Определение № 971 от 10.02.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. София, 07.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500255 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 ГПК сл. ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника Д. Д. К. срещу постановление, с което ЧСИ У. Д. е отказала да прекрати изпълнителното производство изп. д. № 20218580401951, което е образувано от взискателвя след погасяване на дълга. Моли съда да отмени основанието, на което е прекратено изпълнителното производство. Отправил е две искания до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното постановление ЧСИ го е уведомил, че делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа, че ЧСИ неправилно е посочил в съобщението за приключване на делото на основание чл.433, ал.2 ГПК, с цел да задържи такса по изпълнителното дело, които не се дължат от длъжника. Моли съда да отмени разпореждането за приключване на изп. д. № 20218580401951 в частта „на основание чл.433, ал.2 ГПК“ и да разпореди приключване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя „Ю.Б.“ АД.

Съдия – изпълнителят У. Д. е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК.

Счита, че депозираната жалба е недопустима, тъй като длъжникът не е процесуално легитимиран да обжалва прекратяването на изпълнителното производство. Право на жалба има взискателят, на основание чл.435 ГПК. В условията на евентуалност поддържа, че жалбата е и неоснователна. Твърди, че изпълнителното дело е образувано на 21.10.2021 г. На 05.11.2021 г. е депозирана по електронен път молба от длъжника относно погасяване на дълга на 25.10.2021 г. Тъй като погасяването на дълга е сторени в хода на висящия изпълнителен процес, четири дни след образуване на изпълнителното дело, то не е налице регламентираното в чл.433, ал.1, т.1 ГПК основание за прекратяването му. С оглед на това изпълнителното производство е 1 прекратено на основание чл.433, ал.2 ГПК.

Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Същата е процесуално недопустима по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Ю.Б.“ АД вх. № 35824/21.10.2021 г. срещу Д. Д. КР., въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2021 г. за сумата от 19 188, 50 лв. – главница по договор за кредит № FL009507/08.08.2019 г., ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 642, 35 лв. – договорна лихва за периода 08.02.2020 г. – 01.12.2020 г., 25, 19 лв. – мораторна лихва за периода 08.01.2020 г. – 12.02.2020 г., 555, 41 лв.- мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. – 24.05.2021 г., сумата от 255 лв. – такса за периода 09.01.2020 г. – 24.05.2021 г., сумата от 129, 60 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 19.11.2020 г. – 10.12.20202 г., сумата от 455, 92 лв. - държавна такса и 1 046, 33 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молба от 05.11.2021 г., депозирана по електронен път с КЕП от процесуалния представител на длъжника адв. А.Р. е отправено искане за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като на 25.10.2021 г. е погасил задължението си към взискателя. Към молбата е представено пълномощно в полза на адв. А.Ю.Р., както и удостоверение от „Ю.Б.“ АД относно погасяване на цялото задължение на длъжника на 25.10.2021 г.

С молба от 08.11.2021 г. взискателят е отправил искане към ЧСИ У. Д. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, поради пълното погасяване на задължението на длъжника.

С разпореждане за приключване на изпълнително дело № 1951/2021 г. от 10.11.2021 г., след като е констатирал, че притезанието на взискателя е удовлетворено изцяло е приключено изпълнителното производство, като е постановено вдигане на наложените по делото запори.

С молба от 10.11.2021 г., изпратена по електронен път с КЕП на процесуалния представител на длъжника, повторно е отправено искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

С обжалваното разпореждане ЧСИ У. Д. е постановила да се приложи молбата към делото, като същото е приключило и наложените обезпечителни мерки са вдигнати.

Със съобщение изх. № 27341/10.11.2021 г. длъжникът е уведомен, че на основание чл.433, ал.2 ГПК е разпредено приключване на изп. д. № 20218580401951.

След влизане в сила на разпореждането за приключване на изпълнителното производство наложените възбрани и запори ще бъдат вдигнати служебно.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.435, ал.2 ГПК изчерпателно са регламентирани изпълнителните действия, които може да обжалва длъжника, а именно: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл.485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК; отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая не се обжалва изпълнително действие, което да попада в приложното поле на посочената норма. Длъжникът иска отмяна на основанието за прекратяване, като вместо на основание чл.433, ал.2 ГПК да се разпореди делото да е приключено на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. В случая длъжникът не твърди, че делото е висящо и съдебният изпълнител е отказал да го прекрати, а се стреми да се промени основанието за прекратяване на изпълнителното производство. Такава възможност не е предвидена в процесуалния закон в полза на длъжника. В случай, че ЧСИ неправилно разпредели отговорността за разноските, каквито доводи се навеждат в жалбата, в полза на длъжника е налице възможност да обжалва постановлението за разноските. Такава възможност обаче не е предвидена по отношение основанието за прекратяване на изпълнителното производство.

За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че обжалваното разпореждане не съдържа отказ да се прекрати изпълнителното дело, а съдържа информация до длъжника, че изпълнителното дело е приключено, а наложените обезпечителни мерки са вдигнати. Ето защо не е налице акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на съдебен контрол по инициатива на длъжника.

По изложените съображения въззивният съд счита, че депозираната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 39489/25.11.2021 г., депозирана от длъжника Д.Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „******* и съдебен адрес гр. София, ул. „****** ******* – адв. А.Р., за отмяна на основанието, на което е приключено делото, като вместо „на основание чл.433, ал.2 ГПК“, да се разпореди 3 приключване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 255/2022 г. по описа на СГС, ГО, ІІ Е въззивен състав,, образувано въз основа на посочената жалба.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4