Решение № 457 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. П., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500691 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.6, Предл.второ във връзка с чл.433 ал.1 т.8 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се Постановление на Частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ В. Б., рег.№ 886, с район на действие Окръжен съд П., №7956 от 02.10.2023г. постановено по изпълнително дело № 2015 8860400099 по описа на същия ЧСИ, с което е отказано да се прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В жалбата си с вх.№5332 от 24.10.2023г. длъжникът по изпълнението СД “Д.-И. Т. сие“, ЕИК-**********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“С." №*, представлявано от управителя на събирателното дружество И. Й. Т. чрез пълномощника си адвокат И. И. Т. от АК-П., поддържа, че отказът на ЧСИ е неправилен и незаконосъобразен. Моли да се отмени Постановлението на ЧСИ и се прекрати цитираното изпълнително дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК с присъждане на разноските в производството. Твърди се, че изпълнителното производство е образувано по молба ва взискателя ЕВН Б. Е. ЕАД, с приложен изпълнителен лист №1443 от 16.06.2015г. на РС-П. издаден по ч.гр.д.№1015/2015г. със страни ЕВН Б. Е.

1

ЕАД и длъжник СД Д.-И. Т. сие“ с предмет парично периодично вземане.

Твърди се още, че по искане на длъжника и със съгласието на взискателя дългът му към взискателя е разсрочен, в резултат на което, последният е извършил 12бр. месечни плащания в общ размер на 9200лв в периода 21.10.2015г. до 22.11.2016г. /последно плащане/. Посочва, че последователно към изпълнителното дело са присъединени вземания на същия взискател ЕВН БЕ ЕАД по още 3/три/ изпълнителни дела с предмет периодични парични вземания, произтичащи от местни данъци и такси-1.ИД №20158860400220 на същия ЧСИ, присъединено към ИД №99/2015г. с Постановление №21 от 25.11.2015г. на ЧСИ Б. по молба на взискателя ЕВН БЕ ЕАД; 2. ИД №20168860400004 на същия ЧСИ, присъединено към ИД №99/2015г. с Постановление №19 от 18.01.2016г. на същия ЧСИ по молба на ЕВН БЕ ЕАД; 3.ИД №20168860400008 на същия ЧСИ присъединено към ИД №99/2015г. с Постановление на ЧСИ Б. №45 от 29.01.2016г. по молба на взискателя ЕВН БЕ ЕАД; 4.ИД №20228890400441 на ЧСИ Д. Станчева, с взискател Община П. на основание акт за установяване на задължения по декларация №АУ 002071 от 31.12.2022г., присъединено към ИД №99/2015г. с постановление на ЧСИ Б. №153 от 15.03.2023г. по молба на Община П..

Твърди жалбоподателят, че в хода на изпълнителното производство по ИД №99/2015г. са предприемани редица процесуални действия, посочени от страната в приложение №1, общо в 40 пункта.

Счита, че неправилно и необосновано ЧСИ е отказал да прекрати изпълнението по процесното изпълнително дело, достигайки до извод че взискателят ЕВН БЕ ЕАД е проявил необходимата активност и редовно е депозирал молби с искане за имуществено проучване и извършване на изпълнителни действия на длъжника, като такива постъпвали всяка година, като между отделните молби за изпълнителни действия няма период повече от 2/две/ години и че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Цитират се извлечение от постановките на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като се акцентира, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по 2 възлагане съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ; че давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ; че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото СИ /съдебният изпълнител/ е длъжен да го приложи, но че давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Оспорват се мотивите на ЧСИ, че цитираните процесуални действия извършвани от взискателя ЕВН БЕ ЕАД през 2017г., 2018г., 2019 и 2020г. по другите три изпълнителни дела-ИД №220/2015г., ИД №4/2016г., ИД №8/2016г. са прекъсвали давността по ИД №99/2015г. тъй като тези процесуални действия не са били извършени по процесното изпълнително дело, поради което същите били невалидни изпълнителни действия.

В тази връзка жалбоподателят посочва, че присъединяването на взискател по смисъла на чл.457 от ГПК представлява стъпване към вече образувано чуждо изпълнително дело и нормата регламентира процесуалното положение на присъединените взискатели с първоначалния взискател като е налице приравняване на правата им; че присъединените взискатели могат да искат извършване на процесуални права във вече образуваното производство в което те са встъпили, а не да извършват тези действия по изпълнителните дела чрез които са встъпили. И че това не ограничава встъпилите взискатели да извършват изпълнителни действия и по изпълнителните дела чрез които са встъпили, но че тези действия ще касаят само същите тези дела, с оглед принципа на непосредствеността.

Акцентира жалбоподателят, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, в който е встъпил без да разчита на активността на първоначалния взискател; че давността започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, без същата да може да се спира и че за да се прекъсва давността задължително следва да е налице активна дейност от страна на взискателя за практическо прилагане на изпълнителните способи, като при бездействие от негова страна изпълнителното производство се прекратява на основание прекъсване на давността. Допълва, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Посочва, че 3 последното валидно изпълнително действие по ИД №99/2015г., прекъсващо давността е извършено на 22.11.2016г./т.28 от таблицата в Приложение №1/ представляващо последното плащане от страна на длъжника Събирателно дружество “Д.-И. Т. сие“, като следващото валидно процесуално действие по ИД №99/2015г. прекъсващо давността е от 30.11.2020г.-върнато от Общинска банка АД запорно съобщение изх.№7068 от 12.11.2020 на ЧСИ Б. с отметка, че сметката на лицето е закрита. Акцентира жалбоподателятдлъжник по изпълнението, че за периода от 22.11.2016г. до 30.11.2020г. или за период по-голям от две години, не са извършвани други процесуални действия по ИД №99/2015г. които да могат да се определят като изпълнителни действия, прекъсващи давността. Посочва, че за процесния период според мотивите на Постановлението на ЧСИ Б., по другите три изпълнителни дела / ИД №№220/2015г.; 4/2016г. и 8/2016г./ са извършени изпълнителни действия през 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г./ с което взискателят бил проявил необходимата активност поради което между молбите на взискателя за изпълнителни действия нямало период повече от две години и няма основание за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция, които изводи на ЧСИ жалбоподателят квалифицира като неправилни и необосновани. Посочва, че процесуални действия са само тези действия, при които процесуалното право регулира както фактическия състав така и правните последици на действието на страната и че валидни процесуални действия са тези които изхождат от процесуално правоспособна и дееспособна страна или страна с представителна власт, да са в предписаната от закона форма и да са във времето определено за тях, както и да са насочени в конкретно производство към решаващия орган, при спазване на принципа на непосредствеността като гаранция за законосъобразността на производството, прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Навежда се генералния извод, че взискателят ЕВН БЕ ЕАД не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнението се прекратява съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а новата давност започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Счита, че в случая е налице трайна незаинтересованост на взискателя за събирането на вземането му, че последното изпълнително действие по ИД №99/2015г. е извършено на 4

22.11.2016г. и от тогава е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 22.11.2018г. поради липса на данни да се е осъществило каквото и да е изпълнително действие, което да я е прекъснало. Акцентира се на поведението на взискателя в смисъл, че той трябва да прояви настойчИ.ст, като търси подходящите изпълнителни способи и настоява пред ЧСИ те да бъдат осъществени. Моли да се отмени обжалваното постановление и се прогласи прекратяването на изпълнителното дело №99/2015г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, с присъждане на разноските в производството.

Няма постъпили писмени възражения по реда на чл.436 ал.3 от ГПК от останалите страни в изпълнителното производство срещу подадена жалба от длъжника Събирателно дружество“Д.-И. Т. сие“.

В мотивите си /становище/ към обжалваните изпълнителни действия, с вх.№9722 от 21.11.2023г. по ИД №99/2015г. ЧСИ В. Б., поддържа, че жалбата на длъжника е процесуално допустима, но счита същата по същество за неоснователна. Оспорват се изцяло като неоснователни възраженията изложени в последната. Акцентира, че с цитираните в жалбата три постановления по нарочно искане направено от взискателя ЕВН Б. Е. ЕАД е извършено присъединяване на трите новообразувани дела към вече висящото изпълнително дело №99/2015г. /първото по време образувано/, като с три последователни постановления е присъединил вземанията и останалите материали по трите изпълнителни дела/ №220/2015г.; 4/2016г. и 8/2016г./ към най-старото ИД. Акцентира, че в случая се касае за извършено присъединяване на самите изпълнителни дела, съответно и на материалите по образуваните въз основа на тях три изпълнителни дела, като изпълнителното производство е продължило единствено по ИД №99/2015г. по описа на ЧСИ Б., а именно, че процесуалните действия на страните и на ЧСИ се извършват по него, а присъединените изпълнителни дела стават част от кориците на изпълнително дело №99/2015г. по описа на ЧСИ Б.. Допълва, че макар след 2017г. постъпващите молби от взискателя да са по присъединените изпълнителни дела, всички процесуални изпълнителни действия се извършват по ИД №99/2015г., в чиито корици са цитираните изпълнителни дела. Определя като неоснователно твърдението на жалбоподателя-длъжник, че процесуалните действия на взискателя по присъединените дела, са правно ирелевантни по ИД №99/2015г. тъй като след извършените присъединявания производството продължава 5 единствено по първоначалното ИД №99/2015г. Коментира се института на перемпцията като процесуален преклузивен срок, с изтичането на който настъпват предвидените в закона последици-прекратяване на изпълнителното дело без погасяване на материалното право на взискателя. Акцентира, че законодателят е предвидил прекратяване на делото при повече от двугодишно бездействие от страна на взискателя без да е поставил никакви други условия за действието на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Акцентира още на извода, че за прекратяване на изпълнителното производство е ирелевантно дали по изпълнителното дело са извършвани или не са изпълнителни действия, тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия пречат същото да бъде перемирано и доколкото, същинските изпълнителни действия са предпоставени от наличието на секвестируемо имущество, като при липсата на новоустановено такова, законодателят не санкционира взискателя за неизвършване на изпълнителни действия поради липса на имущество, като е достатъчно взискателят да е бил активен в срока посочен в закона и че законът санкционира неоправданото бездействие от страна на взискателя /непоискано извършване на нови изпълнителни действия/ или извършено валидно изпълнително действие.