Р. Ж. Б. срещу „Юробанк България“ АД /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/ и „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД с посочено пр. основание чл.464 вр.чл.124 ал.1 от ГПК като по изложените в исковата молба обстоятелства, че ищецът е първоначален взискател, първият ответник - присъединен взискател, а вторият ответник – длъжник по изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег.№*** при КЧСИ, и че с извършено от съдебния изпълнител на 06.12.2023г. разпределение на събраната по изпълнителното дело сума от публичните продани на собствени на длъжника имоти са отделени суми за изплащане на вземанията на присъединения взискател - банката като ипотекарен кредитор, които вземания вече са погасени с извършено предходно, а именно на 27.01.2012г. плащане от Р. Ж. Б. изцяло всички задължения по договор за кредит *** към кредитора - „Банка Пиреос България“ АД, е формулирано искане: ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО несъществуването по отношение на Р. Ж. Б. на вземането на ответника - „Юробанк България“ АД спрямо „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД за главница в размер на 404545,36 лева /206840,76 евро/ ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането присъдено със заповед за изпълнение от 02.10.2012г. и отразено в изпълнителен лист от същата дата, издадени по частно гражданско дело № 36219/2012г. по описа на СРС, ГО 66-ти състав, поради извършено предходно, а именно на 27.01.2012г. плащане от Р. Ж. Б. от негова еврова банкова разплащателна сметка с IBAN ***, което плащане на тази дата е погасило към същата банка изцяло всички задължения по договор за кредит *** към кредитора - „Банка Пиреос България“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД по подробни доводи и съображения възразява срещу допустимостта на предявения иск, тъй като по конкретното 1 изпълнително дело на ЧСИ Г.Н., видно както от самия Протокол за разпределение от 06.12.2023г., така и от издаденото Удостоверение от 12.01.2024г. по процесното изпълнително дело, Р. Ж. Б. не е присъединен кредитор към датата на изготвяне на разпределението, няма качество на присъединен взискател и не е конституиран като такъв, респективно не е от кръга на лицата легитимирани изобщо да предявяват иск по чл.464 от ГПК, тъй като не е участвал при предявяване на разпределението. Предявеният иск е недопустим и поради обстоятелството, че Р. Ж. Б. също, както и ответника “Рос Инвестмънт” ЕООД е длъжник на Банката по Договор за кредит №*** и анексите към него, за задълженията по който договор за кредит са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в. След подадено възражение на длъжниците, част от които са Р. Ж. Б. и представляваното от него дружество „Рос Инвестмънт” ЕООД е предявен установителен иск по чл.422 ГПК, приключил с влязло в сила решение по т.д.№ 2424/2013г. по описа на Софийски градски съд, 6-2 с-в. С предявяване на настоящата искова молба, ищецът се опитва да пререши вече решен правен спор с влязло в сила съдебно решение и по дело, по което както той, така и ответникът „Рос Инвестмънт“ ЕООД са страна и постановеното решение ги обвързва. Във връзка с гореизложеното, следва да се вземе предвид, че една от защитните тези, както на ищеца Р. Ж. Б., така и на ответника в настоящето производство „Рос Инвестмънт“ ЕООД, по т.д. № 2424/2013г. по описа на Софийски градски съд е била, че кредитът по договор № *** от *** е бил погасен на дата 27.01.2012г. като за целите на извършеното погасяване с бил сключен нов договор с „Банка Пиреос България“ АД, но с други лица като кредитополучатели и съдлъжници, като усвояването според ищеца Р. Ж. Б. било по собствената му банкова сметка c IBAN ***, като със сумата на новоотпуснатия кредит, какъвто няма, било погасено изцяло на 27.01.2012г. задължението по договор за кредит № *** Тази му теза е приета за несъстоятелна, като в мотивите на решението по т.д.№ 2424/2013г. изрично е прието, че няма извършвано такова плащане от негова страна, както и изрично е прието, че няма сключван нов договор за кредит, който да е осчетоводяван по кредитна сметка № *** и да е различен от Договор за кредит № *** В мотивите на решение по т.д.№2424/2013г. изрично е посочено още и че от страна на Банката е извършена само вътрешна счетоводна операция, при която дължимата сума от една кредитна апликация № *** се осчетоводява по друга кредитна апликация № ***, но това не означава, че има сключен нов договор за кредит. След влизане в сила на решението по т.д.№ 2424/2013г. ищецът по делото е подал и молба за отмяна на влязло в сила решение със същите аргументи, отново излагайки твърдения, че се е снабдил и узнал за движението на собствената си банкова сметка в друго производство, която молба за отмяна на влязло в сила решение е оставена без уважение с постановено Определение по т.д.№ 2103/2020г. на ВКС. По същество по подробни доводи и съображения оспорва иска включително и изрично твърдението за извършвано каквото и да е плащане на дата 27.01.2012г. от страна на ищеца, както и за сключване на нов договор за банков кредит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД излага подробни съображения, че фактическата обстановка съдържаща се в исковата молба е правилно 2 изложена и доказана. Относно допустимостта на предявения иск се твърди, че изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег.№*** при КЧСИ, към датата на предявяване на настоящия иск е висящо, ищецът безспорно е кредитор на представляваното от Р. Ж. Б. дружество и изрично заявява на основание на разпоредбата на чл.116 т.А от ЗЗД, че от името на представляваното от Р. Ж. Б. дружество признава вземането на този кредитор, като в същото време оспорва изобщо банката да е присъединен взискател на различни основания, които подробно излага в настоящия отговор. Относно основателността на предявения иск по подробни съображения се заявява, че искът е основателен, като с оглед на всичко гореизложено се иска уважаване на предявения иск, като прави изрично признаване по реда на чл. 237 от ГПК и счита и моли съдът да приеме, че не съществува вземането на ответник банката по отношение на ищеца, поради изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и служебно допустимостта на исковата молба, приема следното:

Отрицателният установителен иск по чл. 464, ал. 1 от ГПК е правен способ за защита на всеки от взискателите в изпълнителното производство срещу включване в разпределението на вземане на друг взискател към общия длъжник и цели да защити всеки от взискателите именно срещу включване в разпределението на недължимо вземане на всеки друг взискател спрямо длъжника. Този иск следва да се предяви от "взискател" в изпълнително производство, в което предстои разпределяне на суми и срещу страните по правоотношението, по което се твърди да не съществува оспореното вземане на "привидния" взискател - кредитора и длъжника. Достатъчно за процесуалната легитимация на страните е взискателят - ищец и взискателят - ответник да са основен и/или присъединен кредитор с претендирани в определен размер и основание вземания. Това означава, че ищецът следва да е един от взискателите по едно конкретно изпълнително дело, който оспорва съществуване на вземането на друг взискател по същото дело. Ако ищецът няма качеството "взискател" в изпълнително производство, в което предстои разпределяне на суми, получени в резултат на приложени изпълнителни способи, той не би имал правен интерес от оспорване съществуването на вземане на друг кредитор, който го конкурира при получаване на тези суми от изпълнението и съответно би липсвала активна легитимация на ищеца за предявяване на иска по чл. 464, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 ГПК.

В настоящия случай от представените доказателства безспорно се установява, че видно както от самия Протокол за разпределение от 06.12.2023г. по изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег.№*** при КЧСИ, така и от издаденото от ЧСИ Г.Н. с рег.№*** при КЧСИ по изпълнително дело №20229230400206 удостоверение от 12.01.2024г., Р. Ж. Б. не е присъединен кредитор към датата на изготвяне на разпределението, няма качество на присъединен взискател и не е конституиран като такъв, респективно не е от кръга на лицата легитимирани изобщо да предявяват иск по чл.464 от ГПК, тъй като не е участвал при предявяване на разпределението. Така установеното до тук е достатъчно самостоятелно основание за съда да направи извод за липсата на абсолютна 3 процесулана предпоставка за допустимостта на предявения от ищеца иск по чл. 464 ГПК – поради липса на надлежна активна процесуална легитимация и правен интерес на ищеца.

На следващо и самостоятелно основание, предявеният иск е недопустим и поради обстоятелството, че постановената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в е влязла в сила на осн. чл. 416, ал. 2 ГПК, след успешно проведен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, по повод депозирано възражение на длъжниците, част от които са Р. Ж. Б. - настоящ ищец и представляваното от него дружество „Рос Инвестмънт” ЕООД – настоящ ответник, приключил с влязло в сила решение по т.д.№ 2424/2013г. по описа на Софийски градски съд, 6-2 с-в, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че длъжниците „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД /предишно наименование „ВИАЛ ПАРКЕТ“ ЕООД/, ЕИК 130934546; „ВИП ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК 201617469; „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 202073771; „ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК

175455027; „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК 201256912, и Р. Ж. Б., ЕГН **********, дължат солидарно на „Банка Пиреос България” ЕАД, ЕИК 831633691, сумата от 175 519,09 евронепогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012г. до окончателното й изплащане; сумата 5 891,44 евро- възнаградителна лихва, сумата 195,59 евро- наказателна лихва, сумата от 731, 30 евро- административни такси и сумата от 285 лева- нотариални такси, дължими по договор за инвестиционен кредит №*** от *** В мотивите на решението по т.д.№2424/2013г. изрично е посочено, че по спора за съществуването и дължимостта на вземането, съдът е счел, че поддържаните възражения на ответниците, че кредитът по договор № *** от *** е бил погасен на дата 27.01.2012г. не са налице.

Следва, че всички страни по настоящото дело са участвали като страни по т.д. № 2424/2013г. по описа на Софийски градски съд, 6-2 с- в, по което с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 422 от ГПК „Юробанк България“ АД е признат за кредитор на процесното парично вземане срещу настоящия ищец Р. Ж. Б. и ответника „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, поради което съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение за съществуването, дължимостта и размера на вземането, включително и по отношение на заявените и отхвърлени възражения на ответниците, че кредитът по договор № *** от *** е бил погасен на дата 27.01.2012г. не са налице. Въпросът не може да бъде пререшаван в настоящото производство, включително и въз основа на доказателства и факти, които не са били твърдени и представени при разглеждане на предходното дело.

Следователно по отношение на релевираните от ищеца Р. Ж. Б. факти за несъществуване на процесното парично вземане между страните по иска по чл. 464 ГПК - че оспореното вземане на присъединения взискател - банката като ипотекарен кредитор, вече са погасени с извършено предходно, а именно на 27.01.2012г. плащане от Р. Ж. Б. изцяло всички задължения по договор за кредит *** към кредитора - „Банка Пиреос България“ АД, е формирана сила на пресъдено нещо. Налице е пълен субективен и обективен идентитет между т.д. № 2424/2013г. по описа на Софийски градски съд и настоящото дело по иска по 4 чл. 464 ГПК като спорът е разрешен с влязло в сила решение по първото дело, поради което повторно заведеното дело подлежи на прекратяване - пререшаването на спора е недопустимо, тъй като силата на пресъдено нещо е погасила правото на иск за същото правоотношение и с оглед на чл. 298 и чл. 299 от ГПК.