Решение № 260026 от 08.01.2021, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 7022/2019
- Вид
- Решение № 260026
- Подписан
- 08.01.2021
- В сила
- 12.02.2021
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260026 / 8.1.2021г. гр. Перник, 08.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7022 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи“ АД/, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Христина Иванова против С.В.Т., с ЕГН: ********** и В.Г.Т., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на солидарност следните суми: сумата от 19 754.40 лева – главница по договор за потребителски кредит № HL
37360/04.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него и сумата от 599.30 лева – нотариални разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит № HL 37360/04.06.2008 г.
Твърди се, че въз основа на така сключения договор банката отпуснала на ответниците сумата от 17 000 лева – с банково бордеро № 7866365 от 06.06.2008 г. и така изпълнила задълженията си по договора. Уточнява се, че срокът за издължаване на кредита бил 300 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Посочва се, че за обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателят учредил на ищеца договорна ипотека съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 135, том II, рег. №
2262, нот.д. № 305 от 2008 г.
На следващо място се твърди, че към договора за кредит били сключени поредица от допълнителни споразумения – като последното било с дата 07.07.2014 г. По силата на посочените допълнителни споразумения /общо 6 на брой/ страните се съгласили за удобство на длъжника непогасените и просрочени начислени за периодите договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което заемополучателят изразил изрично съгласие.
Съгласно договора и споразуменията заемополучателят се е съгласил да отговаря и за разноските по обезпечението /ипотеката/, както и за разноските по принудителното изпълнение.
На следващо място се твърди, че поради неизпълнение на задълженията по кредита от страна на заемополучателите целият кредит е обявен за предсрочно изискуем – с нотариална покана от 02.09.2019 г. с рег. № 4179/2019 г. и нотариална покана от 02.09.2019 г. с рег. № 4178/2019 г. Поканите били получени на 18.10.2019 г., от която и дата ищецът счита, че е настъпила предсрочната изискуемост.
В исковата молба се уточнява, че по процесния договор за кредит, ответниците дължат и други суми – за възнаградителна лихва и такси, които обаче не са предмет на настоящото производство.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит № 37360/04.06.2008 г. и шест броя допълнителни споразумения към него, заверено копие от справка по чл. 366 от ГПК, банкови бордера, Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 135, том II, рег. № 2262, нот.д. № 305 от 2008 г., молба за подновяване на вписана ипотека и два броя нотариални покани.
В хода на производството по делото са представени: заявление за подновяване на вписана ипотека, платежни нареждания /шест броя/ и извлечение за други вземания към С.Т..
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният представител на ответниците – адв. Т.Ш. намира предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. Посочва се, че условията по кредита не били достатъчно ясно определени при сключването му.
Освен това лихвеният процент бил уговорен въз основа на неравноправна клауза, тъй като подлежал на едностранно изменение от банката без възможност на длъжника да влияе върху него. В тази връзка и процесуалният представител на ищеца поддържа, че лихвата била начислена незаконосъобразно.
На следващо място се поддържа, че към договора за кредит не е представен погасителен план. Обръща се внимание, че такъв е представен едва с едно от допълнителните споразумения, но същият не носи подписа на ответника. В тази връзка се посочва, че договорът бил невалиден.
Прави се възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
Поддържа се и че кредитът не бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. Излагат се доводи и за неоснователност на претенцията за нотариални разноски. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, проведено на 14.12.2020 г., ищецът, редовно призован, изпраща процесуален представител – адв. Т.. Последният счита исковете за основателни и иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Депозира писмена защита.
Ответниците се представляват от особен представител, назначен от Пернишкия РС – адв. Ш.. Последната не се явява в проведеното открито съдебно заседание. Изразява писмено становище като поддържа, че исковете са изцяло евентуално частично неоснователни.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за потребителски кредит № HL
37360/04.06.2008 г. се установява, че на 04.06.2008 г. между дружеството ищец като заемодател и ответниците като заемополучатели, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 17 000 лева, срок на кредита 300 месеца; погасяване на кредита – на равни /анюитетни/ месечни вноски по 133.47 лева като с всяка вноска се погасява част от лихвата и част от главницата. Уговорена е солидарна отговорност на кредитополучателите. Към договора няма погасителен план, не е уточнено и каква част от главницата респ. лихвата се погасява с всяка вноска, не е посочен и крайният размер на дължимите по договора суми от кредитополучателите поради променливия характер на възнаградителната лихва.
Уговорено е че последната се определя на годишна база и е в размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката ищец за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 0.45 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в лева възлиза на 7.75 % следователно възнаградителната лихва е в размер 8.2 % /чл. 3, ал. 1/. В договора е уговорено и че ако по време на действието му банката ищец промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично съобразно тази промяна, като с подписването на договора кредитополучателите са дали безусловно и неотменимо съгласие за това /чл. 5, ал. 3/.
Така предоставеният кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот – апартамент *****, като разходите по оценка на имота, вписване и подновяване на ипотеката са за сметка на кредитополучателите. На последно място е уговорено и че при забава в плащането /изцяло или частично/ на три поредни месечни вноски целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем без допълнителни волеизявления от страна на кредитодателя.
Към договор № HL
37360/04.06.2008 г. страните са сключили няколко допълнителни споразумения – от 12.05.2009 г.; от 30.06.2010 г.; от 19.03.2011 г.; от 25.03.2011 г.; от 26.04.2013 г. и от 07.07.2014 г., представени по делото.
Видно от съдържанието им същите са сключени, доколкото заемополучателите са допускали забава при плащане на вноските по заема. В тази връзка и в допълнителните споразумения е уговорено стойността на забавените плащания за възнаградителна лихва и такси по договора за кредит да бъде прибавена към главницата по кредита. В резултат от извършената капитализация главницата по кредита е достигнала общ размер от 20 168.80 лева, върху който от своя страна е продължило начисляване на възнаградителна лихва. Към допълнителното споразумение от 26.03.2013 г. е приложен погасителен план, който обаче не е подписан от заемополучателите. Съгласно същия възнаградителната лихва, която заемополучателите следва да върнат до изтичане срока на договора възлиза на 36 865.55 лева.
В съдържанието на останалите допълнителни споразумения /без тези от 12.05.2009 г. и от 19.03.2011 г./ е посочено, че към тях е налице погасителен план, но такъв не е представен по делото.
От представени два броя нотариални покани от
15.08.2019 г. се установява, че ищецът е отправил волеизявление до всеки от двамата ответници, по силата на което е упражнил правото си да обяви незаплатените суми по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми.
Двете нотариални покани са връчени по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК – като адресът на всеки длъжник, посочен като адрес за кореспонденция в договора и съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на лицата, вписан в НБД „Население” /апартамент *****/, е посетен три пъти в продължение на повече от 1 месец, като поне едно посещение е в неприсъствен ден. Доколкото никой от заемополучателите не е намерен на адреса му е залепено и уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК – надлежно оформено, като екземляр от книжата е пуснат и в пощенската кутия.
Всички тези действия са надлежно удостоверени от нотариуса като разписките са представени по делото. Доколкото уведомлението е залепено на 04.10.2019 г., то документите са приети за редовно връчени на 18.10.2019 г. В тази връзка и посочената дата е възприета от заемодателя за датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита.
Видно от извлечение за други вземания срещу С. Т. и приложени по делото платежни нареждания ищецът е начислил на ответниците и сумата от 599.30 лева – нотариални такси. От тази сума 263.30 лева са изразходвани за подновяване на ипотеката, върху имота, който обезпечава дълга по кредита, а остатъкът от сумата е изразходван във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита – изготвяне и връчване на нотариални покани и др.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че сумата от 17 000.00 лева е преведена от заемодателя по банкова сметка *** С.Т. с IBAN *** – като в тази връзка кредитът е усвоен на 06.06.2008 г.
По силата на шестте броя допълнителни споразумения просрочените към съответния момент възнаградителни лихви са реструктурирани към редовната и непогасена главница по кредита, за което са издадени банкови бордера. Така общият размер на главницата по кредита съгласно експертизата е достигнал 20 168.80 лева.
В тази връзка според експертизата пълният размер на главницата по кредита възлиза на 20 168.80 лева; пълният размер на възнаградителната лихва възлиза на 19 409.31 лева; начислени са такси за обслужване на кредита в размер на 1825.39 лева и нотариални такси в размер на 599.30 лева. От заемополучателите са постъпвали плащания в общ размер от 11 485.93 лева. С тях са погасени в счетоводството на банката 414.40 лева от главницата; 9832.27 лева от договорната лихва и 1239.26 лева от таксите за обслужване на кредита и 0 лева от нотариалните такси. В тази връзка са останали дължими сумите от 19 754.40 лева главница, 9 577.04 лева договорна лихва, 586.13 лева – такси за обслужване на заема и 599.30 лева нотариални такси.
На последно място от експертизата се установява, че последното плащане е извършено на 09.11.2015 г., а счетоводството на ищеца е водено редовно.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
Разпечатката съдържа 48 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf2f9b51-3984-496b-a9d5-33570495b310