Решение № 50 от 14.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600031 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъденото лице И. Х. М. чрез защитника му адв. И. Т. /АК - Варна/ срещу Определение № 39 на ОС – Варна, постановено в открито съдебно заседание на 15.01.2026г. по НОХД № 1882/25г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено със споразумение по НОХД № 3290/24г. на РС – Варна, влязло в сила на 27.08.2024г. С последното на подсъдимото лице е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства – мобилен телефон, електронна везна и опаковки.

1

Във въззивната жалба се излагат съображения досежно неправилно определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието с твърдения, че не са налице законните предпоставки за определения „строг“ режи. Иска се отмяна на атакуваното определение в тази му част и постановяване на първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденото лице И. М. се явява лично и се представлява от адв. И. Т. /АК-Варна/, а жалбата се поддържа на формално основание, доколкото към настоящият момент осъденото лице поначало изтърпява „общ“ режим на наказанието.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на жалбата, като изтъква, че в мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС.

Осъденото лице поддържа становището на защитника си.

След преценка на съображенията, развити в жалбата и изложените доводи от страните в хода на съдебното заседание, както и след цялостна проверка на правилността, обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, съставът на Апелативен съд – Варна установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

С определение, влязло в сила на 27.08.2024г., РС – Варна е одобрил споразумение по НОХД № 3290/2024г., с което на подс. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е било отложено с 3-годишен изпитателен срок. С ревизираното от настоящата инстанция определение № 39/15.01.2026г. по НОХД № 1882/2025г., Варненският окръжен съд е привел в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“, като е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяването му.

Преценява се от настоящата инстанция, че Окръжен съд – Варна законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК , 2 привеждайки в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 3290/2024г. на ВРС, доколкото подс. М., в рамките на изпитателния срок е извършил умишлено престъпление, такова по чл. 354а, ал. 1 от НК, за което със споразумение № 5/15.01.2026г. по НОХД № 1882/25г., одобрено от ВОС му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца при „строг“ режим. Въззивният съд обаче намира, че неправилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ при „строг“ такъв, доколкото е в разрез с разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС. Алинея 1, т. 2 на нормата предвижда три хипотези, при които съдът следва да определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. В настоящият случай нито една от тях не е налице – жалб. М. не е осъден за умишлено престъпление на повече от 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, т. к. с определение, влязло в сила на 27.08.2024г., РС – Варна е одобрил споразумение по НОХД № 3290/2024г., с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, а със споразумение № 5/15.01.2026г. по НОХД № 1882/25г. на ВОС му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца. Не са налице и предпоставките предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, тъй като предходното наложено наказание „лишаване от свобода“ е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС също не намира приложение, доколкото не е изпълнено условието, сборът на приведеното в изпълнение отложено наказание и наказанието, наложено за извършено умишлено престъпление в рамките на изпитателния срок, да надвишава 2 /две/ години. В конкретния случай сборът от двете наказания възлиза на 15 /петнадесет/ месеца „лишаване от свобода“. По делото няма данни М. да се е укривал в хода на наказателното производство, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното, съставът на ВАпС счита, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 3290/2024г. по описа на РС – Варна.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ОС – Варна неправилно е определил и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по одобреното споразумение № 5/15.01.2026г. по НОХД № 1882/25г. Изтърпяването му също следва да бъде 3 при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Доколкото обаче актът /споразумение/, с който е наложено наказанието и определен режима е влязъл в сила на 15.01.2026г., произнасянето по този въпрос е извън правомощията на настоящия съдебен състав. Възможност за преразглеждане би съществувала единствено в рамките на извънредно производство по реда на възобновяване на наказателното дело.

С оглед на всичко изложено по-горе, атакуваното определение следва да бъде изменено в частта относно режима на първоначално изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, поради което съставът на Апелативен съд – Варна,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение № 39 на ОС – Варна, постановено в открито съдебно заседание на 15.01.2026г. по НОХД № 1882/25г. по описа на същия съд в частта, в която е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, наложено по НОХД № 3290/2024г. по описа на РС – Варна, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4