Разпореждане № 99 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 99 гр. София, 06.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100902056 по описа за 2024 година

С разпореждане от 26.11.2024 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, включително и да посочи цена на иска и изложи конкретни фактически твърдения за правния си интерес да иска да предяви отрицателния установителен иск, съобразен с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като съобрази, че към момента в исковата молба не са изложени твърдения, от които да се изведе такъв правен интерес, доколкото не се твърди съществуването на правен спор между ищеца и ответното дружество относно наличието на отговорност на ищеца за вреди от сключен договор или правен спор с мажоритарния акционер относно ангажирането на такава отговорност на ищеца.

Тези указания са съобщени на 06.12.2024 г., като на 12.12.2024 г. е подадена молба в изпълнение на тези указания. Настоящият състав намира, че в така подадената молба не са изложени твърдения за съществуване на правен интерес, които да обуславя допустимостта на предявения иск.

Наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно през цялото производство. В случая ищецът не твърди наличието на конкретно претендирано от ответника вземане, несъществуването на което да бъде установено в настоящето производство. Не се излагат и конкретни фактически твърдения, че между ищеца и ответното дружество съществува спор относно съществуването на такова вземане. В случая ищцата иска да бъде установено, че „К.“ АД няма право на обезщетение за вреди спрямо нея, нанесени от сключването на договор за замяна на недвижим имот срещу 1 акции, обективиран в нотариален акт № 189, т. ІХ, рег. № 19132, дело № 1558/04.12.2019 г., поради обективна липса на настъпили за дружеството вреди от сключване на сделката и поради обстоятелството, е ищцата и Е.Л. са били освободени от отговорност за всички действия по управление и представителство на „К.“ АД с решение на общото събрание на акционерите от 26.02.2020 г. Следователно тя следва да индивидуализира твърдяното от нея като несъществуващо право, като изложи и твърдения за предприети от ответника действия по реализирането на това отричано право спрямо нея. В исковата молба и в молбата-уточнение ищцата не посочва, че ответното дружество възнамерява или е предприело някакви конкретни действия спрямо нея за реализиране на отричаното от нея право, съответно не може да се обоснове наличие на конкретен правен спор между нея и ответната страна по отношение на това право, който спор да бъде разрешен в настоящето производство. Напротив, изложени са твърдения, че върховният орган на ответното дружество я е освободил от носенето на отговорност като член на СД за период, в който е сключен договора за замяна на недвижим имот срещу акции, обективиран в нотариален акт № 189, т. ІХ, рег. № 19132, дело № 1558/04.12.2019 г. /решение на ОСА от 26.02.2020 г./. Описаните в молбата от 12.12.2024 г. подадени от един от изпълнителните директори на ответното дружество сигнали до СРП, водени срещу ответното дружество, не по инициатива на ищеца, съдебни дела по чл. 71 и чл. 74 от ТЗ /в резултат на тези дела се твърди, че подалият сигналите през 2019 г. изпълнителен директор е отстранен от длъжност/ и отправени чрез трети лица заплахи, не обосновават правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, тъй като същите обективно не съставляват поведение на ответното дружество, което може да се определи като конкретно намерение да се търси изпълнение от ищцата на отричаното от нея право.

Предвид изложеното, Съдът приема, че ищецът не излага никакви твърдения за наличие на правен спор между него и ответното дружество относно въведеното като предмет на иска право, а въпросът за евентуалното наличие на такъв спор е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не 2 претендираното от него и отричано от ищеца вземане.

С оглед изложеното, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска. Предвид обстоятелството, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете, за която съдът следи служебно, то при нейната липса предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, искова молба с вх. № 110947/15.10.2024 г., във връзка с която е образувано т. дело № 2056/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявения с нея иск съдебно производство.

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3