Решение № 2562 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2562 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110208541 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Е. П. с ЕГН ********** с адрес за призоваване *********** срещу Наказателно постановление /НП/ изх.№ РД 05- 0469 от 13.03.2025 г., издадено от Директора на Столичната регионална здравна инспекция /СРЗИ/, с което на жалбоподателя на основание чл. 231, ал.1 и чл.209, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗдр./ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.2, ал.1 и ал.2, във вр. с Приложение 1 на Наредба № 15 за имунизациите в Р.България /обн.ДВ бр.45/2005 г./

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление, поради което моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В допълнително подадено писмено становище същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство множество нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че датата на процесното нарушение е била неправилно определена, доколкото е свързана с раждането на детето – ******** г., а съгласно Наредба № 15 за имунизациите в Р.България ваксините срещу хепатит Б и туберколоза се прилагат до 24 часа, респ. до 48 часа след раждането. Сочи се също така, че след изписване на 1 детето са били предприети действия за поставяне на всички имунизации, съгласно изискванията на Наредбата, което показва липсата на траен отказ от имунизации.

В съдебно заседание жалбоподателят –редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна- Директора на Столичната регионална здравна инспекция /СРЗИ/- редовно призована, чрез свой процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 0000001885 от 03.10.2024 г., съставен от инспектор в отдел „ЕКЗБ“ в Дирекция „Надзор на заразните болести“ при СРЗИ е установено, че жалб.Й. Е. П. отказва провеждането на задължителна имунизация срещу хепатит Б до 24 часа след раждането и туберколоза до 48 часа след раждането на детето си Л. П. Д., родено на ******** г. Отказъл на лицето е деклариран в „Информирано съгласие на родителя“ към ИЗ № 883/2024 г. по КП 6 и отбелязан в епикризата на Л. П. Д.. Копие от документите постъпили на ел.адрес в СРЗИ с вх.№ 141176/05.09.2024 г. от СБАЛ „*****“- гр.София. В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 за имунизациите в Р.България във вр. с чл.209, ал.3 от Закона за здравето, както и че нарушението е извършено на ******* г. в гр.София.

Срещу констатациите в акта постъпило писмено възражение от жалб.П., в което същата посочила причината да не се съгласи детето й да бъде имунизирано.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление /НП/ изх.№ РД -05-0469 от 13.03.2025 г. на Директора на Столичната регионална здравна инспекция /СРЗИ/, с което на жалбоподателя на основание чл. 231, ал.1 и чл.209, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗдр./ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.2, ал.1 и ал.2, във вр. с Приложение 1 на Наредба № 15 за имунизациите в Р.България /обн.ДВ бр.45/2005 г./

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. Ж. Н., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

2

При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Съ д ъ т н а м и р а , че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. В случая не е спазено изискването за пълно, точно и ясно описание на всички факти и обстоятелства, очертаващи осъщественото нарушение и адекватното отразяване на правната норма, субсумираща състава на нарушението, които съставляват гаранция за законосъобразно протичане на производството при обезпечена възможност на субекта на отговорността да реализира гарантираното от закона право на защита.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, издадена от министъра на здравеопазването, /обн., ДВ, бр. 45 от 31.05.2005 г., изм. и доп./ задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции.

В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар на Република България (приложение № 1).

В АУАН не е посочен редът за извършване на задължителните планови имунизации и реимунизации, съгласно Имунизационния календар, нито на каква възраст на детето следва да бъдат направени съответните имунизации, в случая срещу хепатит Б и туберколоза.

Не е посочено също така в кой момент жалб.П. е отказала провеждането на задължителни имунизации на детето й, респ. кога е подписала „информирано съгласие“, което е част от ИЗ и епикризата на детето. В тази връзка не става ясно защо датата, на която се приема, че е извършено нарушението е ******* г. –т.е датата на раждането на детето.

Съгласно описанието на нарушението задължителната имунизация срещу хепатит Б следва да бъде извършена до 24 часа след раждането, а за туберколоза до 48 часа след раждането на детето. Това внася допълнителна неяснота относно датата на процесното нарушение, към която очевидно посочените срокове все още не са изтекли.

В този смисъл АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1 , т.4 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на лицето. Нарушителят има право на защита по фактите от най3 ранния етап на административно-наказателното производство.

Съдържанието на АУАН в този му вид е пренесено и в издаденото наказателно постановление, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице да разбере в пълен обем за какво нарушение се ангажира отговорността му, респ. за това кога и при какви обстоятелства е извършено. Датата на извършване на административното нарушение има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Така констатираното представлява нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна на наказателното постановление.

На следващо място, приложената санкционна разпоредба на чл.209, ал.3 от Закона за здравето, в действащата й редакция, предвижда наказание глоба от 50 до 100 лв. за родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си. В акта и наказателното постановление като описание на нарушението е посочено, че жалбоподателката е отказала провеждането на задължителна имунизация срещу хепатит Б до 24 часа след раждането и туберколоза от 48 часа след раждането на детето си, което не кореспондира на съдържанието на посочената санкционна разпоредба.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Предвид всичко гореизложено, жалбата срещу атакуваното наказателно постановление се явява основателна, поради което последното следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ изх.№ РД - 05-0469 от 13.03.2025 г., издадено от Директора на Столичната регионална здравна инспекция /СРЗИ/, с което на жалбоподателя Й. Е. П. с ЕГН ********** с адрес за призоваване ***********, на основание чл. 231, ал.1 и чл.209, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗдр./ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.2, ал.1 и ал.2, във вр. с Приложение 1 на Наредба № 15 за имунизациите в Р.България /обн.ДВ бр.45/2005 г./

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5