Решение № 473 от 23.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Благоевград, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Моника Христова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200500519 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадени от двете страни въззивни жалби против решение № 8084/5.4.2021 г., постановено по гр.д. № 593 по описа за 2020 г. на РС-Петрич, в частта, с която не е уважено искането на бащата Ат.

А. да му се възложат родителските права и задължения; в частта, по отношение на постановеното контактите с бащата да са първа и трета, вместо втора и четвърта събота и неделя от месеца, и по отношение на преспиването на детето при бащата, в частта, с която е отхвърлено искането за увеличение на издръжка, както и в частта, с която е разрешено на бащата да пътува с детето без съгласие на майката до Република Гърция и Република Северна Македония.

В жалбата на Ат. А. се сочи, че решението, с което не са уважени предявените от него искове е незаконосъобразно. Според него съдията не е могъл да си представи как майката го удря, изоставя детето докато кърми, че лъже безочливо и престъпно и го е напуснала без да е подлагана на физически и психически тормоз, а по предварителен план. Счита за обидни, непремерени, прибързани и скарани с истината митивите в съдебното решение. Съдът не е съобразил, че детето го обича, милва и целува 1 ненадейно. Липсват сведения, че за наличие на проблема с уринирането на детето, има принос той-бащата. Ответницата е пропуснала до края на 24 месец да научи детето само да си казва кога му се ходи по нужда, което сочи, че тя не разполага с нужните родителски качества. За липсата на такива е и навика на детето за пиене на вода през нощта от шише с беберон, а в случай, когато спи непробудно, пие с охота веднага след като стане; през деня пиело само 4-5 глътчици. Сочи, че не е нанасял кръвонасядания по китките на ответницата, нито е псувал родителите й пред детето. Сочи, че сестра му, която е педиатър, никога не е поставяла психологическа диагноза на детето.

Сочи, че майката, брат й, бащата и бабата по майчина линия са „подкрепата“, която пречи на детето, което не посещава детска градина. Според жалбоподателя детето е принуждавано да изрича „тати не - не тати“, с подкрепата и помощта от страна на майката, брата и бабата по майчина линия. Излага факти за неоснователното сезиране от ответницата на отдел „Закрила на детето“, респ. на полицията, както и на противопоставянето й детето да преспива при него. Като изменения на обстоятелствата сочи, че следва да се съобрази и факта на отвличане на детето, когато е било при него от близки на майката /нейния брат/. Сочи, че при определения от РС режим на контакти не е съобразен графика му на работа. Затова моли решението да се отмени като се постанови решение, с което се уважат предявените от него искове. Подробни съображения излага в представени пред РС и пред настоящата инстанция писмени защити.

В жалбата на А.П. се съдържат доводи срещу решението спрямо определени мерките за лични контакти на детето с бащата, отхвърлянето на иска за увеличение на месечната издръжка, разрешаването на осн. чл. 127а, ал. 2 СК детето да пътува в чужбина, придружавано от бащата без съгласието на майката и в частта досежно неприсъдените й разноски. Оспорва извода на РС, че никой от родителите не е имал прояви, които да компроментират интересите на детето. Като такива майката изтъква отказа на детето да уринира, когато е при бащата, което той не отрича.Това според жалбоподателката било апел за помощ на детето, демонстрация на нещо или някой, който то не харесва. Доказателствата безспорно установяват, че детето не желае доброволно да отива на срещи с баща си, а след осъществяването на такива има оплаквания /парене в областта на уретера, болка ниско в корема и желание непрекъснато да бъде мито/. Съдът не е обсъдил отказът на бащата 2 да полза социална услуга, което е изцяло в интерес на детето. По този начин той отказва да даде възможност на психолозите от ЦОП да направят преценка на родителския му капацитет и отношението му към детето, респ. начина по който детето се чувства в негово присъствие. Установява се, според П., от поведението на бащата и от използваните от него изразни средства в писмената кореспонденция до съда, че той е авторитарна, деспотична личност, незачитаща мнения, различно от неговото, неосъзнаваща, че натрапва собствените си изкривени виждания за действителността. Затова счита, че е опасно продължително време да осъществява режим на контакти и да остава насаме с детето, поне докато то започне свободно да говори, за да стане ясно какво точно се случва, когато е в дома на бащата. Видно от Социалния доклад се препоръчва на съда да задължи бащата да ползва социална услуга по чл. 138а ЗЗДет. Изтъква случай, при който детето е върнато на 3-4 април, 21 г. от бащата хлипащо и изнемощяло; спало 4 часа, като след събуждането се е вкопчило в майката и отказвало да се отдели от нея повече от час. В продължение на 4 дни след събуждането първото нещо което е казвало е „тати не, тати не“; сочи, че на 17.4.21 г. детето е върнато вечерта,защото не е спряло да плаче, а на следващия ден, когато бащата е отишъл отново да я вземе, то не е позволило да му се свали пижамата повече от час. Заключава, че не е спокойна, защото детето видимо страда.

По отношение на постановеното от съда детето да се взема всяка първа и треда седмица от месеца, според нея не е съобразено от съда, че следващите три години се очертава детето да прекарва рождените си дни с бащата без да има възможност да празнува с децата, с които играе всеки ден и без майка си, тъй като е определил да взема детето за рождения му ден на всяка четна година, а когато е нечетена денят съвпада с режима на контакт.

Счита, че за преспиването на детето в дома на бащата следва да се определи адаптивен период, поради проблема с уринирането и психическото му състояние след контакт с бащата.

По отношение на издръжката съдът е отхвърлил исканото увеличение от 140 лв. на 250 лв. месечно, като не е съобразил, че размерът е по-нисък от договорения при прекратяването на брака от 280 лв. Изтъква, че от договорената в споразумението сума за издръжка от 280 лв. реално майката разполага с половината от нея, тъй като остатъка от другата сума е вид детски .влог или спестявания за детето, която сума не е издръжка в 3 смисъла, който законодателят е вложил. В насрещния иск изрично е посочено, че ставало дума за увеличение на частта от издръжката, платима чрез майката от 140 лв. на 250 лв.

По отношение на иска по чл. 127а, ал. 2 от СК при постановяване на решението съдът не е обсъдил споделеното от майката, че многократно бащата й е заявявал, че има намерение да заживее трайно в чужбина, заедно с майка си. Факта, че сестрата на А. има имот в РГърция е потвърждение за намеренията му и го улесняват да изпълни плана си трайно да се установи в чужбина. Да се има предвид и родителския капацитет на бащата, който страда от съществени недостатъци, както и поведението му, което създава притеснения на детето и се отразява негативно на психичекото и физическото му здраве. Пандемията от Ковид-19 е факт за допълнителни притеснения за здравето на детето, ако пътува извън граница.

В отговора на А.П. по въззивната жалба на Ат. А. за неоснователността й се навеждат доводи от въззивната й жалба досежно родителския капацитет на бащата и проблемите при контактите с детето, както и отношението му към майката на детето, което изразява незачитането й, излагайки на показ всички нейни здравословни проблеми, без нейно съгласие и иронизирайки я по недопустим начин, третирайка я като вещ, без всякакво притеснение.

БлОС счита подадените въззивни жалби за допустими, тъй като са подадени от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения от закона срок.

За преценка на доводите в същите, въз основа на тезите на страните, закона и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

А.А. и А.П. са бивши съпрузи. Сключения помежду им на 28.12.2014 г. граждански брак е прекратен по споразумение, одобрено от съда с влязло в сила на 17.4.2019 г. съдебно решение, постановено по гр.д.

319/2019 г. на РС-Петрич. Със одобреното споразумение страните са се съгласили родителските права и задължениия спрямо родената на 18.3.2018 г. от брака им дъщеря В. да се предоставят на майката като бащата да има възможност да вижда и взема детето при себе по съгласие с майката или по искане на детето, както и два пъти месечно от 9:00ч. в събота до 19:00 ч. в 4 неделя и 1 месец през лятото, по време, което да не съвпада с годишния платен отпуск на майката. Уговорили са се до навършване на 2-годишна възраст на детето майката да има право по своя преценка да присъства на срещите с бащата, както и тя да преценява дали срещите да бъдат с преспиване в дома на бащата; като след навършване на 2 годишна възраст е угворено тази преценка да се прави от бащата.

Споразумяли са се срещите /контактите/ да се уговарят между родителите поне един ден предварително.

Съгласили са месечната издръжка за детето да е в размер на 280 лв., като са посочили две банкови сметки, едната с титуляр майката, а другата детето, по които бащата да внася по ½ от договерения размер издръжка.

Бащата Ат. А. подава искова молба, по която е образувано настоящото дело с искане за изменение на родителските права и задължение като му се предоставят на него. Обосновал я е с емоционална лабилност и неадекватно поведение на майката, несъумяваща да създаде условия за отглеждане на детето; неспазваща споразумението и по този начин пречеща на контактите му с детето в т.ч. и несъгласието й да преспива при него; посочил е налице на разногласия по въпроса коя детска градина детето да посещава, както и несъгласие на майката да му подпише пълномощно, за да пътува с детето зад граница.

Майката А.П. в насрещна искова молба твърди, че разширения режим на контакти, за който са се споразумяли е повод за създаване на проблеми; детето се връща от бащата разстроено; с невъзможност за уриниране, дало й повод да сезира веднъж отдел закрила на детето и тъй като бащата я заплашва, че няма да върне детото, сезира и полицията, ако не го върне на уговорения помежду им час. Затова иска определяне на режим без преспиване на детето при бащата. Поискала е и увеличение на издръжката.

По делото са разпитани свидетели, които сочат следното:

Св. П., майка на майката на детето сочи, че дъщеря й се грижи безупречно за детето, като и те й помагат в грижите за него; детето не е оставяно само като дори когато спи при него има някой да го наблюдава; когато детето е било помалко при взимането от баща му не е имало реакция, не е плакало; а сега при всяко вземане те го увещават, говорят хубави неща за баба Вени, като детето казва „Не, не, не, не“, „мамо, ела и ти малко“. Обяснява поведението на 5 детето с предположението, че бащата говори на детето против тях, тъй като не ги харесва от самото начало. Разказва, за случай когато А. е молила Ат. да върне детето, защото при обаждането е чула, че плаче, но той е искал още една нощ да остане при него, като по–късно го е върнал, защото детето е продължило да плаче; когато А. е попитала детето защо плаче й е отговорило „На тати ще му е много мъчно, когато си тръгна“, нещо от този род. И тази свидетелка съобщава, че детето има много отдавна проблем с уринирането, като при връщането от срещи с бащата то се оплаква; предполага, че при него се стяга, притеснява; детето е водено на лекар, но не са констатирани медицински отклонения; сочи, че при тях детето е спокойно, забавлява се, като след връщането му от срещите с баща си му трябват два дни, за да си оправи настроението му, наблюдава, че детето има нужда да се гушка в майката.

Св. П. /сестра на бащата/, лекар педиатър, при когото майката продължава да води детето и след развода с бащата, сочи, „Не бих казала, че майката не е грижовна. Нямам наблюдения за грижите й извън медицинските; когато го води при мен, детето е спокойно, чисто облечено; детето има проблем с уринирането, но той е свързан с психологичното състояние на детето, поради което според свидетелката това се случва и при майката, а не само когато детето е при бащата; предполага, че проблемът се дължи на стрес във времето, в което детето прекарва ежедневието си; като препоръчва допълнителни изследвания. Посочва, че отношенията между баща и дете са възможно най-добрите, които могат да съществуват, че детето е изключително привързано към баща си, държи се най-нормално, храни се, бащата го занимава с книжки, приказки и т.н.; виждала е поведението на бащата, когато са двамата, когато го храни – с най-добри думи и чувства.