Решение № 59 от 05.11.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велики Преслав, 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200200 по описа за 2023 година Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на въззивна жалба от Р. Ц. Т. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 8230 от 15.06.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б", вр.чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗдвП му е наложена“Глоба” в размер на 800, 00 лева.

В жалбата се съдържат доводи за необоснованост на НП, постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата и допуснати при издаването му нарушения на материалния и процесуалния закон, с което се аргументира и искане за отмяна на същото.

В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощник, който изцяло поддържа жалбата на посочените в същата основания, които доразвива и допълва с обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП административнонаказващия орган е описал състава на две отделни нарушения, а именно – такова по чл.139, ал.1, т.2 и по чл.26, ал.2, т.“б“от ЗДвП , като описанието не съответства на цифровата квалификация на вмененото като осъществено от жалбоподателя едно нарушение. Сочи се и необоснованост на размера на наложеното наказание, с оглед несъответствието му с превозвания над допустимата норма товар.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-Шумен и въззиваемата страна не изпращат представители в съдебно заседание, като последната, чрез писмено становище на процесуален представител излага 1 доводи в подкрепа на искането си за постановяване на решение, с което да се потвърди изцяло обжалваното НП.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. Ц. Т. работел като шофьор към фирма „******“ООД. На 16.05.2023 г. около 11.15 часа, същият управлявал превозвайки товар - фракция, съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка „Скания“ с per. № ****** и полуремарке с три оси, с per. № ******. По време на движението му по път I -7, км. 136+450 , в посока гр. Върбица- гр.

Шумен, на разклон за път II-74, бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София. След направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1241/18 /50 метра/, било измерено разстояние между осите 1.40 м, както и установено, че сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25,950 т. , при максимално допустимо натоварване на оста - 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредбата, като съотв.превишаването било с 1, 950 т.

Управляваното ППС било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8. ал. 1 от Наредбата и при забрана за извършването на това.

За констатираното нарушение, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0009410 от 16.05.2023 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001. Актът е бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го е подписал, без да изложи възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б", вр.чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗдвП АНО наложил административно наказание “глоба” в размер на 800, 00 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.М. са напълно безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитания свидетел 2 считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за движение по пътищата.

По настоящото дело спор касателно фактите няма - по отношение времето, мястото видът на ППС – извънгабаритно такова, обстоятелствата свързани със санкционирането на управляващото го лице – жалбоподателя Т..

Спорът е свързан с твърдени допуснати съществени нарушения при съставянето на НП - с правната квалификация на посоченото за извършено дение, описаните в същия според защитата две отделни нарушения, довели и до лишаване на жалбоподателя от правото му на защита, както и немотивиране на същото по отношение наложеното наказание.

В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че с процесното ППС е превозван товар – фракция, с който същото е било претоварено, т. е. явяващо се тежко, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 3, във чл. 7, ал. 1, т. 3, б "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. тъй като в резултат на надлежно извършените измервания е установено, че е с натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето – 25, 950 т, при максимално допустимо натоварване 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б "б" от Наредбата. Така установеното от фактическа страна съдът намира, че изпълва приложения административнонаказателен състав именно на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като е констатирано, че параметрите на ППС, имащо характеристиките на извънгабаритно по смисъла на чл. 2, вр. § 1, т. 1 ДР на Наредба № 11/2001 г., превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/2001 г. , като при установеното превишаване, не е представено и разрешение в съответствие с чл.8 от Наредбата, съгласно който, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В тази връзка, в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е регламентирано как се осъществява движението на извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на 3 пътищата, в случаите, в които са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини - с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.

Според § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанА.не на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.

Видът на превозвания товар в конкретния случай– фракция, може да бъде "разглобен /разделен/ на части" /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г./, без това деление да доведе до излишни разходи /касателно извършването на самото деление/ или да породи риск от нанА.не на вреди /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. /, като позволява превозването на същия в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. / с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата /§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г./.

В случая, с оглед и на посоченото, д адената правна квалификаци, съдът намира, че съответства на фактическото описание на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, п редвид и което не е налице твърденият порок на НП и не е накърнена възможността на санкционрианото лице да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочената норма чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е бланкетна, като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ , която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 24 тона за ППС, като процесното, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, както и от разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата относима към условията за движение на извънгабаритни ППС и изискваща разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.

В този смъсил и неоснователни са и наведените от защитата възражения за описани от АНО две нарушения, едно от които - такова по чл. 26, ал. 2, т.

1, б. "а" ЗП. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. Разрешението се издава по реда, указан с Раздел IV от Наредба № 11/2001 г. "Специалното ползване на пътищата" е дефинирано с § 1, т. 8 ДР на ЗП, като използване на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

Разрешителното, което се изисква по чл. 26 ЗП, е различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 ЗДвП във връзка с разпоредбите на Наредба № 11/2001 г. Съобразно чл. 18, ал. 5 ЗП специалното 4 ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на МС – Наредба за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179/04.07.2001 г. Според § 2 ПЗР на тази наредба специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 139. В процесния случай, предвид делимостта на товара, не са били основанията за издаване на разрешение за преминаването на процесното МПС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на разрешително или заплащане само на пътна такса за осъществяване на движение в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 4, ал. 5 и ал. 7, във вр. с Раздел IV от Наредба № 11/2001 г. и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата.