Решение № 179 от 03.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Кюстендил, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500286 по описа за 2025 година

С постановеното от Районен съд .- Дупница решение №9/07.01.2025г. по гр.д.№2029/2023г. се отхвърля, като неоснователен иска на В. И. Ж. срещу Рилската света обител за собственост на имот №*** с площ 1193 кв.м., м."Елешница" при съседи: път, имот №3, 5. Преписи от решението са връчени на страните, на 13.01.2025г.- за ищеца В. Ж. - представляван от адв.Е.

Д. и на 24.01.2025г. за Рилската света обител, представлявана от упълномощен адв. Р. М.. В срока за обжалване на решението, по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Е. Д., като пълномощник на ищеца В. И. Ж..В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, сочи се липса на мотиви и се прави искане за отмяната му.Въззивникът счита, че при постановяване на решението е допуснато грубо нарушение на материалния закон и процесуалните правила, постановено е при несъобразяване със съдебната практика, която е задължителна за съдилищата.Счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК е напълно основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло, тъй като от събраните по делото доказателства, гласни и писмени по безспорен и 1 категоричен начин се установява, че ищецът е собственик на имота, придобил го на основание изтекла в негова полза от 2001г. до момента придобивна давност.Жалбоподателят поддържа, че са налице действия, сочещи категорично на намерение за своене на имота, поведение, демонстрирано към ответника.Счита имота за свой и отрича неговото право на собственост.

Жалбоподателят се позовава на следните обстоятелства имотът е с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД -18 84/10.12.2009г. на ИД на АГКК, м."Елешиница", площ 1193 кв.м, нанесен е в КККР със Заповед № РД-18-84/10.12.2009г.на ИД на АГКК .- влязла в сила, съгласно ЗКИР ответника по делото е бил уведомен за изготвяне на КККР и е имал възможност да обжалва Заповедта пред съда, относно нанасянето на имота в КККР.Това не е направено, от друга страна с решение на ВАС е установено, че ответника не е имал никакви претенции към имота и не го е включил в жалбата.Със скица е установено местоположението , площ, граници и съседи на имота, върху който се упражнява фактическа власт в продължение на 20 години.Доказани според въззивника множество действия на манифестиране на намерение за владение, и за придобиването му по давност заради продължилото 20 години владение.В. Ж. е завладял имота, считайки го за собствен и отричайки правото на собственост на ответника видно от събраните писмени и гласни доказателства, като например свидетел В. Генчевелийски, който заяви, че имота е ограден с висока плътна ограда, заключени железни врати, до него има път, който съществува на място повече от 30 години.Смята, че за начало на владението може да се счита построяване на жилищната сграда 2002г. - на основание разрешение за строеж №16/12.12.2002г. на Главния архитекта и Кмет на Община Рила.Впоследствие е издадена Заповед РД-18-84/10.12.2009г. на Изп. д-р на АГКК, необжалвана по административен и съдебен ред.Счита, че дори за начален момент на владението да се приеме 2009г. когато имота е нанесен с идентификатор *** в КККР, то необходимите условия за признаването му за собственик на основание давностно владение са налице - владение, в необходимия срок 20 години и намерение за своене, както е предвидено в чл.79 ЗС.Доводите в писмения отговор на ответника, за липсваща надлежна индивидуализация и обособеност, се оспорват, като се изтъква, че този въпрос е изследван със заключение на вещо лице, което е изяснило въпроса като се има предвид и Решение №Р-1 от 17.06.2003г. на ОС - ЗГ Кочериново, с което е 2 възстановено правото на собственост върху имота т.4 - касаеща имот №000117 КВС с площ 89 792 в м."Елешница", представляващ ПИ с идентификатор ***, заснет в КВС още през 2009г. и нанесен в КККР.Допълнително разяснява, че границите на имота са материализирани с трайни огради и е свързан с път, а по Кадастрален план на имот №4 заверен от Общинска ПК 2 гр.Рила и приложен към Разрешение за строеж на сградата в имота, собственост на В. И. Ж..Данните за местоположение, площ, граници и съседи безспорно са установени от Ортофотокарта /2010-2011г, за м."Елешница" и скица на ПИ №15-1185679-08.11.2023г. на СГКК Кюстендил.В подкрепа на становището си за неоснователност на възраженията изтъква, че към решение № Р-1/17.06.2003г. не е приложена скица на възстановения имот под №4 и така границите му остават неясни.Ответникът не е възразил при изготвяне на КККР за местността, а съгласно ЗКИР - нанасените данни имат задължителен характер за всички субекти.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.В жалбата се съдържа и искане за присъждане на разноски за двете инстанции, като се има предвид представения и в първоинстанционното производство списък на разноски.Изрично е посочено, че няма доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна - Рилска света обител , Булстат *** представлявана от законния представител +Адрианополски епископ Евлогий- игумен с граждански имена Евлогий Стоянов Стамболджиев представлявано от своя управител и едноличен собственик адв.Р. М..В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор. В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на жалбата, съответно счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно със следващите се от това правни последици.В подадения отговор са преповторени възраженията в отговора на исковата молба, както следва, относно наличието на решение р-1/17.06.2003г. на ОСЗГ - Кочериново, от съдържанието на което т.4 се установява, че Рилската света обител притежава право на собственост върху имот 000117 от КВС.До одобряване на КК и КР на з.Рилски манастир през 2010г. не е съществувал имот с тези граници, форми и размери.Тъй като кадастралната карта и кадастрални регистри възпроизвеждат информация от предходни планова и карти, то няма основание според ответника да се счита,че имот с идентификатор *** може да съществува самостоятелно, а представлява неделима част от имот 3

№000117 на КВС, сега имот с идентификатор КР ***.Счита, че липсва фактическа и правна възможност за неговото обособяване в отделен самостоятелен имот, поради липса на достъп.Физическата липса на имот според ответника изключва тезата за установено владение, доколкото не е възможно да бъде установена фактическа власт върху несъществуваща вещ.При тези обстоятелства и титул за собственост от страна на Манастира, то искът според ответника се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Допълнително следва да бъдат взети предвид според въззивника,Решение №115/23.05.2012г. постановено по адм.д.№70/2010г.- АС - Кюстендил, Решение №10163/05.07.2023г. постановено по адм.д.

№12966/2012г., СТЕ, разрешение за поставяне на павилион - сезонна вила и разрешение за строеж, показанията на разпитания свидетел , представения нотариален акт за собственост ( констативен) от който се установява, че на 23.01.2003г. на ищеца е признато право на собственост върху вилна сграда, в имот, представляващ частна държавна собственост .От представеното решение №115/23.05.2012г. постановено по адм.д.№70/2010г. по описа на АС Кюстендил , влязло в сила ( стр.15, стр.20 и стр.47, абзац 2 и 3), се установява, че ищецът е участвал в административното производство, като заинтересована страна, но не е заявил свои права върху процесния имот ***, нито поддържа такива във висящия процес.С решение №10163/05.07.2023г. постановено по адм.д.№12966/2012г. по описа на ВАС е установено незаконосъобразно в противоречие с чл.41, ал.1 и ал.2 ЗКИР вр. с чл.41, ал.1 т.2 от Наредба №3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР ( Наредбата) оспорената ККР не отразява данните съдържащи се в КВС на землище "Рилски манастир" и в тази част заповедта подлежи на отмяна, както и решението с което е отхвърлено оспорването на заповедта по отношение на тези имоти, както че "Границите на ПИ имат пряко отношение към основната функция на кадастралната карта да отразява вярното, точно и актуално състояние на имотите, съобразно правото на собственост" установявайки по този начин, условията на които следва да отговарят КК и КР и съотношението към предходни планове и карти, в това число и Картата на възстановената собственост.След като имот №000117 от КВС на з.Рилски манастир е реституирана собственост на ответника, имот №*** е част от имот №000117 на КВС на з.Рилски манастир, същият имот е държан от ищеца, като държавна собственост, за което свидетелстват разрешение за 4 поставяне №9 /05.03.2001г. Община Рила и Разрешение за строеж №16/12.12.2002г., предоставен му с позволителни №006212 и №06216/11.12.2000г. на ДЛ "Рилски манастир", със заключението на вещото лице е установено, че няма път , респективно достъп до имот, поради разположението му в по - големия имот с идентификатор *** от КК и КР , същият имот видно от разясненията на вещото лице в с.з. не е заснет, то право на собственост на ищеца върху този имот не следва да бъде признато.В своите заявления касаещи издадените разрешения, фактът, че имотът представлява държавна собственост е посочен - в позволителни №06212 и №06216/11.12.2000г. ищеца е определен за ползвател на имота, в развилия се административен спор през 2010-2013г. - адм.д.№70/2010г.- и ВАС - адм.д.

№12966/2012г. не са налице твърдения за придобито право на собственост върху процесния имот и не е установено трансформиране на държане във владение , с манифестиране намеренията пред трети лица - искът е неоснователен.Следва да се има предвид според същия Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. по тълк.дело №1/2012г. Върховен касационен съд , ОСГК, разискващо въпроси за осъществяване на давностно владение при съсобственост, наличието на основание, изключващо владението на останалите за признаването му за едноличен владелец с намерение за своене.Счита, че от представените по делото доказателства е установено, качеството "държател" на ищеца, поради което не са покрити нормативните изисквания на закона по отношение на обема действия , които да обосноват завладяване - фактическа власт върху процесния имот и намерение за своене.Това според същия следва от факта, че своенето като характеристика на външно волеизявен акт следва да демонстрира ясно и недвусмислено намерението на държателя да държи имот като свой и с действията си да отблъсква чуждото владение.В отсъствие на имот с граници и съседи, идентични с тези на имот *** не следва да се приема за възможно съществуването на процесния имот.Процесният имот според ответника не отговаря на изискванията за самостоятелен имот, тъй като не е свързан с път, не е възможен достъп до същия.Въззиваемият счита, че свидетелските показания на доведения и разпитан свидетел не следва да се възприемат, тъй като от тях се установява, че са правени срещи в заведението, в което работи свидетеля, той не е посещавал имота, не го описва с граници и съседи, не сочи действия или поведение на ищеца, от които да се достигне до извода за 5 намерение за своене.Посочени са фрагменти от разпита на свидетеля въпроси на адв.М. и отговори на свид.В. Генчевийски.Ответникът счита, че от обстоятелството, че ищецът е посещавал заведението, в което работи свидетеля не може да се направи извод за владение на процесния имот, 5 а предположението, което свидетелят изразява е признак на несигурност, липса на категоричност по отношение на поведението, което ищецът демонстрира към имота.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение, за потвърждаване на постановеното решение №9/07.01.2025г.

С молба с вх.№662/11.02.2026г. е направено уточнение на исковата молба, относно обекта на предявената собственическа претенция, определен като 1193/89015 ид.ч. от имот с идентификатор *** ,намиращ се в община Рила, Рилски манастир и Елешница, вид територия – горска, друг вид недървопроизводителна горска площ, състоящ се от 89015 кв.дка, съгласно Кадастрална карта, изменена със Заповед да изменение на КККР 18-318819.03.2024г., издадена от началника на СГКК – Кюстендил , при съседи ***, №***, №***, №*** и №*** , представляваща реално обособена част с площ 1193 кв-м-, идентификатор *** по изменения КККР, утвърден със Заповед на Ид на АГКК №РД18-84/10.12.2009г. или поземлен имот №4, съгласно кадастрален план на м.Елешница, землище Рилски манастир, общ.Рила, в който е построена еднофамилна вилна сграда на един етаж със застроена площ 114 кв.м., собственост на В. И. Ж. съгласно нотариален акт №41 том първи, дело №53/2003г. сграда с идентификатор *** съгласно одобрената и изменена КККР със Заповед №1803188-19.03.2024г., издадена от Началника на СГКК – Кюстендил , а съгласно КККР утвърден със Заповед на ИД на АГКК № РД-18-84/10.12.2009г.с идентификатор № ***.