Решение № 717 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110110058 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. М. Р., чрез процесуален представител – адв. Н. М. от АК - Ямбол, срещу „Ю.Б.“ АД искове както следва:

- на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ вр. с чл. 22 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК- за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски паричен кредит EMLN-18554002/ 22.04.2021г. и

- иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 354,01 евро /6 559.87 лева/, платена без основание с оглед нищожността на Договор за потребителски паричен кредит EMLN-18554002/22.04.2021 г., представляващи платени без основание по

Договор за потребителски паричен кредит

EMLN18554002/22.04.2021г. ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че на 22.04.2021г. е сключил с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (кредитор) /Ю.Б.

АД (правоприемник на БНП П.П.Ф. С.А./ Договор за потребителски паричен кредит EMLN18554002, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 12 000.00 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ - 0 лв., застрахователна премия 3 720.96 лв., общ размер на кредита – 12 000.00 лв., такса ангажимент - 240.00 лв., брой погасителни вноски - 96, месечна погасителна вноска - 226.61 лв., обща стойност на плащанията – 21 754.56 лв., годишен процент на разходите - 12.02%, лихвен процент - 10.82%. На 06.08.2025г. е сключил Споразумение за предсрочно погасяване на кредита, с което се изменя първоначалния договор за кредит. Съгласно сключеното Споразумение заемополучателят е заплатил сумата в размер на 12 079.63 лева и договорът за кредит е бил предсрочно погасен.

Ищецът сочи, че в договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. Но не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка погасителна вноска - главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на 1 погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора. В договора не е посочен и размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора - нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено погасителната вноска.

Сочи, че съгласно чл. 2 на договора, кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита. В чл. 5 на договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.

Съгласно чл. 9 на договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.

Ищецът счита, че в случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за точните допускания, които евентуално са взети предвид липсва/.

Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 12.02%/.

Посочената годишна фиксирана лихва от 10.82% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по 3 отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Подчертава, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, ищецът излага, че договора за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Счита, че при това положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, 2 което не е сторено.

Ищецът твърди, че е заплатил по Договор за паричен кредит

EMLN18554002/22.04.2021 51 вноски по 226.61 лева (общо 11 557.11 лв.). На 01.08.2025г. между страните е сключено Споразумение за пълно предсрочно погасяване на кредита и ищецът е заплатил още една сума в размер на 7 002.76 лева, като общият сбор на плащанията е в размер на 9 105.04 лева. Поради което и предявява претенцията си по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 6 559.87 лева, представляваща недължимо платено по нищожен договор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Оспорва доводът за невярно твърдението, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР в процесния договор за кредит EMLN-18554002, което е посочено като нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Излага, че с клиента е проведено индивидуално договаряне на кредита, противно на заявеното от него в исковата молба. На него е предоставена индивидуална оферта и в последствие въз основа на нея е сключен договор за потребителски паричен кредит с фиксиран лихвен процент. Преди сключването на процесното кредитно споразумение на ищеца е предоставена необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за встъпване в кредитно правоотношение. Данните са предоставени във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (Приложение № 2 към ЗПК), заверено копие, от който е представено с отговора на исковата молба, но и от самия ищец с исковата молба.

Доколкото формулярът е със законовоопределено съдържание, безспорно е, че на ищеца е предоставена цялата нормативно изискуема информация относно параметрите на предложения заем. Въз основа на тези данни от кредитополучателя е взето икономически обосновано решение да сключи процесното кредитно споразумение.

Ответникът подчертава, че с т.3, глава III от Стандартния европейски формуляр кредитополучателят изрично е информиран, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит или друг договор за допълнителна услуга. С Договор EMLN-18554002 от 22.04.2021 г. на потребителя е предоставена пълна точна и максимално ясна информация относно всички разходи по заема, които са включени в отразения ГПР. Стойността на таксата ангажимент е посочена на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 5 - 240.00 лева. В Стандартния европейски формуляр ясно е разписано, че таксата представлява 2% от размера на кредита. Съгласно клаузата на чл. 3 от процесното кредитно споразумение, погасителните вноски по кредита съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора възнаградителна лихва.

Сочи се, че ГПР по процесния кредит е посочен стр. 1, раздел „Параметри и условия“, ред 9 - 12,02% и същият включва горепосочените два разхода, подробно описани и обяснени в него - възнаградителна лихва и такса ангажимент. Нещо повече, в клаузата на чл.

3, изр. трето изрично са посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР, а именно че началната дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. Същевременно, ГПР, отразен в процесния договор за кредит, включващ възнаградителна лихва и такса ангажимент, е изчислен съобразно законоустановената формула в Приложение № от ЗПК.

Застраховката „Защита на плащанията“ е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя на клиентите единствено при изрично изразено от тях желание съгласие, като сключването на същата е ирелевантно по отношение на условията по предлагания заем.

3

Застрахователната премия от застрахования към застрахователя. от 22.04.2021 г. е предвидено изплащане на Поради това в Договор № EMLN-18554002 застрахователната премия едновременно с месечните погасителни вноски. Впоследствие, обаче сумите постъпили за покриване на застрахователната премия се превеждат на застрахователите. В този смисъл застрахователна премия не следва да бъде взета предвид при изчисление на ГПР, респ. разходите по кредита не следва да бъдат завишавани с тази сума.

Ответникът счита, че при сключването на договора за застрахователно посредничество, ищецът вече е имал качеството на кредитополучател по Договор № EMLN18554002 от 22.04.2021 г., което доказва, че сключването на застраховка не е представлявало предпоставка за отпускане на кредита или отпускането му при договорените условия. Поради това не е налице основание за включване на застрахователната премия в ГПР по кредитното правоотношение.

Ответникът възразява, че с договор за кредит № EMLN-18554002 от 22.04.2021 г. на потребителя е предоставена пълна точна и максимално ясна информация относно всички разходи по заема, които са включени в отразения ГПР, като процент (12,02%). Не е накърнено правото на ищеца на информация за извършени от него погасявания, тъй като в чл. 7 от договора е поето ясно и разбираемо задължение, изисквано по чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК да снабди безвъзмездно кредитополучателя с подробна справка за погасяване под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Няма данни по делото такава информация да е отказвана, с оглед извършеното предсрочно погасяване.