Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13373 от 06.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5536/2025
Вид
Решение № 13373
Подписан
06.07.2026
Състав
ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 13373 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110105536 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

06.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На пети март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 5536 по описа за 2025 година на СРС, 155-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Т. К., с ЕГН **********, от гр.

,...., против „....” ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ....., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени обидни и клеветнически твърдения в резултат на публикуване на статия със заглавие „Кощунство! Протежето на Иван и Андрей мърсува с и за мъже, а работи с деца“ и с подзаглавие „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да заличи!“ от 13.10.2022 г. в сайта www.kliuki.bg, ведно със законната лихва върху главницата, считано от извършване на увреждащото действие – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 70456/2022 г. по описа на СРС, 51 състав, съдът уважил частичен иск, по силата на който ответното дружество „....” ЕООД било осъдено да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в клеветнически твърдения и обидни думи в статия със заглавие „Кощунство! Протежето на Иван и Андрей мърсува с и за мъже, а работи с деца“ и с подзаглавие „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да заличи!“ от 13.10.2022 г. в сайта www.kliuki.bg. Твърди, че в хода на производството по делото безспорно били доказани елементите от фактическия състав на деликта, както и било установено, че ответникът носи отговорност в качеството си на издател на статията. Излага твърдения, че към момента на публикацията работел като актьор в Държавен куклен театър „К. Величков“ в гр. Пазарджик, а също така работел и в Центъра за изкуства, култура и образование „София“, където преподавал актьорско майсторство на деца. Също така твърди, че преподава и в школа за дневни и седмични програми с приключенска насоченост и екстремни спортове в природата към „Тодо адвенчърс“ ООД, където работи с деца. Навежда доводи, че в публикуваната статия се извършвало внушение, че децата са застрашени от сексуални посегателства от страна на ищеца, като се отправя препоръка към родителите да не ги поверяват на ищеца. След публикацията започнал да получава обаждания от притеснени родители, като провел и разговор с работодателя „Тодо адвенчърс“ ООД, в резултат на което изпитал срам и притеснение. След публикацията ищецът работел с психолог, приемал сънотворни и успокоителни, не могъл да спи, а впоследствие бил диагностициран с тревожно разстройство. Статията оказала негативно въздействие върху ищеца в личен и в професионален план. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата 2 молба. Моли съда да уважи предявения иск и да присъди претендираното обезщетение, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника ответното дружество „....” ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не се спори относно наличието на влязло в сила съдебно решение между страните, но се твърди, че на 23.08.2024 г. между страните било постигнато споразумение, въз основа на което ответникът изплатил на ищеца присъденото обезщетение и разноски, като дружеството поело задължение да премахне от сайта процесната публикация от 13.10.2022 г., която вече не била налична. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 49 във връзка с чл.

45 ЗЗД, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото заверен препис от Решение № 14882 от 11.09.2023 г. по гр.д. № 70456/2022 г. по описа на СРС, 51 състав, се установява, че „....“ ЕООД е осъдено да заплати на К. Т. К. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения и обидни думи в статия със заглавие: „Кощунство! Протежето на Иван и Андрей мърсува с и за мъже, а работи с деца“ и с подзаглавие: „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да заличи!“, публикувана на 13.10.2022 г. в уебсайт www.kliuki.bg, претендирана като частична претенция от сума в общ размер от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 13.10.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

Решението е влязло в сила на 28.06.2024 г.

От представения заверен препис от Констативен протокол акт № 42, том V, рег. № 13181/22.12.2022 г.на нотариус Цветанка Симеонова, с рег. № 030, действаща в района на СРС, се установява, че със същия е удостоверена информацията, съхраняваща на адрес в интернет, посочен в протокола.

Видно от представения заверен препис от Удостоверение с изх. № РД-19-293 от 16..11.2022 г., издадено от ДКТ „К. Величков“ – гр. Пазарджик, ищецът е назначен като актьор в театъра, а видно от Служебна бележка с изх. № 15 от 15.11.2022 г., издадена от Центъра за подкрепа на личностно развитие, Център за изкуства, култура и образование „София“, ищецът е служител в центъра и е назначен на длъжност учител, като има сключен трудов договор.

От представения от ответника заверен препис от споразумение от 23.08.2024 г., сключено между страните по делото, се установява, че същото е по повод изпълнение от страна на ответника на влязлото в сила съдебно решение между страните по делото.

3

От разпита на свидетелката К.а, чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същата е майка на ищеца и е запозната с процесната статия, публикувана в електронен сайт, като знае за нея от сина си, който й я изпратил по електронен път. Свидетелката също така установява, че синът й разбрал за статията от негов приятел и бил разтревожен от неверните факти в публикацията. Сочи, че синът й не е известна публична личност, като година и половина – две преди публикацията участвал в реалити шоуто по БТВ „Мастър шеф“. Ищецът бил притеснен, тъй като работел и с деца.

Имало въпроси и запитвания от родители на децата, с които ищецът работел. В резултат на публикацията намалели ангажиментите на ищеца. Той се затворил, намалели социалните му контакти. Съдът възприема показанията на свидетелката като непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

От разпита на свидетелката И. се установява, че познава ищеца от работа, повече от 10-11 години, като са близки приятели, а работните им места са на една и съща улица.

Свидетелката установява, че когато се запознали ищецът работел в кукления театър, водел детска театрална школа и приключенски лагери. Сочи, че узнала за статията от общ приятел на свидетелката и на ищеца. След публикацията свидетелката била питана дали написаното отговаря на истината. Свидетелката също така установява, че в годината след публикацията ищецът бил поканен на три лагера, в сравнение с предходната година, когато бил поканен на 20 лагера. След като спрели да го канят, ищецът се чувствал зле, тъй като спрял да се занимава с нещо, което обича, притеснява се дали ще си намери работа. Установява, че в момента не се занимава с дейност, свързана с деца. Съдът възприема показанията на свидетелката като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение, по което е бил уважен предявеният като частичен иск от ищеца срещу ответника за причинени неимуществени вреди, вследствие от изнесени клеветнически твърдения и обидни думи в статия със заглавие: „Кощунство! Протежето на Иван и Андрей мърсува с и за мъже, а работи с деца“ и с подзаглавие: „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да заличи!“, публикувана на 13.10.2022 г. в уебсайт www.kliuki.bg, както и че между страните е било сключено споразумение, свързано с изпълнение на постановеното решение. Спори се относно дължимостта на обезщетението в пълния претендиран от ищеца размер.

Предявената искова претенция по реда на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се основава на непозволено увреждане, в резултат на което при или по повод на изпълнение на възложена работа са причинени вреди.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Съобразно с чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В конкретния случай съдът, който е разгледал първоначално предявения иск е приел в 4 мотивите на решението, че при отчитане на събраните по делото доказателства справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди възлиза на 3 000 лв., поради което е уважил и предявения като частичен иск за сумата от 2 000 лв. Настоящият съдебен състав е обвързан от влязлото в сила съдебно решение и приема, че в конкретния случай справедливото обезщетение, дължимо на ищеца за публикувания от ответника материал със заглавие: „Кощунство! Протежето на Иван и Андрей мърсува с и за мъже, а работи с деца“ и с подзаглавие: „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да заличи!“, публикувана на 13.10.2022 г. в уебсайт www.kliuki.bg, възлиза на 3 000 лв. Следва да се отчете и уваженият размер на претенцията от 2 000 лв., поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1 000 лв. Ето защо исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от 1 000 лв., като за разликата над посочения размер до първоначално претендирания от 4 000 лв. същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от деня на увреждането – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което искането следва да бъде уважено.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в размер на 20,45 лв. от общо направените разноски от 160 лв., представляващи платена държавна такса. Ищецът има право и на разноски за адвокат, но доколкото по делото не са представени доказателства нито за размера на договореното възнаграждение, нито за плащането му, и на основание ТР № 6 от 01.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокат в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.