Определение № 59 от 09.02.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 58/2026
- Вид
- Определение № 59
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.261,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500058 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№355243/14.10.2025г. от
„Армадило“ЕООД, чрез пълномощника адв.К. Ц., против протоколно определение от 13.10.2025г., постановено по в.гр.дело №1999/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх.
№24933/10.07.2025г., по която е образувано, и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които при администриране на въззивната жалба от районния съд на жалбоподателя са дадени указания да внесе държавна такса в размер на 25лв., каквато той е внесъл, а въззивният съд е изискал за довнасяне държавна такса от 24,90лв., без да съобрази, че в случая не става въпрос за обикновен иск, а за установителен такъв, за който ищецът е внесъл държавна такса от 50лв., поради което и съгласно чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, таксата за въззивното производство възлиза на 24,90лв., а жалбоподателят е внесъл такава дори в повече – 25лв., като цитираната разпоредба е ясна и се има предвид първоинстанционното производство, но не и заповедното производство, което го е предхождало.
1
Претендира се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводството по него.
Ответникът по частната жалба С. Т. М. е подал чрез пълномощника адв.Ц. К. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които, в Тарифата е посочено, че таксата се изчислява в размер на 2% от общата сума, поради което тя погрешно се смята от жалбоподателя наполовина.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение, с което се прегражда по-нататъшния ход на делото, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
С искова молба вх.№50031/10.05.2024г., по която е образувано гр.дело №8112/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, е предявен от С. Т. М. против „Армадило“ЕООД иск по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане по договор за наем в размер на 2495лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №5213/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив. В заповедното производство е заплатена държавна такса от 50лв., в какъвто размер такава е внесена и за исковото производство. С постановеното Решение №1780 от 15.04.2025г. предявеният иск е уважен. Против същото е подадена въззивна жалба вх.№50053/05.05.2025г. по регистъра на ПРС от ответника „Армадило“ЕООД. С Разпореждане №12938/07.05.2025г. районният съд е оставил жалбата без движение до внасяне на държавна такса в размер на 25лв., каквато е заплатена в дадения срок, според представената с молба вх.
№54350/15.05.2025г. разписка. След администрирането й жалбата е изпратена на Окръжен съд-Пловдив и по нея с вх.№24933/10.07.2025г. по регистъра на ПОС е образувано в.гр.дело №1999/2025г. С Разпореждане №2739 от 14.07.2025г. по чл.267 от ГПК при проверка на допустимостта на жалбата въззивният съд е приел, че внесената държавна такса не е в необходимия размер, тъй като обжалваемият интерес възлиза на 2495лв. и два процента възлизат на 49,90лв., а по делото са внесени само 25лв., с оглед на което е 2 указал на жалбоподателя да представи доказателства за довнасяне на държавна такса в размер на 24,90лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението с посочване, че при неизпълнение производството по жалбата ще се прекрати. С молба вх.№29250/19.08.2025г. жалбоподателят в отговор на дадените указания е уточнил, че предявеният иск е установителен по чл.422 от ГПК и дължимата такса пред районния съд за предявяването му е в размер на 49,80лв. на база 2% от размера на предявения иск, като ищецът пред първата съдебна инстанция е внесъл държавна такса в размер само на 50лв., защото преди това на основание чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е внесъл вече държавна такса на база 2% за издаване на заповед за изпълнение, по който начин е изпълнено условието на чл.1 от Тарифата за внасяне на ДТ в размер на 4% от цената на иска, при което дължимата за обжалване на решението пред въззивния съд държавна такса се изчислява на 24,95лв., съгласно чл.18,ал.1 от Тарифата, а за обжалване на решението вече е внесена държавна такса от 25лв., съобразно изискването на Тарифата и указанията на ПРС, при което условията за въззивно обжалване са изпълнени. В насроченото за 13.10.2025г. първо по делото открито съдебно заседание, за което е изготвен Протокол №1904 от 14.10.2025г., въззивният съд е приел, че внесената държавна такса не е в необходимия размер, доколкото предметът на въззивното производство е за сумата от 2495лв. и дължимата съобразно нея държавна такса от 2% за въззивното производство възлиза на 49,90лв., а от нея са внесени само 25лв., и, тъй като указанията за довнасяне на такава не са изпълнени, е постановил на основание чл.262,ал.2,т.2 от ГПК връщане на въззивната жалба и прекратяване на производството по делото.
Настоящата инстанция намира, че, съгласно чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивната инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
В случая обжалваемият интерес е за сумата от 2495лв., установяването на чиято дължимост е предмет на спора и пред въззивната инстанция, с оглед цялостното обжалване на първоинстанционното решение, постановено по иск по чл.422 от ГПК. Касае се за иск за парично вземане, чиято цена е търсената сума, съгласно чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, а дължимата за него, съгласно чл.1 от 3
Тарифата, държавна такса е 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50лв., или в случая дължимата за първоинстанционното производство държавна такса е от 99,80лв. Според специалното правило на чл.415,ал.4 от ГПК, за иска по чл.422 от ГПК заявителят довнася дължимата държавна такса, т.е. зачита се платената от него по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.12 от Тарифата в размер на 2%, при което следва да довнесе още 2% до пълния размер от 4% на дължимата за първоинстанционното производство. Така приетото е в унисон с разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК, според която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като исковото производство по чл.422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство. При това положение неправилно жалбоподателят счита, че дължимата за въззивното производство държавна такса е от 24,90лв.
– половината от внесената за първоинстанционното, без да зачита платената в предхождащото го заповедно производство. След като дължимата за първоинстанционното производство държавна такса е 99,80лв., независимо, че половината от нея се заплаща при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а другата половина при предявяване на иска по чл.422 от ГПК, то дължимата за въззивното производство държавна такса е в размер на 49,90лв. и, тъй като от жалбоподателя е била внесена такава от само 25лв., правилно въззивният съд при извършване на проверката по чл.267,ал.1 от ГПК на допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл.262,ал.1 във връзка с чл.261,т.4 от ГПК е дал указания за довнасяне на държавна такса от 24,90лв. и правилно след като те не са изпълнени в преклузивния едноседмичен срок е постановил на основание чл.262,ал.2,т.2 от ГПК връщане на въззивната жалба и прекратяване на производството по делото, което обжалвано определение по изложените съображения следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.10.2025г. по Протокол №1904 от 14.10.2025г., постановено по в.гр.дело №1999/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх.
№24933/10.07.2025г., по която е образувано, и е прекратено производството по 4 делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5