Определение № 40 от 21.01.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Шумен, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500751 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 5186/28.10.2025 г. /чрез ССЕВ – на 27.10.2025 г./ при РС – Велики Преслав, депозирана от Д. А. Д., действаща чрез пълномощника си – адв. Д. М. от САК, против определение № 635/15.10.2025 г. по гр.д. № 371/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност и делото е изпратено на Софийски районен съд.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съдът бил сезиран и с насрещен иск, местно компетентен по който бил именно ВПРС. Освен това, бил предявен и иск с правно основание чл. 127 от СК, а подсъдността по този вид дела се определяла съобразно настоящия адрес на детето.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, като делото бъде върнато на ВПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна – Н. Н. Х., действащ чрез пълномощника си – адв. В. В. от САК, е подал отговор на частната жалба. Същият я намира за неоснователна, тъй като подсъдността по делото се определя от главния иск, а не от обективно съединените с него по реда на чл. 322, ал. 2 от ГПК небрачни искове. Освен това, производствата по чл. 127 от СК представлявали спорна съдебна администрация и правилата по тях били неприложими в настоящия спор. Моли, определението на ВПРС да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, 1 поради следното:

Производството пред Районен съд – Велики Преслав по гр.д. № 371/2025 г. е образувано въз основа на иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Д. А. Д. срещу Н. Н. Х.. С иска за развод, на осн. чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени искове за упражняване на родителските права, личните отношения с детето, за издръжката на непълнолетното дете, за предоставяне ползването на семейното жилище и за фамилното име на ищцата. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подал насрещна искова молба, с която също предявява иск за прекратяване на брака. Освен това, направил възражение за неподсъдност на спора пред ВПРС, като посочил, че искът с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е ненадлежно предявен във ВПРС поради правилото на чл. 105 от ГПК, тъй като постоянният му адрес е в гр. София.

С определение № 635/15.10.2025 г. по делото, производството по същото било прекратено и делото – изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. ВПРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК местно компетентен да се произнесе по предявените искове е районният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Посочил е, че в случая такъв се явява Софийски районен съд, тъй като постоянният адрес на Н. Х. е в гр. София. Поради това и на основание чл. 119, ал. 4 вр. чл.

105 от ГПК прекратил производството пред ВПРС и изпратил делото по подсъдност на СРС.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Районен съд – Велики Преслав е сезиран с иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, задължително обективно съединен на основание чл.

322, ал. 2 от ГПК с небрачни искове с правно основание чл. 56 и чл. 59 от СК. Ведно с отговора на исковата молба, ответникът заявил възражение за местна неподсъдност на делото и предявил насрещен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Местната подсъдност представлява относителна процесуална предпоставка, за която съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника. Според нормата на чл. 119, ал.

3 от ГПК, възражение за неподсъдност на делото може да направи единствено ответника. В случая, в законоустановения срок, Х. депозирал такова възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, относима спрямо брачните искове, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Безспорно, в случая, постоянният адрес на ответника е в гр. София.

Възраженията на жалбоподателката са неоснователни. Подсъдността в случаите на обективно съединяване на искове с брачен иск по чл. 49, ал. 1 от СК се определя по цитираните по-горе общи правила за главния иск. Независимо от предявяването от ответника на насрещен иск, представляващо последващо обективно съединяване на искови претенции, подсъдността на делото се определя от първоначално депозирания иск. Освен това, първоинстанционният съд не е сезиран с искания по чл. 127, ал. 2 от СК, а със задължителните за съединяване небрачни искове и уредената в цитирания текст специална местна подсъдност е неприложима в случая.

Предвид изложеното, съдът намира, че определението на ВПРС, с което 2 производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 635/15.10.2025 г. по гр.д. № 371/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност и делото е изпратено на Софийски районен съд.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Шумен, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500751 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 5186/28.10.2025 г. /чрез ССЕВ – на 27.10.2025 г./ при РС – Велики Преслав, депозирана от Д. А. Д., действаща чрез пълномощника си – адв. Д. М. от САК, против определение № 635/15.10.2025 г. по гр.д. № 371/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност и делото е изпратено на Софийски районен съд.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съдът бил сезиран и с насрещен иск, местно компетентен по който бил именно ВПРС. Освен това, бил предявен и иск с правно основание чл. 127 от СК, а подсъдността по този вид дела се определяла съобразно настоящия адрес на детето.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, като делото бъде върнато на ВПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна – Н. Н. Х., действащ чрез пълномощника си – адв. В. В. от САК, е подал отговор на частната жалба. Същият я намира за неоснователна, тъй като подсъдността по делото се определя от главния иск, а не от обективно съединените с него по реда на чл. 322, ал. 2 от ГПК небрачни искове. Освен това, производствата по чл. 127 от СК представлявали спорна съдебна администрация и правилата по тях били неприложими в настоящия спор. Моли, определението на ВПРС да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, 1 поради следното:

Производството пред Районен съд – Велики Преслав по гр.д. № 371/2025 г. е образувано въз основа на иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Д. А. Д. срещу Н. Н. Х.. С иска за развод, на осн. чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени искове за упражняване на родителските права, личните отношения с детето, за издръжката на непълнолетното дете, за предоставяне ползването на семейното жилище и за фамилното име на ищцата. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подал насрещна искова молба, с която също предявява иск за прекратяване на брака. Освен това, направил възражение за неподсъдност на спора пред ВПРС, като посочил, че искът с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК е ненадлежно предявен във ВПРС поради правилото на чл. 105 от ГПК, тъй като постоянният му адрес е в гр. София.

С определение № 635/15.10.2025 г. по делото, производството по същото било прекратено и делото – изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. ВПРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК местно компетентен да се произнесе по предявените искове е районният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Посочил е, че в случая такъв се явява Софийски районен съд, тъй като постоянният адрес на Н. Х. е в гр. София. Поради това и на основание чл. 119, ал. 4 вр. чл.

105 от ГПК прекратил производството пред ВПРС и изпратил делото по подсъдност на СРС.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Районен съд – Велики Преслав е сезиран с иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, задължително обективно съединен на основание чл.

322, ал. 2 от ГПК с небрачни искове с правно основание чл. 56 и чл. 59 от СК. Ведно с отговора на исковата молба, ответникът заявил възражение за местна неподсъдност на делото и предявил насрещен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Местната подсъдност представлява относителна процесуална предпоставка, за която съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника. Според нормата на чл. 119, ал.

3 от ГПК, възражение за неподсъдност на делото може да направи единствено ответника. В случая, в законоустановения срок, Х. депозирал такова възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, относима спрямо брачните искове, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Безспорно, в случая, постоянният адрес на ответника е в гр. София.

Възраженията на жалбоподателката са неоснователни. Подсъдността в случаите на обективно съединяване на искове с брачен иск по чл. 49, ал. 1 от СК се определя по цитираните по-горе общи правила за главния иск. Независимо от предявяването от ответника на насрещен иск, представляващо последващо обективно съединяване на искови претенции, подсъдността на делото се определя от първоначално депозирания иск. Освен това, първоинстанционният съд не е сезиран с искания по чл. 127, ал. 2 от СК, а със задължителните за съединяване небрачни искове и уредената в цитирания текст специална местна подсъдност е неприложима в случая.

Предвид изложеното, съдът намира, че определението на ВПРС, с което 2 производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 635/15.10.2025 г. по гр.д. № 371/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност и делото е изпратено на Софийски районен съд.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове: