Решение № 1192 от 14.08.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3058/2026
- Вид
- Решение № 1192
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 04.09.2026
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1192 гр. Пловдив, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330203058 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв.
М. К. срещу Наказателно постановление № 26-1030-001774/17.04.2026 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 (сто двадесет и седем евро и осемдесет и два цента) евро за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди към момента на извършване на деянието управляваният от него автомобил да не е регистриран на територията на страната. Взема становище задължението за поддържане на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е само за регистрираните превозни средства. Счита, че при управлението на автомобил с прекратена регистрация наказващият орган е могъл да го санкционира за друго по вид административно нарушение. Намира, че извършеното деяние не попада в хипотезата на приложената санкционна норма. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. М. К., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 56017/03.06.2026 г. взема становище при издаване на наказателното постановление да не са 1 допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа след придобиването на автомобила от жалбоподателя регистрацията му да е служебно прекратявана два пъти поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което счита да доказва наличието на пряк умисъл на дееца. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Т. Д. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 11.05.2026 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена на 15.05.2026 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Т. Д. Д. бил собственик на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***.
На 28.10.2025 г. регистрацията на този автомобил била прекратена от сектор „Пътна полиция“ – Сливен на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП въз основа на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
На 19.03.2026 г. в 11:15 ч. в общ. Марица, по път автомагистрала № А-1 „Тракия“ на км 139 в посока към гр. София жалбоподателят Д. управлявал собствения си товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***.
Към този момент автомобилът не бил регистриран на територията на Република България, а за него също така нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По същото време и на същото място служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение изпълнявал свид. Г. И. М. – командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. При извършване на проверки по метода на линеен контрол и след справка в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР по регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил свид. М. установил, че за него нямало сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Свидетелят подал сигнал за спиране на жалбоподателя. Последният спрял на указаното му 2 място. След това полицейските служители довършили започнатата проверката.
На 19.03.2026 г. в хода на същата проверка свид. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3356711 срещу жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на свидетел за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Разпитан като свидетел, актосъставителят Г. И. М. потвърждава авторството на съставения АУАН и констатациите по него. Заявява обаче, че няма спомен относно конкретния случай. Показанията на свидетеля М. нямат съществено доказателствено значение за делото. Предвид липсата на спомени на свидетеля показанията му служат за изясняване на механизма, по който се извършват такъв вид проверки като тази, при която е установено процесното деяние. Установява се, че е извършван линеен контрол, при който от движещ се в пътния поток служебен автомобил на МВР чрез работната станция с отдалечен достъп на съответния полицейски служител в автоматизираната информационна система се въвеждат регистрационните номера на превозните средства, които са наблюдавани да са в движение. След това служебно се извършва проверка за обстоятелствата дали превозното средство се издирва, дали има валидна регистрация, както и сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Показанията на свид. М. се ползват с доверие от съда, като те намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, а установените чрез тях обстоятелства не се оспорват от страните.
От справка за собственост за МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Т. Д. Д. и представлява товарен автомобил с марка и модел „Фолксваген Транспортер“.
От справка от автоматизираната информационна система на МВР за МПС с рег. № *** се изяснява, че регистрацията на автомобила е прекратена на дата 28.10.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и въз основа на получено уведомление в сектор „Пътна полиция“ – Сливен. Изяснява се още, че регистрацията на превозното средство е служебно възстановена, считано от 11:32 ч. на 19.03.2026 г., след получено уведомление от Гаранционния фонд за налична валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено от 3 надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
С жалбата не се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. При служебно дължимата проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът също не констатира пороци на процедурата от категорията на съществените.
По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 19.03.2026 г. в 11:15 часа на км 139 от автомагистрала № А-1 в посока гр. София жалбоподателят Д. е управлявал собствения си товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***. Доказва се и че от обективна страна към този момент за превозното средство не е имало сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обстоятелство се признава от жалбоподателя и не е спорно между страните.
Установява се още от писмените доказателства, че собственик на товарния автомобил, с който е извършено деянието, е именно жалбоподателят Д., а към момента на проверката той е бил и негов водач.
Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което то трябва да бъде отменено. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно фактическият състав, при който възниква задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включва следните елементи:
1) лицето да притежава моторно превозно средство;
2) това превозно средство да е регистрирано на територията на страната и 3) моторното превозно средство да не е спряно от движение.
Материалноправното задължение за собственика за сключване на договора за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите възниква при кумулативното проявление на трите предпоставки. В настоящия случай се установява, че към 11:15 ч. на 19.03.2026 г., когато е извършено процесното деяние, товарният автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *** е с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията означава, че превозното средство не е регистрирано на територията на страната и не притежава административно разрешение да участва в пътното движение по смисъла на § 6, т. 18а от допълнителните разпоредби на ЗДвП. От приложената по преписката справка от АИС на МВР с данните по история на регистрацията на процесния автомобил с рег. № *** се установява, че регистрацията му е прекратена на 4
28.10.2025 г., след което е служебно възстановена в 11:32 ч. на 19.03.2026 г.
Процесното деяние също е извършено на 19.03.2026 г., но в 11:15 ч., поради което попада в периода от време преди възстановяването на регистрацията.
При тези факти доказано е по делото, че към точния момент на извършване на деянието управляваният от жалбоподателя Д. товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *** не е бил регистриран поради наличието на служебно прекратена регистрация.
Липсата на който и да е признак от фактическия състав на нарушението означава, че конкретното деяние не се подвежда под състава на приложената правна норма, тоест деянието е несъставомерно. Този резултат не поставя жалбоподателя в по-благоприятно положение спрямо тези собственици на моторни превозни средства, чиито автомобили са регистрирани. Напротив, като притежаващ МПС, което не е регистрирано поради прекратена регистрация, за жалбоподателя Д. е действало по-тежкото ограничение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП – цялостна забрана за придвижване с това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. Нейното нарушаване също е обявено за наказуемо деяние с налагането на административно наказание, което е по-тежко спрямо санкцията в настоящото производство. Това възможно друго административно нарушение обаче не е предмет на настоящото производство, поради което е извън обхвата на съдебното произнасяне и контрол. Уточнението се прави единствено за яснота, че резултатът по отмяна на настоящото наказателно постановление не означава, че нормативната уредба толерира или допуска ненаказуемост за водачи, които управляват нерегистрирани автомобили и без застраховка „Гражданска отговорност“, а единствено че фактическите състави на двете нарушения включват различни факти.
Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf301346-4551-4b01-970c-4805dcbd5bff