Решение № 697 от 15.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110125123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу И. П. Ц., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 341,43 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 64,41 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.11.2023 г., сумата от 13,69 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.

04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,23 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 20.11.2023 г., за които суми на 22.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67337/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. П. Ц. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че между същите страни, за същия предмет и за същия период е било образувано ч.гр.д. № 39269/2022 г. по описа на СРС, което било прекратено поради погасяване на задълженията чрез плащане от страна на длъжника. Счита, че част от сумите, предмет на настоящето производство са идентични с тези по прекратеното ч.гр.д. № 39269/2022 г. по описа на СРС. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай с оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че ответникът е собственик на ½ ид. ч. от топлоснабдения имот за процесния период, и има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на 2 топлинна енергия при Общи условия.

Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено фактът на предоставяне на топлинната енергия в обема, съответстващ на претендираната цена. За установяване на посоченото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена.Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 3 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три топлоразпределители и 3 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението баня и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. не е извършвано дялово разпределение на трите броя ИРРО, поради демонтирани /затапени 3 броя радиатори в имота, като стойността на ТЕ за отопление на имот се определя от ТЕ отдадена от 1 бр. щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. За периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. потреблението на топла вода е извършвано на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп – брой потребители 1 лице, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 161 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на 787,25 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (772,68 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (14,57 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.

Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.

61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна 3 енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. След изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната сметка“. В конкретния случай ответниците не са се възползвала от правото да поискат извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно начисляване поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести липсващия реален отчет.