Решение № 1076 от 13.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Пловдив , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева Пехливанова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Административно наказателно дело № 20215330203855 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4571394, издаден от ***, с който Т.П.М., ЕГН: **********, е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Т.М., оспорва законосъобразността на обжалвания ел . фиш и моли същият да бъде отменен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, ***, оспорва основателността на така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски.

От фактическа страна се установява следното:

На 05.03.2021 г. в 10.25 часа, на пътен възел Скобелева майка, надлеза южно платно, посока изток, е било заснето извършено нарушение за скорост с л.а. марка *** с рег. № ***, установено с АТСС ARH CAM S1, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 81 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 31 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е Т.П.М., срещу която бил издаден ел. фиш серия К № 4571394. Именно 1 по отношение на същата за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 400 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира тези доказателства като обективни, еднопосочни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост в населено място от 31 km/h до 40 km/h е предвидена глоба в размер 400 лв.

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателката административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред. При извършената служебна проверка съдът не установи в административната процедура да са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не възприема доводите, изложени в жалбата, че в ел. фиш липсва описание на нарушението, място и посока на движение на автомобила, както и регистрационния му номер. Видно е от посочено в същия е, че се съдържа не само конкретно описание на нарушението – в какво се изразява нарушението и къде се твърди да е извършено, но и посоката на движение, точната пътна лента от конкретен път, в това число посочване на рег. номер на превозното средство, с ковто е извършено нарушението. В тази връзка съдът констатира, че по кориците на делото е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението. От снимката е видно също, че техническото средство осъществява измерване в посоката на движение на МПС, с което е извършено нарушението.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Последното опровергава и възражението в жалбата, че такъв не е изготвен, респ., че липсва удостоверяване на поставен уред за заснемане, доколкото точно обратното е видно от приложения по кориците на делото Протокол.

Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: 05.03.2021 г. в 10.25 часа, на пътен възел Скобелева майка, надлеза южно платно, посока изток, е било заснето извършено 3 нарушение за скорост с л.а. марка *** с рег. № ***, установено с АТСС ARH CAM S1, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 81 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 31 км/ч. Установено е, че собственик на този автомобил е именно санкционираното лице. Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочени са и правните признаци на нарушението: при разрешена в населено място скорост 50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 31 км/ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. На фотоснимката е посочена измерена скорост 84 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, която се получава, като от измерената скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В конкретния случай 84 км/ч -3 км/ч е равно на 81 км/ч., т.е скоростта посочена в електронния фиш. Налице е следователно пълно съответствие. В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателката, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.

Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Спазени са и сроковете за ангажиране на отговорността на нарушителя.

Предвид горното обжалвания ел. фиш, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото 4 възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че дейността на юрисконсулта на ОД на МВР в настоящото производство се изразява единствено в писмено становище относно законосъобразността на ел. фиш и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза на *** следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно 80.00 лв.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4571394, издаден от ***, с който Т.П.М., ЕГН: **********, е санкционирана с административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Т.П.М., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени по делото разноски .

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5