Решение № 5233 от 24.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5233 гр. Пловдив, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря К. Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330100151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК 204009205 (предишно наименование „Мого България“ ООД), със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ № 5, против А. М. У., ЕГН **********, с адрес......., с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 157,57 лв. – лизингови вноски за главница за периода 28.04.2023 г. – 03.07.2023 г.;

1 948,62 лв. – лизингови вноски за договорна лихва за периода 28.04.2023 г.

– 03.07.2023 г.; 1,38 лв. – неустойка за забавени плащания в размер на законната лихва за забава, дължима за периода 28.04.2023 г. – 03.07.2023 г.; 1 995,33 лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно на основание чл. 15.5. от ОУ;

292,86 лв. – разходи за данъчни задължения за 2023 г.; 83,63 лв. – разходи за застрахователни премии и 696 лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда на 13.07.2023 г., до окончателното й изплащане, произтичащи от Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ....от 28.09.2022 г. , сключен между страните, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 12006/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че на 28.09.2022 г. между „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК 204009205, в качеството му на Лизингодател и А. М. У., в качеството му на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг 1 със задължително придобиване на собствеността № ........... Сочи се, че в изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил от Лизингополучателя собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил (т. нар. обратен лизинг) - марка „Ауди“ модел „Q7“, идентификационен номер на рама ...., peг. № ..... от А. У. (т.нар. обратен лизинг) и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 04.10.2022 г. Излага се, че автомобилът е оценен на 21 472 лева, Лизингополучателят е имал самоучастие (чрез прихващане) и размерът на финансирането е 18 250 лева.

Поддържа се, че всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. Изтъква се, че Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин, че е договорен срок от 84 месеца, изтичащ на 28.09.2029 г. съгласно Погасителен план неразделна част от Договора за финансов лизинг. Наведени са доводи, че е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,16%, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 665,11 лева.

Ищецът е на мнение, че Лизингополучателят е преустановил плащанията по договорения погасителен план, като последното плащане, в размер на 665.63 лева, на 11.05.2023 г., е послужило за погасяване на вноска № 6 с падеж 28.03.2023 г. Счита се, че към 07.06.2023 г. неплатени са вноски № 7 по Погасителен план с падеж 28.04.2023 г. до вноска № 8 с падеж 28.05.2023 г.

Твърди се, че предвид допуснатото неизпълнение на договорните задължения Лизингодателят отправил уведомление за прекратяване до Лизингополучателя с даден срок за доброволно изпълнение, в който такова не е постъпило. Сочи се, че лизингополучателят е предал Лизинговия актив на представител на Лизингодателя на 27.06.2023 г., за което е съставен протокол.

Поддържа се, че на основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от 7-а (с падеж 28.04.2023 г.) до 8-ма с падеж 28.05.2023 г. и част от 9-та вноска пропорционално на дните ползване в общ размер от 2 106.19 лева, в това число главница в размер на 157,57 лева и възнаградителна лихва в размер на 1948,62 лева.

Излага се, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на 7-ма до 8-та вноски е начислена неустойка в размер на 1,38 лева към 03.07.2023 г. в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата, включена в месечната вноска, както следва: за забава в плащането на вноска № 7 с падеж 28.04.2023 г. - 0,84 лева; за забава в плащането на вноска № 8 с падеж 28.05.2023 г. - 0,55 лева.

Наведени са твърдения, че на основание чл. 15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1 995,33 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора.

Изтъква се, че на основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите 2 условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Премиите са заплатени от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер.

Ищецът е на мнение, че на основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. 52-61 от Закона за местните данъци и такси в общ размер на 292,86 лева за 2023 г.

Излага се, че на основание чл. 14.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя разходите за издирване и изземване на Лизинговия актив, заплатени на фирма подизпълнител.

Отправено е искане за присъждане на направените разноски в производствата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва искът по основание и размер. Твърди се, че договорът за финансов лизинг е потребителски, поради което намират приложение разпоредбите на ЗПК и същият е недействителен на специалните основания на чл. 22 ЗПК.

Сочи се, че договорът е недействителен на основание по чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, както и не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план. Поддържа се, че договорената възнаградителна лихва от 41,16% е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Излага се, че съдебната практика е установила, че нищожна поради противоречието с добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и двукратния размер на законната лихва при обезпечени кредити, като в конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната лихва.

Наведени са твърдения, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.

Счита се, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.88 %/. Ответникът е на мнение, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

С оглед гореизложеното моли предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във 3 връзка с чл. 342, ал. 2 във връзка с чл. 345 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 във връзка с чл. 92 от ЗЗД.

С доклада по делото в тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за лизинг, изпълнение на задължението си да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на договора, размера на вземането си, падеж, уговорена неустойка за забава – размер, уговорена неустойка за прекратяване на договора, че договора е прекратен, размер на вземането си за неустойка, уговорено задължение за лизингополучателя да заплати на лизингодателя местен данък за МПС; предпоставки за начисляване и направа на разходи за възстановяване на вещта и застраховка и направата на разходи в претендирания размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, включително и на възраженията си за нищожност на процесния договор, а при установяването на фактическия състав на вземанията, че задълженията са погасени.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед подаденото възражение от ответника по реда на чл. 414 от ГПК.

По фактите:

На 26.09.2022 г. между страните е сключен Договор за покупкопродажба на МПС, който е с нотариално заверени подписи. Ищецът като купувач купува от ответника като продавач лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, идентификационен номер на рама ..., peг. № ....К за сумата от 21 472 лв., като правото на собственост се прехвърля с подписване на договора.

От приобщения доказателствен материал се доказва, че между страните по делото е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № .....от 28.09.2022 г.

Лизингодателят е придобил движима вещ при условия, определени от лизингополучателя, и му я е предоставил за ползване срещу възнаграждение.

Вещта е лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, идентификационен номер на рама ...., peг. № .... Цената на вещта е 21 472 лв., уговорена е първоначална лизингова вноска в размер на 3 222 лв., а размерът на финансовия лизинг е 18 250 лв. Уговорен е срок от 84 месеца (7 години), при месечни анюитетни вноски от 665,11 лв., при фиксиран лихвен процент 41,16% или 37 619,74 лв., като общата дължима сума е 55 869,24 лв.

Съгласно Споразумение за прихващане от 28.09.2022 г. страните се съгласяват, че лизингодателят ще приспадне от задълженията си в размер на 21 472 лв. задълженията на лизингополучателя в размер на 3 471,60 лв. (сбор от първоначалната вноска 3 222 лв. и 249,60 лв. разходи за регистрация в КАТ), а остатъкът в размер на 18 000,40 лв. ще бъде платен съгласно уговореното в договора за покупко-продажба на МПС.

Годишният процент на разходите е определен на 49,88%, като допусканията, при които се изчислява ГПР, са посочени в т. 1.29. от ОУ и в част III от СЕФ. ГПР съгласно чл. 1.29.1. – чл. 1.29.3. от ОУ включва лихва върху главница, лихва по разсрочен ДДС, ако договорът предвижда такъв, и премии по застраховка „Автокаско“, ако такава се предвижда като задължително условие за сключване на договор и свързаните с нея такси за оглед на лизинговия актив. Съгласно чл. 12 от договора за лизинг не е уговорена застраховка „Автокаско“. В чл. 11 от договора са посочени разходи 4 за регистрация в КАТ, включително за държавни такси, в размер на 249,60 лв.

Общият разход по кредита съгласно т. 1.28. от ОУ включва освен посоченото в ГПР и „други разходи, ако такива са посочени в договора“.

Вещта е предадена от лизингодателя на лизингополучателя с приемопредавателен протокол от 04.10.2022 г.

Съгласно чл. 5.1. от ОУ лизингодателят придобива лизинговия актив от продавач след сключване на договора за лизинг, заплащането на първоначалната вноска (тази от 3 222 лв.), първоначалните разходи (тези от 249,60 лв. за регистрация в КАТ) и дължимия върху тях ДДС от лизингополучателя.