Определение № 4330 от 27.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4330 гр. Варна, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501877 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 61467/31.07.2026г. по описа на ВРС подадена от А. П. – лично и в качеството на управител на „П.“ ЕООД и И. К., чрез процесуалния им представител срещу определение № 8664/25.06.2026г. постановено по гр.д.

№ 2706/2026г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

Основните оплаквания в частната жалба са за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на прекратителното определение при съществено нарушение на процесуалните правила. Ищците излагат, че във връзка с дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба са сезирали съда с молби за продължаване на срока за изпълнение, в които са поискали от съда издаване на съдебно удостоверение, по които съдът не се е произнесъл. Отделно от това се излагат и твърдения за настъпили непредвидени обстоятелства, в следствие на които е налице основание за възстановяване на срока за изпълнение на дадените съдебни указания. Молят обжалваното прекратително определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Видно е от материалите по преписката, че А. П. и И. К. са адресирали до ВРС и молба с правно основание чл.64 от ГПК, с вх. № 61466/31.07.2026г. за възстановяване на срока за изпълнение на съдебните указания за представяне на актуална данъчна оценка.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява 1 изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от А. П. – лично и в качеството на управител на „П.“ ЕООД и И. К. за приемане за установено по отношение на ответниците Т. Д. Г., Б. Д. Б. и Е. Б., че не са собственици на недвижими имоти находящи се в гр.Варна, местност „Траката“ ет.1, както следва: Гараж с ид.*** и гараж с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна.

Към исковата молба са представени схеми на двата гаража, издадени от АГКК на 26.11.2025г., както и данъчна оценка на имотите издадена на 01.12.2025г. от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, видно от която данъчната оценка на всеки от гаражите е в размер на по 5595,78 евро. Към исковата молба е представено и платежно нареждане за заплатена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 86,35 евро.

С разпореждане от 22.04.2026г. производството по гр.д.№ 2706/2026г. по описа на ВРС е оставено без движение и на ищците са дадени указания да обосноват правния си интерес от предявените искове за собственост, за индивидуализирането на недвижимите имоти, както и за представяне на актуални скици и данъчни оценки на имотите за 2026г. и за представяне на доказателство за довнесена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,57 евро.

С уточняваща молба от 21.05.2026г. ищците са изпълнили указанията за обосноваване на правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове, за индивидуализация на двата гаража предмет на исковете, както и за довнасяне на указания размер на държавната такса. Направено е искане за удължаване на срока за изпълнение на указанията за снабдяване със скици и данъчни оценки по реда на чл.63 от ГПК като във връзка с изпълнението е направено искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Варна.

С определение от 22.05.2026г. молбата по чл.63 от ГПК е уважена и срокът е продължен с две седмици, считано от 22.05.2026г.

С нова молба от 03.06.2026г., е поискано ново продължаване на срока, която е уважена с определение от 05.06.2026г. с още две седмици, считано от 08.06.2026г.

С определение № 8664/25.06.2026г., след като е приел, че в рамките на продължения срок ищците не са изпълнили дадените с разпореждането от 22.04.2026г. указания, е прекратил производството по делото.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Предмет на настоящия инстанционен съдебен контрол е прекратително определение от 25.06.2026г. постановено по реда на чл.129, ал.3 от ГПК. Сред основанията за оспорване на законосъобразността на съдебния акт е твърдението на ищеца, че освен с молби за продължаване на срока за изпълнение на съдебните указания е сезирал съда и с искане за съдебно съдействие чрез издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с актуална 2 данъчна оценка на имотите, което не е било сторено от съда. Навел е и твърдения за наличие на важни обстоятелства, които са послужили като основание на искане по чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за изпълнение на съдебните указания, за които ВРС е сезиран с нарочна молба с вх.№ 61466/31.07.2026г.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че при едновременно сезиране на съда с искане по чл.64 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок и частна жалба срещу преграждащо развитието на производството определение, преюдициално е произнасянето по частната жалба, доколкото именно в това производство ще се установи дали е започнал да тече срока, дали е изтекъл или е пропуснат, което е обуславящо за произнасянето по чл.64 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че указанията дадени от първоинстанционния съд с разпореждането от 22.04.2026г. са коректни в частта, с която на ищците е указано да обосноват правния си интерес от предявените искове за собственост по отношение на двата гаража, за индивидуализирането им, за представяне на актуални данъчни оценки на имотите за 2026г., както и за представяне на доказателство за довнесена по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,57 евро, при съобразяване на първоначално внесената с исковата молба държавна такса в размер на 86,35 евро. Доколкото към исковата молба са представени схеми на двата гаража с ид. ид.*** и с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, издадени от АГКК и същите нямат срок на валидност, не е било необходимо от ищците да се изисква представянето на нови такива.

С молбата от 21.05.2026г. ищците са обосновали правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове за собственост, навеждайки твърдения, че те са собственици по приращение на двата гаража, които са индивидуализирани в петитума на исковата молба с идентификационните си белези съобразно представените схеми. Със същата молба, в резултат на дадени от съда указания, е представено и доказателство за довнесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25,57 евро, така че общо внесената държавна такса от ищците е в размер на 111,92 евро, съответстваща на дължимата по правилата на чл.71, ал.2 от ГПК 4% от ¼ от данъчната оценка съобразно представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка издадено на 01.12.2025г.

Вярно е, че наличната в кориците на делото данъчна оценка на процесните имоти е с валидност до 31.12.2025г. и предвид датата на депозиране на исковата молба в съда /15.04.2026г./ е с изтекла валидност съобразно чл.3, ал.4 от Приложение № 2 към ЗМДТ, което е дало основание на съда да изиска от ищците представяне на актуално удостоверение за данъчна оценка. Същото обаче има за цел единствено да послужи като основа за определяне на цената на иска и заплащане на дължимата държавна такса. В случая ищците са посочили цена на иска в размер на данъчната оценка на имотите определена към 2025г. и са заплатили, и въз основа на указания на съда, пълния размер на дължимата държавна такса съобразно тази цена на иска. Следователно липсва основание за прекратяване на производството по делото поради нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК. В случай, че актуалната данъчна оценка на имота за 2026г. е различна /по3 висока/ от вече представената, е налице основание съдът да разпореди довнасяне на разликата в дължимата държавна такса, но не и да прекратява производството при наличие на доказателства за заплащане на указаната от съда държавна такса.

Отделно от това следва да се посочи, че за изпълнението на указанията за представяне на актуална данъчна оценка на имота ищците са поискали от съда издаване на съдебно удостоверение. Видно е от постановените на 22.05.2026г. и на 05.06.2026г. определения, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по искането за издаване на съдебно удостоверение, обективирано в молбата на ищците от 21.05.2026г., което е направило невъзможно и изпълнение на дадените указания са снабдяване с актуална данъчна оценка на имотите. Налице е следователно неизпълнение на задължение на съда по чл.2 от ГПК за указване на съдействие на страните чрез разглеждане и разрешаване на всяка подадена до него молба, което не следва да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на ищците, в това число да води до прекратяване на образуваното по тяхна инициатива исково производство.

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК поради бездействие на ищците да изпълнят дадените им указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Горното е основание за отмяна на обжалваното прекратително определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, включително чрез произнасяне по молбата на ищците за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Варна за снабдяване с актуална данъчна оценка на процесните имоти.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8664/25.06.2026г. постановено по гр.д. № 2706/2026г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4