Решение № 5528 от 30.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5528 гр. София, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100513026 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20222213/14.12.2021 г., постановено по гр. д. № 16081/21 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. С. Д., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна квалификация чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 1435,95 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за недвижим имот находящ се в гр.

София, ж. к. „******** за периода 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 40,39 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 156,02 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 07.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставената топлинна енергия за сумата над 1435,95 лева до пълния предявен размер от 1627,95 лева и за периода 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., както и иска за цената на услуга дялово разпределение за сумата над 40,39 лева до пълния предявен размер от 41,83 лева и за периода м.12.2017 г., както и иска за мораторна лихва върху главница за незаплатената топлинна енергия за сумата над 156,02 лева до пълния предявен размер от 191,28 лева и 1 за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цената на услуга дялово разпределение за сумата от 7,04 лева за периода от 31.01.2018 г. до 07.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2021 г. по ч. гр. д. № 2785/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва решението в неговата цялост. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковите претенции.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в 2 рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

3

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, придобито въз основа на саморъчно завещание от 05.05.2008 г. извършено от Е.Т. Д.а, обявено с протокол от 28.04.2010 г.

Ирелевантно за правопораждащият процесното притезание фактически състав е обстоятелството кой от съсобствениците е упражнявал фактическа власт върху вещта, т.е. е ползвал топлинна енергия. За да възникне отговорността за заплащане на сумата е необходимо единствено самостоятелния обект в сграда да е топлоснабден, т.е. присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си, както и притежаването на правото на собственост или вещно право на ползване.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното плащане, което следва да се вземе предвид.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Първоинстанционният съд приложил правилно института на погасителната давност, като е съобразил, че исковата молба се счита за предявена от деня на подаването на заявлението, арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, т.е. от 04.05.2015 г., с което е прекъсната погасителната давност, арг. чл. 116, ал. 1, б. „а“ ЗЗД.

Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия.

Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по 4 издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Процесният период е след влизане в сила на Общите условия от 2016 г., поради което оплакванията на въззивниците следва са неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.