Решение № 908 от 25.06.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330202699 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 261/21.04.2026 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на С. А. М. на основание чл. 178е ЗДвП е наложена глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си адв. Д. поддържа конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Формулирано е искане за неговата отмяна.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Римпопов ангажира становище за неоснователност на жалбата, като се противопоставя на възраженията на жалбоподателя. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за 1 този извод са следните:

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението, посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

С ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се прие, че за да отговарят на посочените изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат надлежно описание на всички съставомерни фактически признаци на административния състав.

Пренесени на плоскостта на конкретния казус, гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП за това, че: на 17.02.2026 г. около 10,40 часа в гр. Пловдив, на ул. "Христо Станчев" срещу № 13 паркира моторно превозно средство /МПС/ марка "Мерцедес", с рег. № *** – собственост на А.С. М., в парково пространство.

Към АУАН е приложена схема, от която става видим статута на площта, а именно зеленина.

Съгласно чл. 15, ал.7 от ЗДвП: „Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.“ Според приложимата санкционна норма: се наказва „лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.“

От цитираните норми е видно, че преминаването и паркирането в паркове и градини не е абсолютно забранено, а е недопустимо извън обозначените за това места.

С оглед гореизложеното, за съставомерност на нарушението по чл. 15, ал.7 от ЗДвП се изисква кумулативното наличие на два елемента на фактическия състав:

- паркиране в парк, градина или детска площадка;

- паркирането да е извън обозначените за това места.

2

Наличието на втория елемент от фактическия състав е особено съществено, доколкото от редакцията на законовата норма няма как да се направи извод, че фактът на паркиране в градина, парк или детска площадка автоматично и сам по себе си е равнозначен на извършване на нарушение.

Ако това бе така, законодателят щеше да използва формулировката „Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки“, без да е необходимо уточнението извън обозначените за това места.

С оглед гореизложеното, спазването на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН е изисквало в АУАН и НП надлежно да бъдат посочени следните съставомерни обстоятелства:

- паркиране в една от площите, лимитативно изброени в чл. 15, ал.7 ЗДвП;

- твърдение, че паркирането е извън обозначените за това места.

Твърдения за втория елемент от фактическия състав изцяло липсват в АУАН и НП, което означава, че деянието, така както е описано в санкционния акт, е несъставомерно и НП подлежи на отмяна.

Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти, е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да установи елемент от фактическия състав, който изобщо не е вменен на дееца и без който деянието е несъставомерно.

Това е така, доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

3

При положение обаче, че деянието, така както е описано в АУАН и НП, е несъставомерно (поради липса на описание на съставомерни белези), единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая, обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Обратното би означавало отговорността на дееца да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити от съда, след като санкцията му вече е наложена, което е изцяло несъвместимо с правилата за право на защита.

Основателни се явяват и възраженията на жалбоподателя, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин попадането на конкретното място на паркиране в приложното поле на 15, ал.7 ЗДвП.

Както вече се посочи, само по себе си паркирането в паркове, градини и детски площадки не е съставомерно, ако е на обозначените за това места.

В ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на ползваните в чл. 15, ал. 7 и чл. 178е понятия – паркове и градини. Този вид обекти са уредени в ЗУТ като същите съобразно чл. 61 от цитирания закон съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение (паркиране). За да бъде обект на нарушение по чл. 178е ЗДвП следва озеленените площи да са предвидени с плана като парк или градина, а и да са реализирано мероприятие, доколкото ако мероприятието не е реализирано то на практика парк, съответно градина реално не са налице.

В случая липсва спор между страните относно авторството на вмененото административно нарушение и мястото на което се твърди процесното МПС да е било паркирано – на ***

Доказателства обаче, че на посоченият адрес е бил предвиден в ПУП като 4 градина или парк и обективно е имало вид на парково пространство по делото не са налице. Видно от приложените към преписката, а и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява, че процесната улица попада в обхвата на кв. 366, поземлен имот № ***, който съставлява публична общинска собственост, вид на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване второстепенна улица. В случая не може да се приеме, че мястото на което се твърди да е било паркирано процесното МПС съставлява парково пространство, вкл. в контекста на посоченото от юр. Римпопов, че се касае за смесена многофункционална зона предназначена за изграждането на подземни гаражи извън застроената площ на основното застрояване, което следва да бъде съобразено с норматива за минимална озеленена площ – минимум 1/3 от УПИ да е озеленена площ – дървесна растителност. Съгласно представената по преписката извадка от ОУП също не се установява мястото да е предназначено за парк, а от показанията на актосъставителя се потвърдиха възраженията на жалбоподателя, че там няма индикации по които да се приеме, че реално е обособена паркова площ. В показанията си самия актосъставител посочи, че там текат строителни дейности, като мястото на което бил паркиран автомобила бил след края на улицата, която била павирана и след това започвал този парк, който „сега го правят“. Ето защо и съдът намира, че деянието вменено на въззивника е обективно и субективно несъставомерно, поради което и НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Още повече, че актосъставителят при разпита си изобщо не изложи каквито и да било твърдения във връзка с обозначеността и предназначението на мястото, който освен всичко друго посочи и, че не е изготвен снимков материал на конкретното паркиране.

Посоченото налага извод за липса на несъмнена фактическа установеност на нарушението, като поради забраната административнонаказателната отговорност да почива на предположения (чл. 303 НПК), НП следва да се отмени и на това самостоятелно основание.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски 5 има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 205 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР № 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Община Пловдив.

Така мотивиран и, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 261/21.04.2026 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на С. А. М., ЕГН ********** на основание чл. 178е ЗДвП е наложена глоба с еврова равностойност 51,13 евро /100 лева/ за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. А. М., ЕГН **********, сумата от 205,00 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6